Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Европейски мерки срещу недостига на лекарства

| Интервю
Богдан Кирилов
Снимка: БГНЕС

Днес Комисията по обществено здраве на ЕП ще приеме своята позиция по предложената реформа на законодателството на ЕС по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, включително рационализирането на структурата и процедурите на Европейската агенция по лекарствата. 

Пред БНР изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов припомни, че дискусиите по отношение на необходимостта от промени в европейското законодателство са стартирали преди около 2 години.

"Всички държави-членки имат обща регулаторна рамка. Когато се стигне до въпроси, касаещи процеси на национално ниво, е необходимо да бъде направено съответното адаптиране на това законодателство, така че то да бъде приложимо на национално ниво", обясни той.

Предвидените промени засягат и темата за недостига на лекарствени продукти и медицински изделия. Катализатор на това беше и ковид кризата, посочи Кирилов и добави, че това е ускорило процесите по промени в законодателството. 

"Основата е свързана с готовността за действия при кризи. За всички европейски държави е важна не само реакцията при кризисни ситуации, но и стандартни ситуации, при които, за съжаление, също се стига до недостиг на лекарства". 

По думите му очакванията са, че постоянно действие на електронна платформа за мониторинг на лекарствата на европейско ниво може да спомогне за решаване на проблемите.

Европейската платформа е една от основните задачи на Европейската агенция по лекарствата, напомни Кирилов и посочи, че се очаква тя да стартира до 2 февруари 2025 г.: 

"Основният принцип е активна комуникация между всички участници в процеса, за да може максимално скоро да постъпва информация при евентуални производствени затруднения на даден производител, така че да могат държавите да имат възможност за реакция. Европейското законодателство въвежда допълнителни изисквания по отношение на ангажиментите, които имат производителите по предоставяне на информация". 

Богдан Кирилов добави, че европейското законодателство предвижда такъв тип задължения за отделните субекти

"Те по закон ще бъдат задължени да предоставят тази информация". 

Поради необходимостта от предоставяне на цялостна информация, такъв тип задължения ще помогнат информацията за евентуален недостиг да постъпва максимално рано и в комуникация с останалите производители да бъдат вземани решения, обясни той. Според него когато медицинските специалисти и останалите производители имат навреме тази информация, ще могат да адаптират техния производствен процес, за да могат да компенсират евентуален недостиг.

Когато бъде разработена единна платформа, информацията ще е налична и ще могат да се предвидят превантивни мерки, а не да се реагира, когато вече се е стигнало до недостиг, изтъкна специалистът. 

Той подчерта, че и ценовата политика е стриктно регулирана. В ИАЛ не сме ангажирани с ценообразуване и реимбурсиране, посочи Кирилов. 

По думите му разликата между генеричните и иновативните лекарствени продукти също е обект на дискусии и промени в европейското законодателствоВъвеждат се допълнителни изисквания към производителите по отношение на ексклузивността, която те имат след разработването и пускането на пазара на лекарствени продукти. Тази ексклузивност намалява, каза Кирилов: 

"Този период намалява с новите промени. За тези производители ще има стимули, които са свързани с ангажимент да пуснат за даден период във всички европейски държави съответния лекарствен продукт, така че да няма разлика между отделните държави-членки". 

Новите актуализации в законодателството предвиждат да се направят по-ясни дефиниции по отношение на това какво са достатъчно количества, какви са здравните потребности от определен лекарствен продукт, също да се заложат механизми, с които да се въведат задължения за поддържане на т.нар. буферни количества. 

Директорът на ИАЛ заяви, че са в постоянна комуникация със здравното министерство, производители и търговци за това да бъдат прилагани съответните действия. Обсъждат се и промени в националното ни законодателство, за да бъдат гарантирани достатъчно наличности, добави той и декларира, че постоянно работят по подобряването и по по-ефективен контрол на дейностите. Според него е изключително важна и комуникацията между отделните институции. 

Цялото интервю на Ирина Недева и Елена Бейкова с Богдан Кирилов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пламена Николова: Инвестициите в ранното детство се отплащат многократно

" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..

публикувано на 04.03.25 в 11:50
Марина Великова

Марина Великова подготвя 2 изложби след завръщането си от Антарктида

" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..

публикувано на 04.03.25 в 10:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: България вече не може да мине с номера със снишаването

Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..

публикувано на 03.03.25 в 15:04

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26