Коментар на Петър Волгин: Църквата и мирът

Един от най-често задаваните въпроси след кончината на патриарх Неофит е не просто кой ще го наследи, а как ще изглежда Българската православна църква оттук насетне. Дали ще остане на висотата на своята мисия да обединява православния български народ, да носи спокойствие и духовно изцеление или, не дай Боже!, ще стане жертва на недобросъвестни светски попълзновения. Второто би било пагубно. Включването в злободневните политически игри може да погуби нашата църква. За малко не стана точно това през 90-те години по време на разкола и днес трябва да бъде направено всичко възможно, за да не се повторят по никакъв начин онези печални събития.

Разбира се, православната ни църква няма как да бъде отделена със стена от случващото се в страната ни, а и изобщо по света. Тъкмо обратното. Тя трябва да бъде особено чувствителна към болезнените въпроси на съвремието, към темите, които вълнуват хората, както в духовен, така и в материален план. Защото ако я няма тази чувствителност, хората могат да решат, че църквата, нейните архиереи изобщо не се интересуват от техните проблеми и си живеят чудесно в някакъв си техен измислен свят. Знаем прекрасно, че представителите на различни християнски деноминации като католицизма и различните клонове на протестантството печелят симпатии тъкмо защото вземат отношение по най-актуалните въпроси на съвремието. Ето, например, преди няколко дни римският папа Франциск каза в интервю следното по повод на това какво трябва да прави Украйна в този момент, когато инициативата на бойното поле е на страната на Русия: "Най-силният е онзи, който наблюдава ситуацията, мисли за хората и има смелостта да вдигне бялото знаме и да преговаря. Да преговаряш не означава да капитулираш. То е смелостта да не водиш страната към самоубийство".

Естествено, привържениците на "единствено правилната гледна точка" веднага засипаха папа Франциск с критики. А пък най-яростните русофоби дори го обвиниха, че играе по свирката на Кремъл. Всеки нормално мислещ човек обаче разбира, че нищо подобно не прави Франциск. Той просто разсъждава логично и изразява на глас това, за което много хора по целия свят си дават сметка. Една война може да приключи само тогава, когато противоборстващите страни седнат на масата на преговорите. Пращането на още пари, на още оръжия, а и, както все по-често говорят някои западни лидери като Макрон, на жива сила ни отдалечава все повече от мира. И най-важното, подобна стратегия само увеличава броя на жертвите – и сред военните, и сред мирното население. Това е самоубийствен подход, както съвсем точно отбеляза папа Франциск. И тъкмо за да се избегне това, папата призовава за мир, като специално подчертава, че да преговаряш не означава да капитулираш.

Да защитава мира – такава трябва да бъде позицията на всяка църква, била тя православна, католическа или протестантска. Да, в момента представителите на статуквото по света и у нас говорят точно обратното – те настояват войната да продължи и на нейния потънал в кръв олтар да бъдат принасяни още и още жертви. Само че църковните дейци трябва да призовават за коренно различни действия. Защото, както добре знаем, и най-лошият мир е за предпочитане пред най-добрата война. Ето защо изказването на папа Фринциск в защита на преговорите и мира, беше напълно в съзвучие с делата Христови. Това е мислене на истински духовен пастир.

Истинският духовен пастир не се интересува от това как щяло да реагира статуквото на посланията му, какво щели да кажат разните там урсули, борели, мишели и столтенберги. Помислите на духовните водачи са свързани с вечността, а не с угаждането на моментните политически интереси. Хората по света, включително и ние в България, имаме нужда от такъв тип служители на вярата. И тук е отговорът на въпроса как трябва да изглежда Българската православна църква днес. Тя трябва да бъде близо до обикновените хора, да се вслушва в техните тревоги и да всява надежда в техните души. Църквата трябва да е на страната на мира – във всички измерения на това понятие.