Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

“Крадецът на праскови“ на сцената на Софийската опера

Снимка: Софийска национална опера и балет


На световния ден на театъра Софийската национална опера покани своята публика на световната премиера на операта “Крадецът на праскови“ от Благовеста Константинова по едноименната повест на Емилиян Станев.

“Написах операта „Крадецът на праскови“ през 2009 г., а оркестровата партитура завърших през 2011 г. Повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“ ме привличаше отдавна. Предложих на моята колежка и приятелка проф. д. н. Цонка Великова да ми напише либрето…

Наблегнах на личните преживявания на героите, на техните чувства, мисли, на личната им драма. Особено развит е образът на Лиза. В операта ми има няколко лайтмотива, които оформят и движат музикалната драматургия. Още във въведението се появяват водещите теми на „войната“, „съдбата“ и „любовта“… Стремяла съм се към естественост, мелодичност и певчески убедителни и вокално удобни за певците партии… Надявам се моите съкровени чувства и емоции, звучащи в музиката ми, да достигнат и до сърцата на публиката“ разказва проф. Благовеста Константинова преди премиерата на своята творба.

“Търсенето ми за решение на сценичното действие тръгна от повестта на Емилиян Станев. Това беше изключително емоционално пътешествие, което ме потопи в дълбоката драма на главната героиня Лиза. След това гледах великия филм на Въло Радев с невероятните актьори Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев… Чувствайки ужаса, през който минава най-вече Лиза, реших да използвам похвата театър на сенките. Сенките са нейните най-големи страхове и желания. Сънят е единственото място, където подсъзнанието работи. Идеята дойде от мотивацията да илюстрирам съня на Лиза от увертюрата. Водеха ме идеите на веризма, като картините са вдъхновени от реализма и пресъздаване на действителността. Мястото и времето са спазени спрямо генезиса на либретото в картините. Единствената сюрреалистична намеса е в театъра на сенките“ споделя режисьорът Теодор Георгиев.

Спектакълът на младия режисьор Теодор Георгиев под диригентството на Стефан Недялков беше на камерната сцена на театъра, с участието хор и камерен оркестър и солистите: сопрана Силвия Тенева в ролята на Лиза, тенора Хрисимир Дамянов в ролята на Иво Обретенович, баритона Александър Георгиев в ролята на Полковника и балетистите Джорджа Марки и Лукас де Кьонинг като Сенките. Автор на хореографията е Людмила Илиева.

Големият български цигулар проф. Йосиф Радионов беше сред публиката на световната премиера на операта “Крадецът на праскови“. Чуйте в звуковия файл неговите впечатления.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Елена Алекова

Читателите потъват в неповторимата поезия на Елена Алекова

Дошла само на 22 години от с. Мугла, след Института за учители в Смолян, Елена Алекова като цяло се установява в София, омъжва в София и живее тук и досега. Стихосбирката й "Сянка на ангел" / "Щрихи от София" е създавана от 1989 година досега, като през 2024 г. са написани само две стихотворения. Десетилетия любов, взиране в обикновения..

публикувано на 05.05.24 в 06:23
Jeremy? получават две първи награди от класацията БНР Топ 20 - за най-дълго задържала се под №1 песен в чарта и за песен с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg

Jeremy?, Миро, Б.Т.Р., Любо Киров и HRISI с награди от БНР Топ 20

Jeremy? са носителите на голямата награда на музикалната класация за българска поп и рок музика БНР Топ 20.  Те бяха отличени за "Най-дълго задържала се под №1 песен в класацията" на БНР. Bury me deep in love беше на върха в продължение на девет седмици. Столичният клуб "Строежа" беше домакин на церемонията по връчването на Годишните..

публикувано на 03.05.24 в 21:57
Мартин Пантелеев и Бернд Глемзер по време на репетиция

Софийската филхармония и Мартин Пантелеев възкресяват Владигерова симфония

На Велики четвъртък, 2 май, Софийската филхармония ще посрещне добре познати на състава и публиката музиканти - диригента Мартин Пантелеев и пианиста от Германия Бернд Глемзер, лауреат на клавирните конкурси „Рубинщайн", „Чайковски", „Бузони", ARD и др. Изявата в зала "България" комбинира две творби, които имат различен статус - любимия на мнозина..

публикувано на 02.05.24 в 11:27
Кръстопът – цената на избора

Деян Костов и Милена Ташкова вярват: Пътят към Господ е път към себе си и към другите

Пътят към Господ е път към себе си и към другите. В това са убедени  Деян Костов и Милена Ташкова. Те помогат на желаещите се да го извървят, оповавайки се на вярата и на творчеството. На  14 юни ще открият изложбата "Кръстопът – цената на избора“ в Националната базилика "Светото сърце" в Брюксел, Белгия.  Милена Ташкова и Деян Костов за цената..

публикувано на 01.05.24 в 19:02
Каталин Старейшинска

Каталин Старейшинска: Аз съм Антигона

"Последните години доста бързо преминавам от една роля в друга, това често ме пристеснява ...Справям ли се? Незнам, каза за БНР Каталин Старейшинска . Тя е млада и се е посветила на театъра. Изпълнява ролите си с дълбоко потапяне в образа . Взискателна е и е всеотдайна. Тя е актрисата от Малък градски театър "Зад канала" Каталин..

публикувано на 01.05.24 в 13:01
Бистра Иванова

Бистра Иванова: Расизмът в Европа не може да се толерира

Днес - 30.04, от 18.30 часа в парка пред Народния театър се открива изложбата "Не на расизма в ЕС". Зад нея стои колективът на "Мулти култи", а автор на фотографиите е Красимир Димитров. Бистра Иванова раз каза пред БНР, че идеята за събитието се ражда след извършване на проучване върху връзката между речта на омразата и евроскептицизма.  "То..

публикувано на 30.04.24 в 14:28
Димитър Атанасов, историк

Димитър Атанасов: Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си

Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си. Това обясни пред БНР  Димитър Атанасов историк от Института по етнология и фолкористика с Етнографски музей към БАН.  Той е и куратор на мултимедийната изложба "Да преживеем миналото – историческите възстановки като феномен на културата" която може да бъде видяна до 13 май в..

публикувано на 30.04.24 в 14:20