"Заглавието "Скритото очарование на Кипър" е малко подвеждащо. Очарованието винаги е открито, привличащо по ненатрапчив начин. То те кара да станеш част от него, да го обикнеш и да не го забравяш. Разбира се, трябва да имаш сетива да го видиш и да го разпознаеш. Така е и с Кипър. "Скритото очарование на Кипър" представлява нещо като увлекателна енциклопедия, наситена с обич към кипърците и хумор, и съпричастност, със споделяне на болката от нанесените на Кипър рани. Повествованието е свързано не със сухи исторически факти, а с човешки лица и съдби", отбелязва авторът.
Книгата е резултат от прекараните в Кипър "четири чудесни години", както ги определя Христо Георгиев. В 460 страници той е събрал многобройни фрагменти от пътешествията и срещите си из острова, които представят пъстрата мозайка на Кипър – неговата география, природа, история от вековете до днес.
Тук са и "Теракотената армия на Кипър", кипърските кралици с българска кръв, откраднатите ценни икони от църквите в окупираната северна част на острова, даровете на боговете, изсипани върху Кипър, дори плажът на костенурките...
За първи път на български език, от български автор излиза подобно издание с толкова подробно представяне на Кипър. Всички разкази са плод на лични срещи, разговори, емоции, впечатления и преживявания, изпълнени с много симпатия и топлота към острова и неговите хора.
"Бях 4 години посланик в Република Кипър, от 2014 до 2018 година. Всеки, който е бил на острова, остава очарован както от неговата история, така от неговите красоти, но най-вече бих казал от хората, които са прекрасни, работоспособни, трудолюбиви, гостоприемни. Кипър е преживял през вековете много трудни моменти, но винаги като птицата Феникс е възкръсвал, и всеки може да види този висок жизнен стандарт, който съществува днес, и тези работливи хора, които работят за неговото осъществяване.
Обиколих целия Кипър - съвсем малки населени места, села, всички пътища, планини. Това, което мога да кажа - тъй като Кипър винаги се свързва с морето, с Афродита, това е туристическият символ на Кипър, - е, че всъщност историята на Кипър е била съхранена и започва от планината Тродос. Ще кажете - планина в Кипър. Действително, това е една висока планина, където е съхранено православието, има много манастири, където е бил центърът на национално-освободителната борба на кипърците. Това всъщност е един извод, който малко противоречи на общоприетото становище. Всичко е впечатляващо в Кипър. И културното наследство, и самата природа, хората. Ако трябва да отделя нещо конкретно, това е преди всичко културното наследство, с манастирите, с музеите, с тези съкровища, които крие кипърската земя."
В книгата си дипломатът отделя много голямо място именно на културата и историята на Кипър, в специален разказ представя работата на Техническия комитет за културното наследство, уникалния модел на сътрудничество между кипърските гърци и кипърските турци за реставрация и опазване на паметниците на общото им минало. Какво от кипърския опит за съхраняване на културните ценности може да се приложи в България?
"Не знам доколко може да се прави паралел, тъй като този Комитет за опазване на културното наследство на целия остров Кипър, който е разделен, както е известно, има за цел възстановяването на културните паметници както от едната, така и от другата страна. Т.е. той изпълнява и определена политическа цел, това, което допринася за обединяването, за връщането на този общностен дух, който е съществувал в някакъв момент в Кипър преди това нещастно и фатално разделение.Възстановени са много църкви, манастири, които се намират както в окупираната северна част, така и в южната част. Като подизпълнители работят международни организации.
Разбира се, може да се почерпи от опита. България трябва да пази културното си наследство, но, което е по-важно и което кипърците правят, трябва да го показва, да го пропагандира, да го "продава", защото ние също разполагаме с безценни културни паметници и са много сходни с Кипър. Има много културни връзки между България и Кипър още от 17-18-и век, които продължават и до ден днешен. Има какво да почерпим от кипърския опит", подчертава дипломатът.
В книгата си Христо Георгиев много рядко се появява в официалното си качество на дипломат, предпочита да е непознатият любител пътешественик.
В началото на май Кипър отбеляза 20 години от присъединяването си към ЕС. Какво от постиженията на острова по този път може да е от полза за България?
"Когато беше българското председателство на Съвета на Европейския съюз, отидох в кипърските институции, които са отговаряли за тяхното председателство преди 5-6 години. Бяха толкова сърдечни, толкова отзивчиви, че ми дадоха цялата документация, която изпратих в България, надявам се тя да е послужила. Но това, което е важното: Кипър има ясно очертани цели и приоритети и работи с целия си ресурс, като го концентрира в тези направления, затова виждаме една просперираща страна.
Трябва да използваме всички възможности на Европейския съюз, които са свързани както с финансирането на икономиката на България, така и на културното наследство."
В историите на Христо Георгиев за Кипър присъстват много кипърци – от обикновени жители на селата и селски свещеници до най-висопоставени представители на държавата и религиозната власт. Кое е най-характерно за кипърците?
"Кипърците са много близко до българите, но в определена степен имат качества, с които ни превъзхождат. На първо място, това е работоспособността. Кипър винаги е възкръсвал като птицата Феникс от всички драматични събития и свиделство за това е високият жизнен стандарт в Република Кипър. Кипърците са гостоприемни, отзивчиви и сърдечни, обичат българите - това е страна, където българите са приети като равноправни, като близки, като свои хора.Имат бизнес нюх, което също е важно.
Има и един особен вид, не бих го казал патриотизъм, тъй като в България патриотизъм има малко по-други измерения, но това е грижата за собствената страна. Това е, ако ти си спечелил пари, да ги вложиш в неща, които са полезни за народа ти, за страната ти. Става дума за музеи – мога да спомена музея "Левентис", музея на бащата на счетоводителството в Кипър Замбелас и още много такива примери. Т.е. не е търсенето на някакви много далечни корени колко велики сме били преди 10-12 века, което също е важно, разбира се, да се помни историята, но това е приносът за просперитета на собствената ти страна - да дадеш това, което можеш, максимално", отбелязва Георгиев.
Отделна глава върви по "българските следи" на острова през вековете, а няколко страници заема само изброяването на имената на българи на острова, с които авторът е работил по време на мандата си и които допринасят за "българската кауза" в Кипър, както той я определя.
"Българската общност работи и допринася за икономическия просперитет на Кипър. В различни области имаме наши хора на културата, които допринасят за изграждането на културния потенциал на Кипър, имаме и българи, които работят в сферата на услугите, те са приети добре.
Имаме наши училища, 10 на брой, където над 500-600 български деца се учат, има учители, които преподават по стандартите на Министерството на образованието и науката. Т.е. тя съществува като една активна диаспора.
Посолството винаги е поддържало много добри връзки с общността, лично аз съм посещавал редовно училищата, които са в Кипър. Общността винаги е подпомагала представянето на България в Кипър. Например, българското председателство на Съвета на Европейския съюз го направихме благодарение на помощта на българите, които живеят тук."
"Книгата представлява пътешествие в Кипър, в историята на страната, в географията, природните ценности, природните красоти, видени обаче чрез очите на хората. Нещата, които съм описал, винаги са чрез определeни срещи, които съм имал с политици, с обикновени хора. Аз съм този невидим наблюдател, който възприема Кипър като една цялост, като една страна, която е много близка до България, и която, поне аз не знам до този момент, така цялостно не е била представяна в книга. Надявам се, че тази книга ще бъде полезна и ще служи и в бъдеще за възприемането на Кипър и на кипърците", обобщава Христо Георгиев.
Снимки: Съюз на българите в Кипър
Териториалните амбиции на Съединените щати към Гренландия, пряко оспорващи суверенитета на съюзника Дания, са заплаха сама по себе си, но имат последици за цяла Европа. Най-новата история ни учи, че неинтегрираните, неутрални държави не функционират като буферни зони между сферите на влияние. За агресивните велики сили с имперско мислене те..
С наближаването на летния туристически сезон темата за глада за кадри за сезонна заетост отново е актуална. За поредна година в Добрич се проведе трудова борса с такава насоченост, която предоставя възможност търсещи работа да се срещнат с работодатели - хотелиери, ресторантьори, концесионери на плажни ивици и др. Могат ли всички..
Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ организираха представяне с фокус – ролята на библиотеките в изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация на България (2020 – 2030). Участие в събитието взеха представители на ключови за изпълнението на стратегията министерствата, както и на Столичната община. Събитието е..
Когато източният вятър премине през ума и сърцето, той носи със себе си не само думи, но и цяла вселена от значения . Какво означава един поздрав в Корея? Не е просто "Здравейте", а поклон, жест на уважение , хилядолетна традиция, предавана през поколения. Какво значи да изучаваш Кореистика? Не е просто запаметяване на йероглифи и..
В частно училище в периферията на София – в Иваняне, беше открит кабинет по изкуствен интелект. Най–доброто обяснение защо в едно училище трябва да има стая за изкуствен интелект го дават учениците. Виктор, който е петокласник и по-големите му съученици Зулфие и Васил посочват, че така или иначе децата го използват в учебния процес ...
От фондация "Искам бебе“ настояват за промяна в правилата за работа на Центъра за асистирана репродукция и за финансиране от държавата да бъдат включени и пациентите, които имат нужда от донорски генегичен материал . Това заяви председателят на фондацията Мария Янева. Тя поясни, че в началото на седмицата исканите промени са внесени и обсъдени в..
Държавата започна ремонти на домовете за стари хора. Модернизацията се прави с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от домовете, в които ще бъдат подобрени условията за възрастните хора, е в павликенското село Караисен. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде началото на ремонта на този дом тази..
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..
На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр..
Към държавността в днешната Република Северна Македония има исторически две трасета . Едното е българско – заличавано, ограничавано, обсебвано...