Христина Калчева: Малко са онези, които както клисурци, отстояват докрай на дадената клетва

Годишнината от Априлското въстание днес се отбелязва тържествено и в Клисура – градът, известен със славното си участие в събитията от 1876 г. и с желанието и решителността на жителите му да се включат в борбата за Освобождението на България.

"Малко са селищата, които могат да се похвалят с такова изключително достойно участие във въстанието. Малко са онези, които както клисурци отстояват докрай на дадената клетва, които не познават предателство, които не познават отстъпление".

Това заяви пред БНР Христина Калчева – уредник в Историческия музей в града в една от залите му с експонати, разказващи за живота на клисурци, смятани за част от привилегированото население.

"Имат право да не плащат всички данъци, населението е оставено християнско, имат право да носят оръжие, имали са възможност и да пътуват".

Освен с овцевъдство и абаджийство, в миналото Клисура е позната и с:

"Производството на розово масло. Преди въстанието в града е имало между 70 и 80 домашни розоварни". 

Възможността жителите на града да пътуват и търгуват с чужбина обаче оказва влияние върху участието във въстанието:

"Клисурските въстаници не са повече от 400. Не защото няма желаещи. Това са всички мъже в Клисура, които през април 1876 година могат да носят оръжие. Останалите са все още по търговия, по гурбет".

Разказът за участието на Клисура във въстанието и подготовката за него продължава пред експонатите, описващи събитията от 1876:

"В Клисура вече е имало създаден комитет. Но първото селище, в което апостолите Волов и Бенковски спират, за да изпълнят своята мисия, е пак Клисура. Така че на 15 януари 1876 година е създаден първият революционен комитет в Четвърти революционен окръг". 

Не трябва да се подминава и единството на хората от всички възрасти в онзи момент.

"Присъща е тази романтика на по-младите. Те са учители – настоящи и бивши, но дори и останалите улегнали клисурци с дюкяни, кантори, с имане, с домове, дори и те са заразени от това опиянение, от тая лудост, както я нарича Вазов в „"Под игото". 

И още един факт :

"За онези, които не са били достатъчно мотивирани да се включат в Априлското въстание, е бил използван един от прийомите с тази шифрограма, да я наречем – "Турция ще падне". Мнозина българи не знаят от къде идва тя – свързана е със създаването на азбуката, още първата глаголицата, по подобие на гръцката, всяка буква си има числена стойност, запазена и в кирилицата. Когато един монах от Рилския манастир сумира стойността на буквите от израза "Туркия ке падне" се получава сумата 1876 и това е използвано като начин за убеждение на българите. Това е пророчество, знамение. Годината, в която ще бъде съборена Османската империя".

Със звън на камбана на 20 април преди 148 години е известено началото на въстанието в Клисура.

"Във времето, в което градът е свободен в един момент настъпва униние. Няма смисъл да крием този факт. В своите спомени Христо Попов използва една кратка, но изключително точна метафора за района. След като изпращат писма и не получават отговор – той казва така: "Околните селища грозно мълчаха. Въстава единствено само Клисура", разказва Христина Калчева и допълва:

"Затова духът пада, но решимостта – не. Това, което им дава кураж, е че идва апостолът Волов от Копривщица, който води със себе си около 50 души, участвали в Априлското въстание. Виждайки войводата със знамето, с униформата, с тази българска войска, клисурци добиват необикновен кураж".

За да бъде успешна борбата, специално за въстанието се изработват 15 черешови топчета, разположени на стратегически позиции:

"Майстор от Клисура предлага това. Първото изработено е изнесено от Иван Танков, известен като Боримечката. Изнесено на Зли дол,   топчето предстои да бъде изпробвано с голямо нетърпение от въстаниците, но те забравят да известят населението какво ще се случи. Тогава Боримечката се връща на този хълм, на който днес се извисява паметника му – „"Шайковица" и се провиква от там. За съжаление до вечерта клисурци, въпреки трепетното очакване, не могат да чуят гласа на топа, защото първото се пръска. Рядко топчетата издържат второ зареждане и за това от тези 15, които са направени в Клисура, няма запазено нито едно оригинално топче. Но в музея е показан макет с оригиналните размери". 

В музея може да се види и камбаната, оповестила началото на въстанието:

"Това е камбаната от храма "Свети Никола", заграбена като един от най-ценните военни трофеи от предводителя на башибозука. Продадена в Карлово и клисурци намират начин да я издирят, да съберат средства и да я откупят". 

"Интересен експонат в музея е една икона на Света Богородица, взета от едно дете от дома му, когато тръгват към Копривщица. Тази икона е смятана от клисурци за тяхна закрилница. За това, когато след Освобождението имат възможност да съградят нов храм, те го наричат "Успение Богородично" .

Христина Калчева допълва, че след нахлуването на османските войски повечето жители на града успели да избягат към съседния град, носейки тази икона. Но, след идването и на редовната армия в Копривщица, всички оцелели клисурци били изведени на една поляна извън града. Докато се чака решението за съдбата им, в района започва двудневна необичайна природна стихия, която ги запазва живи. Затова хората смятат, че не дъждът, а Богородица с младенеца са ги закриляли в този момент. Благодарение на родолюбивия и свободолюбив дух на оцелелите, след потушаването на въстанието, градът започва постепенно да се възстановява:

"Клисура наистина е превърната в пепелище. Никой в града не е пощаден. Оцелелите са върнати тук с идеята да бъдат разселени. Въпреки желанието на официалната власт селището да престане да съществува, голяма част от хората са поискали да възстановят домовете си тук". 

А разказът си за действията на османските войски при потушаването на въстанието и за състоянието, в което те оставят града, събеседничката ми избира да илюстрира с написаното от американския журналист и военен кореспондент в България в този период – Джанюариъс Макгахан:

"Озаглавява репортажа си от района – "Необрани рози". За клисурци той казва така – мъртвите са по-малко за окайване, отколкото живите". 

Когато се говори за участието на Клисура в Априлското въстание и живота им след него не трябва да се подминава и времето, в което те са живели след това:

"Защото то също е показателно за доблестта и родолюбието на клисурци. Защото въпреки изключителните материални загуби и жертви, които дава града, тези хора продължават да бъдат истински българи, истински родолюбци.

Като доказателство за това могат да се посочат следните факти:

"Те и след Освобождението се отказват от всякаква лична материална облага, т.е. пенсии, заради загубите си във въстанието". 

"Клисурци са едни от първите, които тачат паметта на 20 април. 20 години след въстанието през 1896 година правят първото литийно шествие по някогашните позиции. По повод освещаването на тази сграда, в която се намира музея е направен такъв, необикновен спектакъл по същия сценарий, както и възстановката". 

Подготвена и тази година с много вълнение от родолюбци и национален клуб "Традиция" и пресъздаваща моментите, свързани с участието на Клисура в Априлското въстание, неговото потушаване и устрема на клисурци за Освобождението на България:

"Във възстановката, която се прави тук, няма нищо измислено. Тя се провежда в центъра на града. Конакът е бил на мястото на църквата, сградата на кметството е построена на мястото на едно от училищата, така че ситуацията се развива на тези места. Единствено мястото на изпробване на черешовото топче не става на Зли дол, а на Шайковица, но така или иначе този хълм е свързан с въстанието", разказа за "Хоризонт" Христина Калчева – уредник и временен директор на Историческия музей в Клисура.