Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Мартин Малчев: С оборудването на борда може да се обработи всякакъв вид патология

Медицинският хеликоптер в действие - как и на кого помага?

Инж. Мариян Боновски: Нямаме дори зародиш на системата ХЕМС. Всичко е имитация и пиар

Снимка: БТА

Първият ни медицински хеликоптер все още не е участвал в транспортиране на пациент от място с инцидент до болница. Към момента въздушната машина е извършила две мисии от болница до болница. Сформирани са шест медицински екипа, обучени да оказват спешна помощ по въздух. Те вече дават дежурства в новия спешен център.

12-часовото дежурство на екип от лекар и медицинска сестра започва с преглед за изправността на апаратурата в хеликоптера, казва анестезиологът д-р Мартин Малчев. Той е на 30 години, работи в "Пирогов", с тесен опит в интензивното лечение. Не е участвал в мисия, но иска да трупа нови знания за медицината във въздуха.

Преглеждат се и две спешни чанти за оказване на спешна помощ на деца и възрастни.

"Травми, инфаркти, инсулти, всякакъв тип патология може да се обработи с въпросното оборудване, което е в чантите", пояснява д-р Малчев.

Сигналът за пациент, който се нуждае от въздушна медицинска помощ, минава през координационна централа. Оттам вземат решение за изпращане на хеликоптера, следва комуникация с авиационния оператор.

д-р Мартин Малчев  Снимка: МЗ

Медиците са обучени да работят с апаратурата в хеликоптера, как да общуват с пилоти,  авиобази, въздушната кула и с болниците. В машината се побират шест души, в това число и пациент. Заради ограниченото пространство някои процедури се извършват по-трудно, разказва д-р Малчев и дава пример с дефибрилацията – коригиране на сърдечния ритъм с ток:

"Пациентът, ако не е перфектно обезопасен, може да се създаде контакт с електрическата мрежа на самия хеликоптер и това да доведе до неизправност на самите електрически мрежи. Това не представлява проблем за пилотите, защото те могат да минат на ръчно управление, ако се наложи."

Медиците в хеликоптера разполагат със специални слушалки – шлемофони, с микрофони, изработени специално за летене, като изолират вибрациите и излишните шумове.

"Няма абсолютно никакъв проблем в комуникацията между нас и пилотите – всичко се чува кристално ясно и спокойно."

Част от оборудването на хеликоптера са машини, дозиращи прецизно нужните лекарства, и вентилатор за кислород, адаптиран да издържа на вибрациите във въздушната линейка. Въпреки че до момента хеликоптерът не е летял до място с инцидент и пострадали хора, медиците са наясно с протокола за действие.

Хеликоптерът може да кацне на поляна, стига да няма дървета и други обекти, застрашаващи безопасното приземяване и излитане. Първото правило в авиацията е безопасността на екипажа, следвана от тази на пациента, припомня д-р Малчев. Според него спешната помощ по въздух е много по-голямо предизвикателство от наземната, заради стриктното спазване на определени правила.

За да станат част от екипа на спешната помощ по въздух, медиците минават през тестове за физическа годност и психологическа издръжливост. Ако по време на мисия екипът прецени на място, че пациентът не е в състояние да лети, може да откаже да го транспортира. Възможно е също метеорологичните условия да не позволяват на хеликоптера да излети или да кацне.

Снимка: БГНЕС

В нормалните страни по стандарт хеликоптерът трябва да излети до петата минута, обясни пред БНР инж. Мариян Боновски, експерт по медицинско спасяване по въздух. Той е единственият българин, член на Световната хеликоптерна асоциация.

Ние нямаме дори зародиш на системата ХЕМС, подчерта експертът. По думите му, "всичко е пиар".

"Румънците ясно ни показаха какво е ХЕМС. Това, което в момента показваме, винаги сме го имали, и то с много по-добра комуникация и координация. Военните не са спирали да го правят."

"Тук всичко е на политическа основа. Всичко е пълна имитация", смята експертът.

Единственият, който избира площадка от въздуха по системата ХЕМС, е пилотът, обясни инж. Боновски.

"Какви са тези площадки, които ще се правят в момента? Напълно излишно е това нещо", заяви той относно започналите действия за изграждане на площадки на Витоша.

Нито една от площадките, които в момента се сертифицират, не е започната сега, уточни и настоя: 

"Всичко в сегашно време е пълно имитиране на дейност."

В планината медицинският хеликоптер не служи за издирване на хора, той извършва единствено медицинска мисия, каза още инж. Мариян Боновски.

В повечето случаи хеликоптерите по ХЕМС не използват лебедка, а кука. Лебедката тежи около 90 кг и за нея е необходим оператор. Куката тежи между 8 и 15 кг и може да се използва самостоятелно от пилота. Въобще не сме заложили кука в изделието, коментира Мариян Боновски в предаването "Хоризонт до обед". Според него трябва да искаме от производителя следващите хеликоптери да са оборудвани с кука.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51