Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Мартин Малчев: С оборудването на борда може да се обработи всякакъв вид патология

Медицинският хеликоптер в действие - как и на кого помага?

Инж. Мариян Боновски: Нямаме дори зародиш на системата ХЕМС. Всичко е имитация и пиар

Снимка: БТА

Първият ни медицински хеликоптер все още не е участвал в транспортиране на пациент от място с инцидент до болница. Към момента въздушната машина е извършила две мисии от болница до болница. Сформирани са шест медицински екипа, обучени да оказват спешна помощ по въздух. Те вече дават дежурства в новия спешен център.

12-часовото дежурство на екип от лекар и медицинска сестра започва с преглед за изправността на апаратурата в хеликоптера, казва анестезиологът д-р Мартин Малчев. Той е на 30 години, работи в "Пирогов", с тесен опит в интензивното лечение. Не е участвал в мисия, но иска да трупа нови знания за медицината във въздуха.

Преглеждат се и две спешни чанти за оказване на спешна помощ на деца и възрастни.

"Травми, инфаркти, инсулти, всякакъв тип патология може да се обработи с въпросното оборудване, което е в чантите", пояснява д-р Малчев.

Сигналът за пациент, който се нуждае от въздушна медицинска помощ, минава през координационна централа. Оттам вземат решение за изпращане на хеликоптера, следва комуникация с авиационния оператор.

д-р Мартин Малчев  Снимка: МЗ

Медиците са обучени да работят с апаратурата в хеликоптера, как да общуват с пилоти,  авиобази, въздушната кула и с болниците. В машината се побират шест души, в това число и пациент. Заради ограниченото пространство някои процедури се извършват по-трудно, разказва д-р Малчев и дава пример с дефибрилацията – коригиране на сърдечния ритъм с ток:

"Пациентът, ако не е перфектно обезопасен, може да се създаде контакт с електрическата мрежа на самия хеликоптер и това да доведе до неизправност на самите електрически мрежи. Това не представлява проблем за пилотите, защото те могат да минат на ръчно управление, ако се наложи."

Медиците в хеликоптера разполагат със специални слушалки – шлемофони, с микрофони, изработени специално за летене, като изолират вибрациите и излишните шумове.

"Няма абсолютно никакъв проблем в комуникацията между нас и пилотите – всичко се чува кристално ясно и спокойно."

Част от оборудването на хеликоптера са машини, дозиращи прецизно нужните лекарства, и вентилатор за кислород, адаптиран да издържа на вибрациите във въздушната линейка. Въпреки че до момента хеликоптерът не е летял до място с инцидент и пострадали хора, медиците са наясно с протокола за действие.

Хеликоптерът може да кацне на поляна, стига да няма дървета и други обекти, застрашаващи безопасното приземяване и излитане. Първото правило в авиацията е безопасността на екипажа, следвана от тази на пациента, припомня д-р Малчев. Според него спешната помощ по въздух е много по-голямо предизвикателство от наземната, заради стриктното спазване на определени правила.

За да станат част от екипа на спешната помощ по въздух, медиците минават през тестове за физическа годност и психологическа издръжливост. Ако по време на мисия екипът прецени на място, че пациентът не е в състояние да лети, може да откаже да го транспортира. Възможно е също метеорологичните условия да не позволяват на хеликоптера да излети или да кацне.

Снимка: БГНЕС

В нормалните страни по стандарт хеликоптерът трябва да излети до петата минута, обясни пред БНР инж. Мариян Боновски, експерт по медицинско спасяване по въздух. Той е единственият българин, член на Световната хеликоптерна асоциация.

Ние нямаме дори зародиш на системата ХЕМС, подчерта експертът. По думите му, "всичко е пиар".

"Румънците ясно ни показаха какво е ХЕМС. Това, което в момента показваме, винаги сме го имали, и то с много по-добра комуникация и координация. Военните не са спирали да го правят."

"Тук всичко е на политическа основа. Всичко е пълна имитация", смята експертът.

Единственият, който избира площадка от въздуха по системата ХЕМС, е пилотът, обясни инж. Боновски.

"Какви са тези площадки, които ще се правят в момента? Напълно излишно е това нещо", заяви той относно започналите действия за изграждане на площадки на Витоша.

Нито една от площадките, които в момента се сертифицират, не е започната сега, уточни и настоя: 

"Всичко в сегашно време е пълно имитиране на дейност."

В планината медицинският хеликоптер не служи за издирване на хора, той извършва единствено медицинска мисия, каза още инж. Мариян Боновски.

В повечето случаи хеликоптерите по ХЕМС не използват лебедка, а кука. Лебедката тежи около 90 кг и за нея е необходим оператор. Куката тежи между 8 и 15 кг и може да се използва самостоятелно от пилота. Въобще не сме заложили кука в изделието, коментира Мариян Боновски в предаването "Хоризонт до обед". Според него трябва да искаме от производителя следващите хеликоптери да са оборудвани с кука.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Официално откриване на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО

Днес се открива официално 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Тя ще се проведе в централата на организацията в Париж, но с домакин България. Сесията ще продължи до 16 юли. В българската делегация са министрите на културата, на туризма и на околната среда. Страната ни трябваше да е домакин в София, но се отказа и това..

публикувано на 07.07.25 в 07:55
Димитър Вацов

Димитър Вацов: С държавата Пеевски прави същото, което направи с ДПС

С държавата Пеевски прави същото, което направи с ДПС на Доган . Г-н Пеевски владее доста институции и лостове за влияние, които не са публични. Стъпка по стъпка се завладяват основни институции и регулаторни органи. Силата на Пеевски се крепи върху неща, които не са видими публично, затова е много възможно да го митологизираме . Това..

публикувано на 05.07.25 в 13:56

Любомир Чакъров: Следенето на потреблението не е ново, но сега навлиза в личното ни пространство

Свалянето на приложения на мобилните телефони е често разпространена практика, когато става въпрос за отстъпки в различни търговски вериги. В този случай няма начин магазините да не знаят всичко за нас, а личните си данни даваме съвсем доброволно . Те прилежно се съхраняват за нашите гастрономически предпочитания. Но ако самият ти се сетиш..

публикувано на 03.07.25 в 13:37
Явор Колев

Бум на кибератаки в социалните мрежи и комуникатори

От ГДБОП предупредиха за бум на крадени профили в социалните мрежи с цел финансови измами . Хакерите постоянно се адаптират към техническата среда, променят начините, чрез които атакуват чатовете в социалните мрежи, в които хората прекарват голяма част от ежедневието си. В момента се наблюдава атака на профили, като се пише на контактите, че..

публикувано на 03.07.25 в 12:15

Богомил Николов: Евтиният самолетен билет е примамка

Евтиният самолетен билет е примамка , предупреди пред БНР Богомил Николов – изпълнителен директор на Асоциация "Активни потребители". Идеята на нискотарифните авиокомпании е да ви предложат атрактивна цена , посочи той и обясни обаче какво следва: " В последствие се оказва, че се начисляват различни допълнителни такси. А ако багажът ви е..

публикувано на 03.07.25 в 11:41

Ал. Малинов: Загуба на Украйна би била катастрофална за сигурността на Европа и България

Украйна има интерес Балканите да бъдат съпричастни с нея, но и да разберат по-добре обстановката, в която се намират в момента.   Това коментира пред БНР анализаторът Александър Малинов след форума "Одеса 2025". "Форумът беше първа стъпка от страна на украинското ръководство да се опита да накара балканските държави да разберат собствения си..

публикувано на 02.07.25 в 11:48

Бегълци от новините - защо българите станаха световни шампиони?

България е световен шампион по избягване на новини. 63% от запитаните признават, че умишлено избягват новините , сочи последното проучване на Ройтерс - Оксфорд Digital report. " Печален рекорд – България води по брой на хората, споделили, че избягват непрекъснато, отчасти или селективно по теми новините", коментира пред БНР проф. Нели..

публикувано на 02.07.25 в 11:01