Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

УНИЦЕФ: Всяко второ дете в България е преживяло насилие, преди да достигне пълнолетие

| Интервю
Снимка: Валерия Николова

Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие преди да достигне пълнолетие

Тревожната статистика представи пред БНР Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. 

Тя цитира данни от национално проучване за насилието над деца, проведено по поръчка на УНИЦЕФ, което показва, че 47% от децата в България са преживели насилие преди 18-годишната си възраст. 

По думите ѝ най-разпространено е емоционалното насилие - при почти половината от анкетираните деца. Следват физическото насилие, сексуалното насилие и пренебрегването. 

Децата с увреждания са в по-голям риск, отчете Кристина де Бройн, като уточни, че там има и по-голям процент насилие във всичките му форми. 

Тези уязвимости се виждат и онлайн, добави тя. По думите ѝ в онлайн пространството децата са в два пъти по-голям риск от кибертормоз и в 8 пъти по-голям риск от сексуална експлоатация. 

Опитваме се да изградим отново живота на тези хора благодарение на различни механизми за подкрепа, декларира Кристина де Бройн в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Тя подчерта, че предизвикателствата в тази сфера са много различни. Според нея едно от ключовите е координацията между различните сектори и органи. Там има нужда от заздравяване, смята тя. По думите ѝ друго важно предизвикателство, по което трябва да се работи, е недостигът на специализирани услуги, които да помагат на деца-жертви на насилие. Кристина де Бройн отбеляза работата по детското правосъдие:

"Виждаме, че липсват ясни протоколи за съдебни производства, които са щадящи за децата. Също така и това, че не се използват достатъчно сините стаи, които вече съществуват в България. Трябва да насърчим сътрудничество между правоприлагащите органи и социалните услуги, така че жертвите на насилие да могат да получат подкрепата под един покрив. Това е моделът, който УНИЦЕФ прилага в България - той се нарича "Зона закрила"".

Тя отбеляза, че този модел е включен в националната програма за интегрирана подкрепа за деца и изрази надежда тази програма скоро да бъде финализирана с ясно разписан бюджет. По думите ѝ така "Зона закрила" ще може да стигне до всяка област в България. 

В момента Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица е от 1958 г. и не отговаря на законодателството на ЕС, подчерта тя и добави, че по този въпрос трябва да си сътрудничат с министрите на правосъдието, социалната политика и вътрешните работи.

Кристина де Бройн посочи, че в България започва нова програма, която ще обхване периода от 2023 до 2027 г. Тя е насочена към ключовите проблеми на децата:

"Нашите ключови приоритети са свързани с ранното детско развитие, от раждането на децата. Първите 1000 дни от раждането на детето са най-важните. Тогава се развива най-бързо мозъкът. Ранното детско развитие е забележителна област, по която работим с правителството". 

Работим по въпросите за насилието и тормоза, както и за качествено образование, добави тя като други приоритети в програмата. 

Тревожни са и данните на ООН за детската смъртност. Кристина де Бройн заяви, че има и добри новини и посочи:

"За периода от 2000 до 2022 г. детската смъртност при децата под 5 години в България спада от 18 на 6%. Напредъкът е възможен, когато заедно работим по конкретни програми".

България обаче все още изостава от средните стойности за ЕС в това отношение, подчерта тя, като обясни, че за да се стигне до тези стойности, трябва да има инвестиции за системата за първична медицинска помощ:

"Трябва да се въведе система за услуги в общността, така че в най-отдалечените райони, в най-малките селца в България да има достъп до здравеопазване".

Според нея се наблюдават разлики в различните области. Този проблем трябва да се постави на преден план, категорична бе Кристина де Бройн и посочи областите Монтана и Сливен, за които е необходима по-концентрирана подкрепа.

Представителят на УНИЦЕФ в България отбеляза и въпроса с правата на децата. Според нея трябва да се подобри публичното финансиране в подкрепа на децата и да се разбере къде отиват инвестициите на държавно и местно ниво
"Нужно е всичко това да е по-видимо и да има по-добър инструментариум за проследяване на качеството на мерките, но също така и резултатите за децата. В тази област виждаме напредък, виждаме, че в някои сектори се работи по-засилено, но трябва да продължим да работим заедно за един по-холистичен подход. Важно е и да се подобри координацията". 

Преди дни генералният директор на БНР Милен Митев и представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн подписаха меморандум за стратегическо партньорство между обществената медия и детския фонд на ООН. 

Превод в ефир: Петриела Бачева

Цялото интервю на Валерия Николова с Кристина де Бройн в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Седмица под открито небе. Какво се случва с ромите от "Захарна фабрика"?

Великден без покрив! Точно преди седмица започна и завърши бутането на т.нар. ромско гето в квартал "Захарна фабрика". Деца и бременни жени - цяла седмица под открито небе.  Днес се очаква с тежка техника да се разчистят отломките. А това означава и самите хора, които все още няма къде да отидат, да бъдат изтласкани. Пред БНР разказаха, че в..

публикувано на 22.04.25 в 11:58
Радослав Стоянов

БХК с доклад за правата на човека: Ситуацията никак не е розова!

Ежегодно от 1994 г. насам Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за правата на човека . Този път това ще стане под формата на дискусия, в която ще има и възможност за въпроси по констатациите в 4 сфери - права на хора с психични разстройства в институцията, независимост на съдебната власт, цифрови права и климатични права...

публикувано на 22.04.25 в 10:28

Проф. Евелина Келбечева: Атентатът в храм "Св. Неделя" е началото на ерата на държавния тероризъм

" Много теоретици на тероризма пропускат да видят в атентата в църквата "Св. Неделя" началото на ерата на държавния тероризъм ", казва проф. Евелина Келбечева. Пред БНР и предаването "Преди всички" тя направи своя коментар относно 100-годишнината от атентата в храма: "Това е не само атентат, не само български, а това е един акт на политически..

публикувано на 18.04.25 в 12:34

История с добър край - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ получиха бежански статут

История с добър край, но много перипетии и мъка преди това - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ Марфа получиха бежански статут . Преди това те се сблъскаха с няколко отказа за такъв от Държавната агенция за бежанците. Казусът "Ирина Дмитриева" стигна до пет членен състав на ВАС Защо Агенцията за бежанците отказва хуманитарна закрила на руски..

публикувано на 18.04.25 в 11:29
проф. Георги Фотев

Проф. Георги Фотев: За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш, мисленето е най-трудното нещо

Човешкият живот е усилие, а не да стоиш пасивно и да гледаш. За съжаление, това не е развито. Получаването на Божията благост не е само в молитвата. Ние получаваме тази благост с нашите дела.  За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш. Мисленето е най-трудното нещо. Трябва да мислиш! Така проф. Георги Фотев, социолог и бивш..

публикувано на 18.04.25 в 11:00

В Кочани посрещат Възкресение с болка и надежда

Хората от град Кочани, Република Северна Македония, посрещат Възкресение Христово с болка и оцеляваща надежда . Там няма празнична украса, усмихнати лица и трепетно очакване на Великден. От всички страни на площад "Революция" застинало гледат очите на деца и млади хора, които никога няма да се върнат след трагедията в дискотека "Пулс" .  Колкото..

публикувано на 18.04.25 в 10:37

Нерегламентирани автосервизи, евтини ремонти, липса на правила... докъде ще я докараме

Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов.  По думите му това подсказва, че тези автомобили изискват доста по-сериозна и задълбочена поддръжка и ремонт, за да бъдат сигурни на пътя .  " От 2012 г. работим по една тема, която и до ден днешен не можа да..

публикувано на 17.04.25 в 11:45