Навръх Гергьовден се навършиха 105 години от рождението на големия български диригент Руслан Райчев.
Той беше неуморим работохолик, дирижираше всичко - и оперни спектакли, и симфонични концерти. С неговото име е свързано създаването и професионалното развитие на повечето български симфонични оркестри и оперни театри.
Райчев имаше и голяма международна кариера - той е първият българин, дирижирал спектакъл в Миланската Скала. Много може да се говори за маестрото - личност с огромни заслуги към нашето музикално изкуство.
И историята на неговия живот е една дълга приказка: Роден е в Милано на 6 май 1919 г., в семейството на един от най-големите български оперни певци - Петър Райчев. Това му дава възможността да расте сред най-прочутите музиканти на онова време - Тосканини, Шаляпин, Прокофиев, Бруно Валтер. Започва да свири на пиано, а на 10 години постъпва в Консерваторията на Милано, където учи в класа на проф. Карло Лонати.
През 1932 г. семейството се прибира в София и Руслан Райчев продължава при видните клавирни педагози Панка Пелишек и Андрей Стоянов. Не го приемат в Музикалната академия и той учи четири семестъра право в Софийския университет. През 1938 г. заминава за Виена и постъпва във Виенската консерватория - в класа по дирижиране на Леополд Райхвайн и пиано при Емил Зауер. Забелязан е от големия диригент Карл Бьом, който го кани за личен корепетитор и асистент във Виенската държавна опера. По лична препоръка на Бьом след завършването си Райчев е назначен като диригент в операта в Кьонигсбрег и за няколкото месеца престой дирижира „Бохеми“ - дебютът му е на 22 март 1944 г., последвани от „Йенуфа“, “Сватбата на Фигаро“, “Лоенгрин“, “Травиата“, “Тоска“, “Веселата вдовица“.
Същата година се завръща в България - участва във войната и е награден с два ордена за храброст. Две години е корепетитор в Софийската опера, но и дирижира спектаклите на балета „Бахчисарайски фонтан“. От 1946 г. Райчев започва работата си във Варна със Симфоничния оркестър, след това участва в създаването на Варненската опера, а две години по-късно по покана на Стефан Македонски става главен диригент в Държавния музикален театър. През 1951 Руслан Райчев вече е главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър и участва активно в създаването на Пловдивската опера.
В същото време започва и международната му кариера като диригент - гостува в Румъния и Унгария. През 1956 г. Руслан Райчев е главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър, работи и с операта в града. Блестящата му изява с операта „Манон“ на Масне на Втория преглед на оперните театри води до покана за работа в Софийската опера, където поставя “Четиримата грубияни“, “Укротяване на опърничавата“, “Продадена невеста“, “Гаяне“.
В същия период работи и със Старозагорската опера, Симфоничния оркестър на Перник и Пловдивската филхармония, за която съвместната работата с Руслан Райчев се оценява като „златен период“ за оркестъра.
През 1974 г. българинът става генерален музикален директор на Симфоничния оркестър на Шлезвиг-Холщайн в града Фленсбург - длъжност, която заема след тежък конкурс. За четири години той издига нивото на оркестъра, изнася великолепни концерти, но през 1978 г. го канят да оглави Софийската опера. Тогава са истиорическите турнета на колектива във Виена, в Миланската Скала, Болшой театър, Париж с операта „Хованщина“.
На 60-годишнината на Руслан Райчев изненадващо го пенсионират и той продължава международната си кариера - връща се в Шверин. Все пак през 1992 г. се сещат за него и го връщат в Софийската опера, но само за две години и отново го уволняват.
Последните години от кариерата си той беше главен диригент и първи заместник-директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" - направи блестящи постановки и подготви още по-блестящи турнета на театъра в много страни, включително и в Япония.
Руслан Райчев почина на 9 януари 2006 г.
В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Руслан Райчев за гостуването му в парижката Гранд опера - запис от 1980 г. Чуйте в звуковия файл.
Най-хубавата и истинска награда е тази на публиката . Това каза пред БНР режисьорът Ивайло Пенчев, чийто филм "Рожден ден" спечели наградата на публиката на 43-тия филмов фестивал "Златна роза", това е четвъртата поредна такава награда за негов филм. "Златна роза" 2025 – награди Ивайло Пенчев: Няма ли история, няма филм "Много бих..
" Аз съм човек, който обича да експериментира. Интересен ми е всеки един стил на работа. Нещо, което работи за нас по възможно най-добрия начин, продължаваме да го следваме и да се придържаме към него, но и не си затварям вратите да работя с други хора, защото е ценно и разширява още повече нашия екип", споделя Мишер Руева. Идеята за..
На 20 и 21 септември солисти, хор и оркестър „София Симфоникс“ с диригент Любка Биаджони гостуваха в градовете Мюнхен и Кулмбах с постановка на „Травиата“. В главните роли се представиха много изявените певци Михаил Михайлов като Алфред, Кирил Манолов /носител на приза "Музикант на годината 2019"/, - Жорж Жермон. Своя дебют в ролята на Виолета..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един от високоуважаваните български виолисти и педагози - проф. Александър Нейнски. На 12 септември се навършиха 105 г. от неговото рождение. Той е роден в село Стакевци, Монтанско. През 1938 г. е приет в Музикалното училище в София, където учи при проф...
И тази година международният фестивал "Софийски музикални седмици" има есенно продължение. Събитията са от 5 септември до 3 октомври в различни културни пространства. Пъстрият афиш включва концерти и спектакли в различни жанрове, както и гост-музиканти от страната и чужбина, които не посрещаме често на столична сцена. Предвидени са няколко авторски..
Още преди да е навършил 20, Виктор Теодосиев вече е сред най-изявените млади български музиканти. Той достойно продължава фамилната традиция след дядо си и баща си, с когото в момента дели поста първи валдхорнист в Симфоничния оркестър на БНР. Междувременно е студент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - София в класа на проф. Владислав Григоров. Но Виктор..
49-ото издание на фестивала "Дни на камерната музика" започна в Габрово и въпреки закъснението, в сравнение с традиционните дати през миналите години, все пак присъства на културната карта на България (поради забавянето на финансирането на много от фестивалите, провеждането беше под въпрос до последния момент). Директорът на Габровския камерен..
Над 40 000 евро и 5000 лева са открити в домовете на двамата служители на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", задържани за искан подкуп..
"Възраждане“ внесе искане в Европейския съд в Люксембург за анулиране на приемането на България в еврозоната от януари 2026 година и това е..