"В последните 20 години банките и застрахователните дружества преустановиха събирането на колекции от картини. Преди това още държавните и общински институции престанаха да купуват картини на български художници, както те го правеха до 1989 г., разакза в "Нощен Хоризонт" доц. Аврамов, финансист и д-р по Икономика.
Доц. Йосиф Аврамов си спомня, че в неговата стая в Министерство на финансите, където той е работел през 90-те години на ХХ век имаше картини на известните художници Панайот Панайотов, Найден Петков и Никола Мирчев.
"В другите български учреждения, в БНБ и в ДСК, а и дори в Трудовите кооперативни земеделски стопанства по стените имаше поставени картини на съвременни български художници, в университетите и в училищата – също.
Понастоящем на повечето места картините от 60-те, 70-те и 80-те години стоят, но нови от 35 години не са купувани.
Ръководителите на тези държавни и общински ведомства винаги намират пари за нов автомобил, но извънредно рядко – за някоя друга картина. Налице са някои инцидентни случаи на покупка на картини от страна на кметове на големи общини, които купуват някоя картина за подарък, когато ги посещават свои колеги – кметове от чужбина, а и те когато им връщат визитите. По принцип откупки от държавни и общински институции – няма, а ако има, то е рядко. Налице са някои откупки от собственици на някои хотели и ресторанти, като на Ангел Симеонов - за хотели в София и Созопол, собствениците на хотел в Луковит (направени са от известния скулптор Ставри Калинов фоайетата, ресторантите и стаите на хотела в истински музей на изкуствата) и др, коментира темата доц. Аврамов.
"Например, в Германия по време на Covid пандемията всеки немски художник получи помощ от немската държава по 5 000 евро, а в България - българските художници нищо не получиха. От прословутата мярка 40 на 60, която бе създадена само и единствено за предприятия от реалния бизнес се възползваха фризьорски салони и дори една от известните адвокатски кантори с 9 адвокати?!? Художници на свободна практика не можеха да се възползват от тази мярка, каза още доц. Йосифов.
"Логичен е въпроса как оцеляват българските художници? Най-често като работят друга работа. Десислава Янакиева е декоратор на торти във голяма верига и между работата – рисува. Други художници са учители по рисуване, а много малко градове у нас имат щатна бройка "главен художник". Въобще изкуството е натикано у нас в ъгъла, заяви финансистът.
"Художник е възможно да получи малко пари от 5000 до 10000 лв. от Фонд "КУЛТУРА" при Министерството на културата, но за тази цел следва да представи проект и да обучи 5 -10 млади художници и тези пленери или творчески ателието му разходват до 70 % от тази сума и за художника остават не повече от 30 %. При Столична община също има такъв фонд за изкуство, но той отпуска мизерни пари.
Българското изкуство е ценено и в чужбина и някои художници "пробиват" там, но те се броят на пръсти. По принцип творбите на българските художници в чужбина се котират евтино и рядко надминават 5 000 евро, а обикновено творбите на един средно известен италиански или френски художник се продава между 4000-5000 евро и 50 000 евро?!
Последният министър на културата, който имаше отношение към изобразителното изкуство бе Вежди Рашидов. Той бе известен не само у нас, но и в редица страни в света много години преди да стане министър, а Съвета на академиците на БАН го удостоиха преди повече от 10 години със званието член кореспондент на БАН. Познавам го лично повече от 20 години. Той направи българското изкуство известно и зад граница, като връх е Изложбата в Лувъра, каза още доц. Аврамов.
Десислава Янакиева й предстои изложба в Галерия "ВЕЖДИ". За "Хоризонт" тя разказа, че се запознава отдавна с доц. Аврамов и си пасват като общи интереси и интелект:
"Много е трудно да оцелеш като художник в България, затова колегите ми клонят често към приложните изкуства, нещо, което да може да се продава, но с изящните изкуства е трудно, но все пак не е невъзможно. Не трябва да спираш да твориш, защото изкуството оставя една непринудена диря, която не може да се промени, да се манипулира.
Затова съм много благодарна на доц. Аврамов, че подкрепя млади автори. На мен също ми е помагал доста, последната ми изложба в Народното събрание премина успешно. Доволна съм, че проф. Чавдар Попов, светило сред изкуствоведите, дойде да ме представи и това беше удовлетворяващо, каза за "Нощен Хоризонт" Десислава Янакиева.
Доц. Йосиф Аврамов подкрепя и други художници - 1. арх. Белин Моллов (последната изложба, която открихме с кмета на Видин д-р Ценков на арх.Моллов бе на 23 април 2024 г. в Културен дом „Жул Паскен“, бившата Синагога. Изложбата му има голям успех и може да се разгледа все още до 22 май тази година от гражданите и гостите на старопрестолния град Видин); 2.Иво Узунов, художник-маринист от гр.Варна (на него също съдействах и открих изложбата му в Народното събрание през есента на 2023 г.) и 3.Николай Пашков от гр.Раковски, на който съм съдействал за организиране на изложби във фоайето на Централно управление на БАН, в БТПП и в Читалище „Напредък“ в гр. Пирдоп. Николай Пашков е млад творец, съученик е на Десислава Янакиева, завършил е изобразително изкуство в Пловдив и е рисувал и направил няколко изложби в продължение на 5 г., когато е живял в Нидерландия. От изброените художници само г-н Иво Узунов единствено успява да се издържа само с доходи от своето творчество в областта на изобразителното изкуство, като продава много успешно картините си(бел. на доц. Аврамов).
Защо ледниците на Ливингстън са почернели, на какво се дължи усиленото им топене, какво откриха изследователите под леда, кой е най-бързият ледник на острова и какво може да кажат сеизмолозите за ледотресенията? Отговори на тези въпроси дава документалният филм на БНТ "Изследователи на края на света". Това е почти приключенски разказ за..
На 30 април Габровският камерен оркестър ще изнесе последния си концерт за сезона. Програма е особено интересна - тя включва Струнния квартет от Джузепе Верди във версия за оркестър, пиесите „Хризантеми“ и "Менует" от Джакомо Пучини и Концерт за пиано и оркестър №3 от Филип Глас - премиера за България. Солист е изявената габровска пианистка Ценка..
Филхармония "Пионер", водена от диригента Любомир Денев-младши, ще изнесе концерт в Първо студио на БНР на 30 април, сряда, от 19.00 ч. Дни преди да отпътуват за турнето си в Братислава и Виена, младите филхармоници ще представят интересна програма: "Картини от България" от Константин Илиевски (главния диригент на Радиооркестъра), "Импровизация"..
Една от успешните норвежки писателки – Мая Люнде, се среща с българските читатели с книгата си "Краят на океана". Люнде е автор на "История на пчелите", която е световен бестселър. "История на пчелите" - предупреждение за опасностите, които идват, когато пренебрегваме природата " В книгата за водата тя качва залога . Говорим за..
Шест издания стигат до финала на конкурса "Роман на годината", организиран от Националния дарителски фонд "13 века България". Връчването на наградата ще бъде на 19 май в Софийската градска художествена галерия. Номинираните 6 романа са "Ти, подобие мое" от Радослав Бимбалов, "Градинарят и смъртта" от Георги Господинов, "Тезеят в своя лабиринт...
Димитър Еленов е един съвременен будител . Това заяви пред БНР Розита Еленова, която е спътница на големия актьор и режисьор повече от четвърт век. Тя е и автор на документален филм за Еленов - "Свободен, по-свободен, Димитър". За него получава номинация за режисьорски дебют от Националния фестивал на българското кино. Да срещнеш Еленов – с..
В свят, в който модерното често измества традиционното, една книга се появява като мост между поколенията – "Особености на традиционното изкуство в женската носия ". Изданието е не просто наръчник, а жива енциклопедия на женската народна носия в Североизточна България – с всичките ѝ тънкости, символи и смисъл. Книгата е дело на..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..