"Заглавието "Скритото очарование на Кипър" е малко подвеждащо. Очарованието винаги е открито, привличащо по ненатрапчив начин. То те кара да станеш част от него, да го обикнеш и да не го забравяш. Разбира се, трябва да имаш сетива да го видиш и да го разпознаеш. Така е и с Кипър. "Скритото очарование на Кипър" представлява нещо като увлекателна енциклопедия, наситена с обич към кипърците и хумор, и съпричастност, със споделяне на болката от нанесените на Кипър рани. Повествованието е свързано не със сухи исторически факти, а с човешки лица и съдби", отбелязва авторът.
Книгата е резултат от прекараните в Кипър "четири чудесни години", както ги определя Христо Георгиев. В 460 страници той е събрал многобройни фрагменти от пътешествията и срещите си из острова, които представят пъстрата мозайка на Кипър – неговата география, природа, история от вековете до днес.
Тук са и "Теракотената армия на Кипър", кипърските кралици с българска кръв, откраднатите ценни икони от църквите в окупираната северна част на острова, даровете на боговете, изсипани върху Кипър, дори плажът на костенурките...
За първи път на български език, от български автор излиза подобно издание с толкова подробно представяне на Кипър. Всички разкази са плод на лични срещи, разговори, емоции, впечатления и преживявания, изпълнени с много симпатия и топлота към острова и неговите хора.
"Бях 4 години посланик в Република Кипър, от 2014 до 2018 година. Всеки, който е бил на острова, остава очарован както от неговата история, така от неговите красоти, но най-вече бих казал от хората, които са прекрасни, работоспособни, трудолюбиви, гостоприемни. Кипър е преживял през вековете много трудни моменти, но винаги като птицата Феникс е възкръсвал, и всеки може да види този висок жизнен стандарт, който съществува днес, и тези работливи хора, които работят за неговото осъществяване.
Обиколих целия Кипър - съвсем малки населени места, села, всички пътища, планини. Това, което мога да кажа - тъй като Кипър винаги се свързва с морето, с Афродита, това е туристическият символ на Кипър, - е, че всъщност историята на Кипър е била съхранена и започва от планината Тродос. Ще кажете - планина в Кипър. Действително, това е една висока планина, където е съхранено православието, има много манастири, където е бил центърът на национално-освободителната борба на кипърците. Това всъщност е един извод, който малко противоречи на общоприетото становище. Всичко е впечатляващо в Кипър. И културното наследство, и самата природа, хората. Ако трябва да отделя нещо конкретно, това е преди всичко културното наследство, с манастирите, с музеите, с тези съкровища, които крие кипърската земя."
В книгата си дипломатът отделя много голямо място именно на културата и историята на Кипър, в специален разказ представя работата на Техническия комитет за културното наследство, уникалния модел на сътрудничество между кипърските гърци и кипърските турци за реставрация и опазване на паметниците на общото им минало. Какво от кипърския опит за съхраняване на културните ценности може да се приложи в България?
"Не знам доколко може да се прави паралел, тъй като този Комитет за опазване на културното наследство на целия остров Кипър, който е разделен, както е известно, има за цел възстановяването на културните паметници както от едната, така и от другата страна. Т.е. той изпълнява и определена политическа цел, това, което допринася за обединяването, за връщането на този общностен дух, който е съществувал в някакъв момент в Кипър преди това нещастно и фатално разделение.Възстановени са много църкви, манастири, които се намират както в окупираната северна част, така и в южната част. Като подизпълнители работят международни организации.
Разбира се, може да се почерпи от опита. България трябва да пази културното си наследство, но, което е по-важно и което кипърците правят, трябва да го показва, да го пропагандира, да го "продава", защото ние също разполагаме с безценни културни паметници и са много сходни с Кипър. Има много културни връзки между България и Кипър още от 17-18-и век, които продължават и до ден днешен. Има какво да почерпим от кипърския опит", подчертава дипломатът.
В книгата си Христо Георгиев много рядко се появява в официалното си качество на дипломат, предпочита да е непознатият любител пътешественик.
В началото на май Кипър отбеляза 20 години от присъединяването си към ЕС. Какво от постиженията на острова по този път може да е от полза за България?
"Когато беше българското председателство на Съвета на Европейския съюз, отидох в кипърските институции, които са отговаряли за тяхното председателство преди 5-6 години. Бяха толкова сърдечни, толкова отзивчиви, че ми дадоха цялата документация, която изпратих в България, надявам се тя да е послужила. Но това, което е важното: Кипър има ясно очертани цели и приоритети и работи с целия си ресурс, като го концентрира в тези направления, затова виждаме една просперираща страна.
Трябва да използваме всички възможности на Европейския съюз, които са свързани както с финансирането на икономиката на България, така и на културното наследство."
В историите на Христо Георгиев за Кипър присъстват много кипърци – от обикновени жители на селата и селски свещеници до най-висопоставени представители на държавата и религиозната власт. Кое е най-характерно за кипърците?
"Кипърците са много близко до българите, но в определена степен имат качества, с които ни превъзхождат. На първо място, това е работоспособността. Кипър винаги е възкръсвал като птицата Феникс от всички драматични събития и свиделство за това е високият жизнен стандарт в Република Кипър. Кипърците са гостоприемни, отзивчиви и сърдечни, обичат българите - това е страна, където българите са приети като равноправни, като близки, като свои хора.Имат бизнес нюх, което също е важно.
Има и един особен вид, не бих го казал патриотизъм, тъй като в България патриотизъм има малко по-други измерения, но това е грижата за собствената страна. Това е, ако ти си спечелил пари, да ги вложиш в неща, които са полезни за народа ти, за страната ти. Става дума за музеи – мога да спомена музея "Левентис", музея на бащата на счетоводителството в Кипър Замбелас и още много такива примери. Т.е. не е търсенето на някакви много далечни корени колко велики сме били преди 10-12 века, което също е важно, разбира се, да се помни историята, но това е приносът за просперитета на собствената ти страна - да дадеш това, което можеш, максимално", отбелязва Георгиев.
Отделна глава върви по "българските следи" на острова през вековете, а няколко страници заема само изброяването на имената на българи на острова, с които авторът е работил по време на мандата си и които допринасят за "българската кауза" в Кипър, както той я определя.
"Българската общност работи и допринася за икономическия просперитет на Кипър. В различни области имаме наши хора на културата, които допринасят за изграждането на културния потенциал на Кипър, имаме и българи, които работят в сферата на услугите, те са приети добре.
Имаме наши училища, 10 на брой, където над 500-600 български деца се учат, има учители, които преподават по стандартите на Министерството на образованието и науката. Т.е. тя съществува като една активна диаспора.
Посолството винаги е поддържало много добри връзки с общността, лично аз съм посещавал редовно училищата, които са в Кипър. Общността винаги е подпомагала представянето на България в Кипър. Например, българското председателство на Съвета на Европейския съюз го направихме благодарение на помощта на българите, които живеят тук."
"Книгата представлява пътешествие в Кипър, в историята на страната, в географията, природните ценности, природните красоти, видени обаче чрез очите на хората. Нещата, които съм описал, винаги са чрез определeни срещи, които съм имал с политици, с обикновени хора. Аз съм този невидим наблюдател, който възприема Кипър като една цялост, като една страна, която е много близка до България, и която, поне аз не знам до този момент, така цялостно не е била представяна в книга. Надявам се, че тази книга ще бъде полезна и ще служи и в бъдеще за възприемането на Кипър и на кипърците", обобщава Христо Георгиев.
Снимки: Съюз на българите в Кипър
Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а от там и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания. Как ще се развива отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център на Русе разказва кореспондентката ни Ася..
Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да..
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
"Вижте кой предложи създаването на държавни магазини?! Тази политическа структура, която господин Пеевски представлява и управлява, перфектно се..
Когато лекуваш един пациент, това е цяла вселена , каза в интервю за БНР проф. Асена Сербезова, бивш министър на здравеопазването, бивш изпълнителен..
По данни на Националния статистически институт от 2020 година насам има значително трайно покачване на броя на българите, които се прибират да живеят..