Инфлацията и политиката по доходите могат да отложат членството на България в еврозоната след 2025 г.

Инфлацията и провежданата политика по доходите, несъобразена с реалните бюджетни възможности могат да отложат членството на страната ни в еврозоната след 2025 г., сочи Годишният доклад за икономиката на България, изготвен от Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). 

Според анализа, икономическият растеж през 2023 г. се забавя до 1,8%, инвестиционната активност остава слаба, а годишната инфлация възлиза на 5 на сто.

Годишната инфлация в България се забавя значително - до 5% в края на 2023 година, но финансовата политика и политиката по увеличение на доходите продължават да оказват проинфлационен натиск, се посочва в доклада.

Според икономистите на БАН, въпреки че по-ниските ставки по акцизите и ДДС на някои енергийни и хранителни стоки оказва антиинфлационен ефект, нарастването на социалните плащания и увеличението на работните заплати води до ръст на потреблението, а оттам и до инфлацията.

Така, изпълнението на Маастрихтския критерий за инфлация се очертава като най-голямото предизвикателство през тази година и поставя под съмнение членството в еврозоата в поставения срок - 2025 г.

Друг от проблемите, който икономистите посочват са забавянето на икономическия растеж, заради

по-слабото външно търсене, повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващия ценови натиск.

Потреблението расте под въздействието на стабилния трудов пазар, забавянето на инфлацията и активната кредитна дейност.

Според прогнозите, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия период от 2024 до 2026 г.

Инфлацията постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие.