Много е писано и говорено за първата национална експедиция до Еверест през 1984 г., когато петима българи изкачват върха по Западния гребен. Правени са много анализи, но в историята на алпинизма, а и в историята въобще, понякога истината излиза наяве десетки години по-късно. Или поне - части от нея.
Преди година един от изкачилите Еверест през 1984 г. - Николай Петков, попада на аржентински сайт, в който пътят, изминат от българите, е обозначен като “български маршрут” и това твърдение е обосновано със сравнение с линията на югославската експедиция през 1979 г. В продължение на 40 години се знае и повтаря, че първи по Западния гребен са югославяните, а втори (и последни засега) - българите. Да използваш понятието “нов маршрут” в алпинизма е голяма и важна претенция, защото е топ постижение. Петков открива топо (снимка с очертана линия) в сайта на Стипе Божич - хърватин, участник в югославката експедиция, един от изкачилите Еверест тогава - там е видно, че линията заобикаля най-трудния участък от Западния гребен, Сивата кула. Става дума за част от върховата пирамида на Еверест, която може да бъде премината само от катерач, защото е нужно скално катерене, с всичките тежки дрехи, обувки, пета категория на трудност на надморска височина над 8700 м, без осигуровка - катериш се и ако се подхлъзнеш, падаш 3000 метра, сигурна смърт. За да минеш от там, трябва да си изключително силен катерач - не само технически, не само физически, но и психически. Според топото на Божич - тяхното преминаване е по част от Кулоара на Хорнбайн и тук трябва да се отбележи, че всички опити по Западния гребен през годините минават от там. Не само никой не е успявал да изкатери цялостно Западния гребен след българите, но никой не си го е и поставял за цел. Петков установява това, след като изследва наличните книги и информация за японската, съветската, полската експедиция и т.н. В по-ново време имена като Ули Щек и Килиан Жорнет също си бяха поставили за цел Западния гребен, само че през Хорнбайн.
Но да се върнем на югославяните. Въпросите, които възникват след откритието на информацията от сайта на Божич, налагат да се изясни кой първи е минал цялостно по Западния гребен. От югославката експедиция до върха достигат петима - Нейц Заплотник, Андрей Щремфел, Стипе Божич, Стане Белак и шерпът Ang Phu (на слизане той се подхлъзва в Кулоара на Хорнбайн и пада 2000 м - до ледника Ронгбук). От четиримата югославяни в момента са живи Божич и Щремфел. Свързахме се с Щремфел, за да уточним линията, по която са минали. Ето какво каза той по темата в интервю за БНР:
Таня Иванова: Може ли да уточним нещо - след Камината на Мафреда завихте ли наляво по Кулоара Хорнбайн или минахте право нагоре, през Сивата кула?
Андрей Щремфел: Минахме право през Сивата кула.
Таня Иванова: Защото видях топо в сайта на Стипе Божич и то очертава линия, заобикаляща Сивата кула и минаваща през Хорнбайн. Тоест, Вие със Заплотник (едната свръзка) и Божич с Белак и шерпът (другата свръзка) сте минали през различни места...
Андрей Щремфел: Да. След Жълтия пояс - да. Мисля също, че и българите, когато направиха повторението на маршрута, също минаха през Хорнбайн.
Таня Иванова: Не, те минават през Сивата кула.
Андрей Щремфел: Остава тогава да се уточни от коя страна на Сивата кула. Нейц искаше да минем от лявата й страна, не директно, а леко вляво, но аз погледах вдясно, стори ми се по-лесно и минахме оттам. Кулата започва след Сивото стъпало. Има една по-лесна част и след това става стръмно. Там ние минахме вдясно.
Таня Иванова: Тоест, двамата с Нейц Заплотник сте единствените през 1979 г., които преминават цялостно Западния гребен.
Андрей Щремфел: Да*.

Това показва, че преди българите по цялостния Западен гребен - най-трудният маршрут към Еверест, са минали само двама души - Щремфел и Заплотник. За българската експедиция е ясно следното - на 8 май Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май Кирил Досков и Николай Петков преминават Западния гребен в неговата цялост, най-близо до идеалния ръб - най-изложената на ветровете и технически трудна линия. Откъде минава Христо Проданов остава загадка. В радиовръзките той предупреждава другите участници да не минават през Хорнбайн, защото там, в момента на неговото изкачване, условията са много опасни и рискът от лавини и каменопади е твърде висок. Последната следа от него е в Камината на Манфреда - процеп в скалите, изискващ добри умения по скално катерене. Именно там шерпът, с когото Проданов избира да изкачи върха, Ринджи се отказва, защото няма нужната подготовка. В камината Проданов оставя своята раница, намерена по-късно от участниците във втората атака на върха. Така първият българин на Еверест се изкачва без резервни ръкавици - една от няколкото грешки, които допуска и които водят до трагичната развръзка. Тези грешки вече са коментирани многократно от живите алпинисти - едната от тях е нарушаването на тактическия план и тръгването за атака без иградени лагери 4 и 5, което изтощава допълнително Проданов.
Над Камината на Манфреда е Жълтият пояс, а над него - Сивата кула.
Българите я преминават фронтално. Югославяните - леко вдясно. Югославяните слизат през Хорнбайн, българите - от югоизток, през южното седло и така правят първия цялостен траверс на Еверест, останал в историята като Българския траверс. Тук трябва да се уточни, че при историческата американска експедиция през 1963 г. алпинистите започват и свършват траверса си от Западния циркус, т.е. правят частичен траверс.
Отзвукът от успеха на българската експедиция е голям. Представители на световния елит ги поздравяват. Ето част от адреса на великия Райнхолд Меснер:
“Успехите на българските алпинисти са още по-забележителни, защото те дойдоха след свидна загуба. След нещастието с Христо Проданов сметнах, че експедицията ще приключи. Стойността на победите се увеличава и от това, че четирима души направиха траверс на върха... Откровено трябва да заявя, че при тези условия дори аз едва ли бих тръгнал в атака. На Еверест българските алпинисти постигнаха успехи, за които дълго ще се говори”.
Състав на експедицията
Аврам Аврамов - ръководител
Георги Имов - технически въпроси
Димитър Бърдарев
Динко Томов
Дойчин Василев
Запрян Хорозов
Иван Вълчев
Кирил Досков
Костас Канидис
Кънчо Долапчиев
Любомир Илиев
Людмил Янков
Методи Савов
Милан Огнянов - оператор
Николай Петков
Огнян Балджийски
Петко Тотев
Слави Дерменджиев
Стамен Станимиров
Стайко Кулаксъзов - лекар
Стефан Калоянов - радист
Тодор Григоров
Трифон Джамбазов
Христо Проданов
На 14 май Николай Петков ще представи изследванията си, направени по повод 40 години от експедицията “Еверест ’84”, в Дома на киното, в София, от 19 ч. Организатор - Банско филм фест.
---* Цялото интервю с Андрей Щремфел ще бъде излъчено на 9 май, в предаването"Изотопия" по програма "Хоризонт" на БНР.
Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".
На 26 юли се навършиха 100 години от рождението на големия български алпинист Георги Атанасов - Джиджи. За него на Банско филм фест (19 - 23 ноември) имаше специално място в рубриката "Памет", която припомня за значими имена от екстремните спортове . За първия професор по алпинизъм, на сцената на фестивала разказаха Александър Шопов - доцент по..
Тази седмица Банско е световна сцена на екстремните спортове - в полите на Пирин планина се провежда 24-ото издание на Международния фестивал на планинарското и екстремно кино . Традиционно съботата е най-натовареният ден в програмата. Сутринта започна със състезанието по катерене на изкуствена стена Купа “Петър Атанасов” , на името на..
В Банско днес и утре е кулминацията на Международния фестивал на планинарското и екстремното кино. Утрото в петък започна с проливен дъжд и гръмотевична буря, което наруши графика на част от младежката програма, но пък имаше толкова филми за гледане в трите зали, че човек можеше и да не разбере дали дъждът е спрял. Междувременно на..
Театърът е изкуство, което се случва тук и сега. Има обаче актьори, които успяват да намерят начин, заради таланта и отдадеността си в професията, да направят така, че да си спомняме за техните театрални роли дълго време след като постановките са слезли от афиша. Такива роли е постигала Домна Ганева в миналото. И то много – като например Аманда в..
Може ли държавата да защити децата от вредните влияния на изкуствения интелект? Този въпрос беше повдигнат от самите деца на скорошна среща с отговорни институции. Отговорът е недвусмислен – "не" за България. Но и поне отчасти "да" заради започналото в Европа прилагане на законодателството за изкуствен интелект. Но какво могат да направят..
Бунище - за едни е място, което замърсява въздуха, земята, подпочвените води, но за други е ценен източник за суровини или енергия. На конгрес на учени, занимаващи се в тази област, в Университета "Бен Гурион" в Израел беше поставена тази тема във фокуса на дискусиите. Наред с по-познатите начини за третиране на отпадъците като горене,..
Цялата политическа класа стигна до дъното. Това не е политика . Този прочит на политическата ситуация направи в интервю за БНР Корнелия Нинова,..
Не би трябвало да има размествания по бюджета. Това обясни пред БНР бившият финансов министър Владислав Горанов. "Бюджетът е една комуникация...
Тревненци отправят молитви за своя свещеник Неделчо Марков , диагностициран с тежко заболяване. Преди дни тревожната новина бързо обиколи жителите..