Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Руска стратегическа офанзива ще е възможна едва през пролетта на 2025 година"

Майкъл Кларк: За създаването на санитарна зона ще трябва натиск по цялото протежение на фронта

Замисълът на атаките по петролни рафинерии е руснаците да усетят на гърба си, че войната си има цена, смята преподавателят по военно дело

| Интервю
Украински военни, 15 февруари 2024 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Зона за сигурност" или иначе казано - "санитарна" зона на украинска територия. Това беше един от първите планове, които Владимир Путин сподели вечерта след преизбирането му на 17 март, а повод станаха набезите в Белгородска и Курска област, започнати дни по-рано от военни формирования на руски доброволци, воюващи на страната на Украйна. Властите от двете страни вече евакуират хиляди хора по-далеч от границата. Съобщенията за жертви в Белгород от украински обстрел са напът да се превърнат във всекидневие, каквото жителите на съседния украински Харков търпят повече от 2 години.

Путин може наистина да разпореди нахлуване в този сектор, но украинците са подготвени да го посрещнат, твърди професор Майкъл Кларк - преподавател по военно дело в лондонския King's College и бивш директор на Кралския институт на обединените служби (RUSI).

Превръщат ли се атаките през границата в нещо повече от диверсия?

"По същество, това са диверсии, но по-сериозни по мащаби от тези, които се случиха миналия май (при Шебекино в Белгородска област). Миналогодишните атаки бяха по-скоро символични. През последните дни, особено в Белгородска област, набезите са по-упорити, с повече сили, с повече планиране. Към двете групировки, които действаха миналата година - Руския доброволчески корпус и Легиона "Свобода на Русия", се прибави трета - Сибирският батальон. Те доказаха колко слаба е руската отбрана, когато разчита само на "Росгвардия" и вътрешната служба ФСБ. В разрез с очакванията, тези набези се проточиха повече от миналогодишните и очевидно притесниха повече Кремъл."

Могат ли Белгород и Курск да се превърнат за постоянно във военни зони, както допусна говорител на украинското разузнаване? Могат ли атаките да отслабят натиска върху украинската армия край Авдеевка?

"Това, което се случва на подстъпите към Белгород и Курск, едва ли ще отклони много руски войски от фронта в Донбас и Запорожието. Други подразделения и вътрешни войски ще се справят с тази задача. Но политическият ефект е наистина сериозен. Набезите създадоха усещане за несигурност в граничните райони, и то в седмицата на президентските избори. Затова Путин изисква от командването на войските си да създаде т.нар. санитарна зона, за да изтласка украинските ракетни системи по-далеч от границата. Курск и Белгород едва ли ще се превърнат във военни зони, но ще бъдат подложени редовно на въздушни удари и наземни нахлувания, освен ако руските войски не съумеят да създадат въпросната санитарна зона дълбоко навътре в Украйна."

Има ли Кремъл достатъчно ресурси, за да създаде такава зона? През 2022 руснаците се опитаха с нападение на широк фронт от Киев през Чернигов и Суми, Харков и Донбас до Херсон - и се провалиха.

"Добър въпрос, защото (не за пръв път) президентът Путин иска от войските си нещо, за което те не са подготвени. За създаването на санитарната зона руската армия ще трябва да упражни значителен натиск по цялото протежение на фронта. Украинците обаче със сигурност приемат сериозно тази възможност и се подготвят за отпор. Фактът, че се подготвят, говори, че разполагат с разузнавателна информация за такива намерения на руснаците.

Путин обаче нарежда на войските си доста неща, които се оказват невъзможни. (През есента на 2022 година) той на два пъти отказа на командирите си да изведат войските от Херсон и ги остави дълго време в опасно положение западно от Днепър. Често се меси в тактическите решения, така че и сега може да нареди създаване на "сигурна" зона в Украйна. За руската армия обаче това ще бъде много трудно изпълнимо."

Украински военен преглежда доставка от дронове, Лвов, 22 март 2024 г. СНимка: ЕПА/БГНЕС

Не е ли твърде рисковано от украинска страна, в момент, когато, по думите на началника на Пентагона Лойд Остин, тя се бори за оцеляването си, да провокира такова нашествие срещу Суми и Харков?

"Не мисля, че руснаците са способни на масиран щурм на самия Харков. Могат това, което вършат в момента - да упражняват натиск по целия фронт и да спечелят известни успехи на висока цена, както стана при Авдеевка. Да не забравяме обаче - те хвърлиха повече от 20-хилядна войска срещу Купянск на север и не постигнаха нещо забележимо, нито успяха да навлязат по-дълбоко в Харковска област. Аз не бих се притеснявал толкова, че ще провокирам руските сили, защото те вече правят всичко, на което са способни, за да завладеят Донбас, поставят украинците под силен натиск, но успехите им са маргинални.

Боеприпасите и доставките привършват - това е голям проблем за украинците. Но руснаците в този момент просто не са в състояние да предприемат мащабно настъпление. Руска стратегическа офанзива ще е възможна едва през пролетта на 2025 година. Дотогава руснаците ще могат да предприемат още локални офанзиви, но няма да стигнат много далеч, освен ако боеприпасите на украинците съвсем се изчерпат."

Дроновете срещу петролните рафинерии (и въздушните бази) в Русия - форма на сплашване ли са, за да се въздържат руснаците от атаки по украинската енергийна система; форма на диверсия за отклоняване на повече зенитни системи далеч от фронта; или възможност истински да се навреди на руската икономика?

"Не мисля, че тези атаки ще имат възпиращ ефект. И със сигурност няма да унищожат руската икономика, но ефект ще имат, защото редица рафинерии бяха засегнати. Русия ще продължи да добива огромни количества природен газ и петрол, но преработката на петрола изисква значителен технологически капацитет, а отстраняването на повредите по рафинериите изисква доста време.

Вредата, нанесена от украинските дронове, може да е маргинална, но замисълът е масата руснаци да усетят на гърба си, че войната си има цена. Първите две военни години не се отразиха съществено на руския потребител, защото държавата разполагаше с огромно количество валута. Сега обаче тя трябва да започне да харчи истински за армията, за сметка на социалните програми. За първи път - едва на третата година от войната - обикновените руснаци започват да плащат за нея. Целта е да осъзнаят, че ще плащат все по-скъпо. Дали ще го осъзнаят навреме не е ясно."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Официално откриване на нова сензорна линия на българо-турската граница

Министър-председателят Росен Желязков ще присъства на откриването на нова сензорна линия на българо-турската граница, в района на боляровското село Крайново.  На церемонията ще присъстват също министърът на вътрешните работи Даниел Митов и директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" главен комисар Антон Златанов. Новата сензорна линия е част от..

публикувано на 05.09.25 в 04:46
Найджъл Фарадж

Бивш министър от консерваторите премина към партията на Фарадж

Във Великобритания бившият министър от Консервативната партия Надин Дорис премина към „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фарадж.   В интервю за „Дейли мейл“ Надин Дорис заяви, че „Консервативната партия е мъртва“.  Тя изтъкна, че това е било  най-трудното й решение и й е отнело 12 месеца да го вземе, като нейните убеждения остават същито,..

публикувано на 05.09.25 в 03:48

Желязков: Няма да изпращаме войски в Украйна

Като страна от формата на Коалицията на желаещите България ще се придържа към решението на Народното събрание и няма да изпраща войници в Украйна, обяви премиерът Росен Желязков на съвместния си брифинг с председателя на Европейският съвет Антонио Коща, с когото разговаря в София снощи.  Коща пристигна в България след участието си в срещата на Коалицията..

публикувано на 05.09.25 в 03:06

Заплатите в Ямболско - много по-ниски от средните за страната

Значително по-ниска от средната брутна работна заплата за страната получават работещите в Ямболска област.  Въпреки увеличението на възнагражденията през второто тримесечие, областта се нарежда на 22-о място. Средното брутно възнаграждение през второто тримесечие на тази година е 1896 лева показват данните от изследването на Териториалното..

публикувано на 05.09.25 в 02:11
Ученици в училище в Кипър.

Учебната година в Кипър започва с ключови промени

В Кипър днес започва новата учебна 2025-2026 година.  Намаляване на изучавания материал, въвеждане на часове по финансова грамотност в началното училище, както и на часове по гражданско образование са сред ключовите промени през нея, съобщиха от образователното министерство. В класните стаи днес се връщат учениците от средния курс, а първият..

публикувано на 05.09.25 в 02:01

Цената на земеделската земя остава най-висока в област Добрич и през 2024 г.

Цената на земеделската земя остава най-висока в област Добрич и през 2024 г., сочат данните на Териториалното статистическо бюро Североизток. Областта е на челна позиция в страната и по нива на изплатените наеми за ползване на земеделска земя. Средната цена на сделките с ниви в област Добрич през 2024 г. достига 3 531 лв. за декар, което е с..

публикувано на 04.09.25 в 21:18

Никифорос Арваниту е победителят в 72-рото издание на Обиколката на България

Никифорос Арваниту е победителят в 72-рото издание на Международната колоездачна обиколка на България. Последният пети етап стартира в Сливен и завърши в Сливен, след като етапът бе съкратен заради ремонт на пътя Котел - Омуртаг.  Старт на последния етап от Международната колоездачна обиколка на България Арваниту от отбор Юнайтет шипинг бе..

публикувано на 04.09.25 в 21:12