"Заглавието "Скритото очарование на Кипър" е малко подвеждащо. Очарованието винаги е открито, привличащо по ненатрапчив начин. То те кара да станеш част от него, да го обикнеш и да не го забравяш. Разбира се, трябва да имаш сетива да го видиш и да го разпознаеш. Така е и с Кипър. "Скритото очарование на Кипър" представлява нещо като увлекателна енциклопедия, наситена с обич към кипърците и хумор, и съпричастност, със споделяне на болката от нанесените на Кипър рани. Повествованието е свързано не със сухи исторически факти, а с човешки лица и съдби", отбелязва авторът.
Книгата е резултат от прекараните в Кипър "четири чудесни години", както ги определя Христо Георгиев. В 460 страници той е събрал многобройни фрагменти от пътешествията и срещите си из острова, които представят пъстрата мозайка на Кипър – неговата география, природа, история от вековете до днес.
Тук са и "Теракотената армия на Кипър", кипърските кралици с българска кръв, откраднатите ценни икони от църквите в окупираната северна част на острова, даровете на боговете, изсипани върху Кипър, дори плажът на костенурките...
За първи път на български език, от български автор излиза подобно издание с толкова подробно представяне на Кипър. Всички разкази са плод на лични срещи, разговори, емоции, впечатления и преживявания, изпълнени с много симпатия и топлота към острова и неговите хора.
"Бях 4 години посланик в Република Кипър, от 2014 до 2018 година. Всеки, който е бил на острова, остава очарован както от неговата история, така от неговите красоти, но най-вече бих казал от хората, които са прекрасни, работоспособни, трудолюбиви, гостоприемни. Кипър е преживял през вековете много трудни моменти, но винаги като птицата Феникс е възкръсвал, и всеки може да види този висок жизнен стандарт, който съществува днес, и тези работливи хора, които работят за неговото осъществяване.
Обиколих целия Кипър - съвсем малки населени места, села, всички пътища, планини. Това, което мога да кажа - тъй като Кипър винаги се свързва с морето, с Афродита, това е туристическият символ на Кипър, - е, че всъщност историята на Кипър е била съхранена и започва от планината Тродос. Ще кажете - планина в Кипър. Действително, това е една висока планина, където е съхранено православието, има много манастири, където е бил центърът на национално-освободителната борба на кипърците. Това всъщност е един извод, който малко противоречи на общоприетото становище. Всичко е впечатляващо в Кипър. И културното наследство, и самата природа, хората. Ако трябва да отделя нещо конкретно, това е преди всичко културното наследство, с манастирите, с музеите, с тези съкровища, които крие кипърската земя."
В книгата си дипломатът отделя много голямо място именно на културата и историята на Кипър, в специален разказ представя работата на Техническия комитет за културното наследство, уникалния модел на сътрудничество между кипърските гърци и кипърските турци за реставрация и опазване на паметниците на общото им минало. Какво от кипърския опит за съхраняване на културните ценности може да се приложи в България?
"Не знам доколко може да се прави паралел, тъй като този Комитет за опазване на културното наследство на целия остров Кипър, който е разделен, както е известно, има за цел възстановяването на културните паметници както от едната, така и от другата страна. Т.е. той изпълнява и определена политическа цел, това, което допринася за обединяването, за връщането на този общностен дух, който е съществувал в някакъв момент в Кипър преди това нещастно и фатално разделение.Възстановени са много църкви, манастири, които се намират както в окупираната северна част, така и в южната част. Като подизпълнители работят международни организации.
Разбира се, може да се почерпи от опита. България трябва да пази културното си наследство, но, което е по-важно и което кипърците правят, трябва да го показва, да го пропагандира, да го "продава", защото ние също разполагаме с безценни културни паметници и са много сходни с Кипър. Има много културни връзки между България и Кипър още от 17-18-и век, които продължават и до ден днешен. Има какво да почерпим от кипърския опит", подчертава дипломатът.
В книгата си Христо Георгиев много рядко се появява в официалното си качество на дипломат, предпочита да е непознатият любител пътешественик.
В началото на май Кипър отбеляза 20 години от присъединяването си към ЕС. Какво от постиженията на острова по този път може да е от полза за България?
"Когато беше българското председателство на Съвета на Европейския съюз, отидох в кипърските институции, които са отговаряли за тяхното председателство преди 5-6 години. Бяха толкова сърдечни, толкова отзивчиви, че ми дадоха цялата документация, която изпратих в България, надявам се тя да е послужила. Но това, което е важното: Кипър има ясно очертани цели и приоритети и работи с целия си ресурс, като го концентрира в тези направления, затова виждаме една просперираща страна.
Трябва да използваме всички възможности на Европейския съюз, които са свързани както с финансирането на икономиката на България, така и на културното наследство."
В историите на Христо Георгиев за Кипър присъстват много кипърци – от обикновени жители на селата и селски свещеници до най-висопоставени представители на държавата и религиозната власт. Кое е най-характерно за кипърците?
"Кипърците са много близко до българите, но в определена степен имат качества, с които ни превъзхождат. На първо място, това е работоспособността. Кипър винаги е възкръсвал като птицата Феникс от всички драматични събития и свиделство за това е високият жизнен стандарт в Република Кипър. Кипърците са гостоприемни, отзивчиви и сърдечни, обичат българите - това е страна, където българите са приети като равноправни, като близки, като свои хора.Имат бизнес нюх, което също е важно.
Има и един особен вид, не бих го казал патриотизъм, тъй като в България патриотизъм има малко по-други измерения, но това е грижата за собствената страна. Това е, ако ти си спечелил пари, да ги вложиш в неща, които са полезни за народа ти, за страната ти. Става дума за музеи – мога да спомена музея "Левентис", музея на бащата на счетоводителството в Кипър Замбелас и още много такива примери. Т.е. не е търсенето на някакви много далечни корени колко велики сме били преди 10-12 века, което също е важно, разбира се, да се помни историята, но това е приносът за просперитета на собствената ти страна - да дадеш това, което можеш, максимално", отбелязва Георгиев.
Отделна глава върви по "българските следи" на острова през вековете, а няколко страници заема само изброяването на имената на българи на острова, с които авторът е работил по време на мандата си и които допринасят за "българската кауза" в Кипър, както той я определя.
"Българската общност работи и допринася за икономическия просперитет на Кипър. В различни области имаме наши хора на културата, които допринасят за изграждането на културния потенциал на Кипър, имаме и българи, които работят в сферата на услугите, те са приети добре.
Имаме наши училища, 10 на брой, където над 500-600 български деца се учат, има учители, които преподават по стандартите на Министерството на образованието и науката. Т.е. тя съществува като една активна диаспора.
Посолството винаги е поддържало много добри връзки с общността, лично аз съм посещавал редовно училищата, които са в Кипър. Общността винаги е подпомагала представянето на България в Кипър. Например, българското председателство на Съвета на Европейския съюз го направихме благодарение на помощта на българите, които живеят тук."
"Книгата представлява пътешествие в Кипър, в историята на страната, в географията, природните ценности, природните красоти, видени обаче чрез очите на хората. Нещата, които съм описал, винаги са чрез определeни срещи, които съм имал с политици, с обикновени хора. Аз съм този невидим наблюдател, който възприема Кипър като една цялост, като една страна, която е много близка до България, и която, поне аз не знам до този момент, така цялостно не е била представяна в книга. Надявам се, че тази книга ще бъде полезна и ще служи и в бъдеще за възприемането на Кипър и на кипърците", обобщава Христо Георгиев.
Снимки: Съюз на българите в Кипър
В най-тайнствената и мистична българска планина - Странджа, се намира най-големият природен парк у нас. В горещите летни дни туристите по Южното Черноморие могат да се възползват от прохладата на планината, да се докоснат до нейните исторически, природни, кулинарни и древни забележителности. Странджа е магия, която пленява духа ...
По това време на годината лъчите са слънцето са особено зареждащи и носят нова енергия към нас . Нещо ни кара да се усмихнем в такъв ден, да бъдем позитивни, да почувстваме нови сили, за да продължим напред. Казват, че енерготерапията е професията на бъдещето. В съвременното ни общество енергията се влага в много и различни неща и..
Към правомощията на институциите ще бъдат добавени такива, свързани с внедряването и използването на изкуствен интелект . Това обясни в интервю за БНР Калина Георгиева от Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по информационно право в Юридическия факултет и във Факултета по математика и информатика. Тя даде пояснения..
Промените в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от Министерството на образованието и науката, ще влязат за обсъждане в Народното събрание до средата на юли. Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на широка експертна дискусия за промяна в образователната структура. "И преди да го публикуваме..
Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването между 30% и 70% от възрастното население в ЕС е с наднормено тегло, а 10% до 30% – със затлъстяване. Прогнозите сочат, че до 2030 г. случаите на наднормено тегло ще се увеличат с 33%, а на тежко затлъстяване – със 130%. В България около 1,5 милиона души живеят със затлъстяване,..
Абитуриентите често пропускат да заплатят здравните си вноски в периода между завършване на средното образование и началото на обучението в университет или постъпване на работа на трудов договор. Много от тях не са наясно , че през тези месеци здравното им осигуряване е прекъснато. Други знаят – чули са от близки или в часовете по..
Нито едно същество на земята не може да живее без енергията, която идва от нашата звезда. Слънцето, център на нашата планетарна система е съставено от гореща плазма и магнитни полета . Температурата на повърхността му е повече от 5500 градуса. То освобождава енергията си чрез ядрен синтез. Горещата му корона отправя на далече поток от заредени..
Вносител или износител на електроенергия е България няма никакво значение. Това дали сме износител не трябва да е панацея, защото сме общ пазар и..
Не левовете са по-добрите пари, а еврото - по-лошите пари, които тласкат към инфлация, а това, че всяка фирма и предприятие се стреми към по-високи..
Никога няма да затворя очи за лъжата , сподели пред БНР актьорът Павел Поппандов. Лицемерието е навсякъде , каза той и не скри, че такова има и в..