Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли светкавичното развитие на Al да бъде регулирано със законови средства?

| Интервю
Снимка: insait.ai

Може ли светкавичното развитие на изкуствения интелект да бъде регулирано със законови средства, така че да се предотвратят огромните рискове от технологията?

Този въпрос съпътства притесненията от повишеното разпространение на генерирана от алгоритми невярна информация и още по-сериозните притеснения, че изкуственият интелект може да се превърне в екзистенциална заплаха заради разширяващите се негови приложения - от интернет търсачките до транспорта и военната индустрия.

В средата на този месец Европейският парламент финално одобри отговора на Евросъюза. Това е закон за изкуствения интелект, който сега трябва да получи и последното "да" от 27-те страни-членки в рамките на Съвета на Евросъюза. 

Законът, който ще урегулира пазар с половин милиард потребители, въвежда оценка на риска от технологията на няколко нива, забранява определени употреби на изкуствения интелект и въвежда възможни глоби за разработчиците в диапазон между 7,5 милиона и 35 милиона евро.

По думите на Димитър Димитров от българския изследователски център INSAIT ако няма регулация, е трудно компания да инвестира много пари в изкуствен интелект, защото те не знаят какво ще се случи. 

Добра стъпка в новите регулации, според него, е това как изкуственият интелект ще се свързва със събирането на биометрични данни, идентификация на хора. Те са добре регламентирани в този закон, смята той. 

Според Димитров е добре също, че се създава поне някаква по-конкретна форма, чрез която големите технологични компании носят отговорност за разработките си, а новата европейска регулация ограничава и т.нар. им високорискова употреба. 

Планираният европейски закон въвежда ограничения върху разработките и използването на изкуствен интелект на базата на оценка на риска. Употребата на неприемливите системи се спира напълно. Високорисковите разработка включват вграждане на изкуствен интелект в сферата на здравеопазването, в опазването на реда, както и в сферата на транспорта. Тук стои спорният въпрос относно вземането на решения от страна на подобни системи, като законът цели да въведе стриктно наблюдение при разработката и използването им. 

В интервю за БНР и предаването "Събота 150" Димитър Димитров подчерта, че това изисква високотехнологично ниво на държавната администрация, което в България, а и в повечето страни от ЕС, го няма.

"Това изисква технологични хора, които да бъдат интегрирани в администрацията. Това е отворен проблем за ЕС, а и не само за ЕС. Това е важно нещо, върху което трябва да работим". 

Цялото интервю на Константин Мравов с Димитър Димитров в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Жаир Болсонаро на мотошествие в столицата Бразилия на 29.07.2025 г.

Бившият бразилски президент Жаир Болсонаро беше поставен под домашен арест

Върховният съд на Бразилия разпореди бившият крайнодесен президент Жаир Болсонаро да бъде поставен под домашен арест, предаде агенция "Ройтерс". Адвокатите на Болсонаро обявиха, че ще обжалват решението.  Срещу Болсонаро се води съдебен процес за това, че е заговорничил за организирането на държавен преврат през 2022 г. Бившият държавен глава отрича..

обновено на 05.08.25 в 03:29

Високи добиви на пшеница и ечемик в Ямболско

По-високи средни добиви при пшеницата в сравнение с миналата година отчитат зърнопроизводителите в Ямболска област. По- добра се оказва реколтата и при ечемика, въпреки неблагоприятните прогнози. Средният добив от декар пшеница е почти 600 кг, отчитат стопаните в региона, докато година по рано е 525 кг. Качеството на зърното също е високо, но..

публикувано на 05.08.25 в 01:56
Американският президент Доналд Тръмп.

Тръмп заяви, че ще наложи значителни мита на Индия заради покупките на руски петрол

Американският президент Доналд Тръмп заплаши тази вечер да увеличи "значително" американските мита върху индийски стоки заради закупуването от Индия на руски петрол, дни преди да влезе в сила неговото по-строго облагане на десетки икономики, предаде АФП. Тръмп наложи 25% мито върху вноса от Индия Тръмп обяви високи мита за Индия и Бразилия..

публикувано на 04.08.25 в 20:11

И в кюстендилското село Соволяно е възможно въвеждането на воден режим

Сериозни са проблемите с питейната вода и за кюстендилското село Соволяно с над 1000 души население. След четири дни безводие и в Соволяно е възможно въвеждането на воден реим, като   водоподаването може да бъде спирано от 09.00 до 19.00 часа. Засега обаче режим няма, каза за БНР кметът на селото Пламен Илиев. Водоподаването за село..

публикувано на 04.08.25 в 20:05

Русия се отказва от мораториума върху разполагането на ракети с малък и среден обсег

Русия вече не се смята за обвързана с мораториума върху разполагането на ракети с малък и среден обсег, съобщи руското външно министерство в понеделник, предаде Ройтерс. САЩ се оттеглиха от договора за ядрените сили със среден и среден обсег през 2019 г. Оттогава Русия заявява, че няма да разполага такива оръжия, при условие че Вашингтон не..

публикувано на 04.08.25 в 20:00
Министърът на отбраната на Нидерландия Рубен Брекелманс

Нидерландия стартира новата схема на НАТО за финансиране на оръжия за Украйна със 500 млн. евро

Нидерландия ще бъде първият донор по новия механизъм на НАТО за финансиране на оръжия за Украйна, известен като "Списък с приоритетни изисквания за Украйна", като ще предостави 500 милиона евро (578 мнл. долара), съобщи в понеделник нидерландското министерство на отбраната, предаде Ройтерс. "Украйна се нуждае от повече противовъздушна..

публикувано на 04.08.25 в 19:49

Над 200 хил. болни от шарка животни са умъртвени в България, Гърция и Румъния

Над 200 хил. болни от шарка животни са умъртвени   в България, Гърция и Румъния от началото на годината до момента. Това стана ясно по време на онлайн среща между представители на земеделските министерства и ветеринарните власти в трите страни. Срещата е проведена заради усложнената епизоотична обстановка на Балканския полуостров, свързана..

публикувано на 04.08.25 в 19:34