Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Климатът е сред най-важните теми за младите хора в предстоящите европейски избори

Снимка: unsplash.com


Младите избиратели, на възраст между 16 и 23 години, които ще имат ключова роля в изборите за Европейски парламент в началото на юни, смятат, че климатичните промени са сред най-важните проблеми, на които бъдещите евродепутати трябва да търсят решение. 

"Климатичните промени са непосредствена заплаха и ако мисля да имам деца в близкото бъдеще, искам да се родят в един здравословен и процъфтяващ свят."

"Основният ни фокус трябва да е върху Парижкото споразумение за климата и Зелената сделка."

"За мен един от най-важните въпроси са промените в климата."

Изследване на IPSOS в 18 държави членки потвърджава, че за младежите в Европа приоритети при решението за кого да гласуват са климата, сигурността и неравенството. 53% смятат, че борбата с климатичните промени е пръв приоритет, а 83 на сто я окачествяват като много важна. 

"Най-належащите проблеми са климатичните промени и неравенствата между различните общества и народи."

За други въпросът, който не им дава мира е сигурността на Стария континет. 

"Европа е на кръстопът. От изток се появи нова заплаха - Русия стана по-нападателна от всякога и нахлу в съседна Украйна."

Както стана през 2019-а младите поколения може да се окажат с решаващ принос за по-голямата избирателна активност. Европйските лидери правят всичко възможно, включително да привличат международни музикални и интернет звезди, за да активизират вота на младите европейци. 
   
"За мен е много важно младите хора да са активни граждани и да са наясно с проблемите, които ги засягат. Сега повече от всякога е важно те да участват в политическите процеси в Европа."
Жена преминава през сух участък от езерото Титикака в Перу, след като гореща зимна вълна е понижила водните нива.
Според социлогическо изследване на Евробарометър над две трети, или около 70% от имащите право на глас европейски граждани смятат да гласуват. Увеличението спрямо предишните избори е с около десет на сто. Жителите на Дания, Нидерландия, Швеция и Германия казват, че има най-голяма вероятност да упражнят правото си на глас. България е единствената страна в блока, където се регистрира спад на желанието за гласуване - от 57% през 2019 до 50 на сто сега. 

Като цяло две са основните теми, които ще определят резултатите от вота през юни, смята Павел Цирка от Европейския институт за политически изследвания. 

"Смятаме, че климатът и имиграцията са темите, които ще бъдат в центъра на предизборните дебати. Така например хората, които са избрали имиграцията за най-важен проблем, който трябва да се реши, гласуват за крайно десните или анти-европейските партии. Тези, за които климатичните промени са най-важната криза, са най-проевропейски настроени." 

Част от политическите партии представят конкретни цели, докато обещанията на другите са по-общи като опазване на околната среда, енергиен преход и справяне с химическото и замърсяването с пластмаса. За никого не е изненада, че Зелените поставят екологичните политики в центъра на кампанията си. Симоне Талиапетра от Евростат обяснява, че нито една партия не може да избегне темата. 

"Климатът остава основен въпрос не само за Европейския съюз, но и за света, по простата причина, че дори други проблеми да ни отвличат вниманието, климатичната криза продъжлава, а ефектът й върху Европа ще се усеща и в идните години."

През последните месеци екологичните законови разпоредби станаха причина за сериозно разделение както в политически аспект, така и за протести сред фермерите, които се възпротивиха на планираните от Европейската комисия квоти за екологично земеделие. Единственият път напред обаче е чрез Зелената сделка и   и природосъобразните решения, смята Талиапетра. 

"Добрата новина е, че за Европа зелените решения са полезни за конкуретно способността и сигурността. За континент като Европа, който внася 90% от петрола и газа, които потребява, зелените решения са пътят да се подсигурим от енергийна гледна точка и да избегнем ситуацията от последните три години."

Европейските лидери обаче са сериозно изпреварени от климатичните промени. Институтът на ЕС "Коперник" излезе с доклад, който казва, че Европа е най-бързо затоплящият се континент. Температуратите на Стария континент се покачват близо два пъти по-ускорено от световните, отчитат учените. Европа е по-топла с 2.3 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива, докато средно за света затоплянето е с градус и три десети, подчертава Карло Буонтемпо - директор на климатичната служба към института "Коперник".

"Климатът, в който живеем вече е коренно различен от този, в който се е развила цивилизацията ни. Този нов климат определяме като непозната територия, защото никога досега не сме виждали океаните толкова топли или с толкова високи нива."

Според еколозите Европейският съюз трябва час по-скоро да разработи целеви стратегии, за да ускори прехода към възобновяеми източници на енергия като вятър, слънчева светлина и вода. Освен това трябва да се инвестира в защитни механизми като например фабрики за преработка на солената морска вода в сладка, за да се противодейства на крайностите на времето, които са все по-чести, предупреждава Буонтемпо. 

"Валежите в Европа като цяло са със 7% над средните нива, но цифрата е сложна. Докато Северна Германия, Скандинавието и дори Балканите преживяха една доста влажна година, в Андалусия, Каталуния, Южна Франция ситуацията е в другата крайност и там страдат от тежка суша." 

Екстремните природни явления взимат както преки, така и косвени жертви. 150 души са загубили живота си в Европа миналата година по време на бури, наводнения или горски пожари. Хиляди са били засегнати от горещите вълни на Стария континент. Икономическите загуби възлизат на близо тринайсет и половина милиарда евро. Ако не вземем спешни мерки, всички тези крайности ще стават все по-чести и ще ни струват все по-скъпо, подчерта климатологът Ричард Алън от университета на Рединг. 

"Очакваме още по-драстични люшкания между горещо и сухо време и влажни условия, а това е много трудно да се поргнозира. Лесно може да планирате инфраструктурата, например, или да организирате живота на обществото като очаквате едни и същи или равномерни метеорологични условия през годината, а не на пристъпи и изблици."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Радостин Василев

Радостин Василев: Твърдо сме вече за избори

Днес видяхме безпомощността на политическата класа. Така лидерът на МЕЧ Радостин Василев коментира провала на седмия опит да бъде избран председател на 51-ото НС. Той намекна за преднамерени действия: "Твърдо сме вече за избори. Този парламент не може да роди нищо. Хората вътре се ненавиждат. Не ги интересува председателят на парламента,..

публикувано на 28.11.24 в 17:07

Депутати от "Демократична България": Няма да подкрепим изключването на Божанков и Лорер от ПГ на ПП-ДБ

Демократична България няма да подкрепи изключването на Божанков и Лорер от ПГ на ПП-ДБ заради различното им гласуване днес, написа депутатът Ивайло Мирчев във Фейсбук: Даниел Лорер е изключен от "Продължаваме промяната" Божанков и Лорер гласуваха съответно "против" и  "въздържал се" за кандидатурата на Силви Кирилов за председател на парламента..

публикувано на 28.11.24 в 17:00

Главчев: Оперативен щаб ще реорганизира държавните структури по границата

Служебният премиер Димитър Главчев обяви, че оперативен щаб ще реорганизира държавните структури по границата, така че от 1 януари 2025 година да имаме пълна готовност за работа в шенгенското пространство. При посещението си на Дунав мост 2 при Видин Главчев обясни, че контролът по границата с Румъния ще остане за още шест месеца, през които ще се..

публикувано на 28.11.24 в 16:56
Емилия Милчева

Емилия Милчева: Свидетели сме на тотална политическа немощ

Свидетели сме на тотална политическа немощ и краткотрайни политически игри с неясен резултат . Това каза пред БНР журналистката Емилия Милчева и уточни, че страната се намира в състояние, в което " парламентът е блокиран и не може да избере председател , има регулатори и висши съдебни органи , които от години са пресрочили мандатите си и огромната..

публикувано на 28.11.24 в 16:37

Двама от обвинените в шпионаж българи във Великобритания се признаха за виновни

Двама от българските граждани, срещу които започна процес за шпионаж в полза на Русия, се признаха за виновни, съобщиха агенция Ройтерс и Би Би Си. В началото на започналия вече по същество процес срещу шестимата български граждани прокурорът Алисън Могран заяви, че Орлин Русев и Бисер Джамбазов са се признали, че са част от конспирация..

публикувано на 28.11.24 в 16:18
Лидерът на

Костадинов: Трима депутати от ПП-ДБ провалиха избора на председател на НС

Наближаваме към развръзка и за пореден път маските продължават да падат. Видяхте - трима депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) провалиха избора, защото с техните гласове щеше да мине гласуването. Става въпрос за Даниел Лорер, Явор Божанков и Надежда Йорданова. Това коментира пред журналисти в кулоарите на парламента лидерът..

публикувано на 28.11.24 в 16:18
Силви Кирилов на председателското място на парламента - 28 ноември 2024 г.

Първото заседание на НС продължава утре, пак ще опитат да изберат председател

Първото заседание на 51-вото Народно събрание ще продължи утре (29 ноември) от 11:00 часа с нов, осми, опит депутатите да изберат председател на парламента. Това обяви председателстващият заседанието Силви Кирилов от "Има такъв народ". Прекъсвам днешното първо заседание, след консултациите беше решено то да бъде възобновено утре, петък, от 11:00 часа,..

публикувано на 28.11.24 в 15:55