Музикология или музикознание – от гръцки се превежда като музика и думи. Обект на изследване в музикознанието са произходът на музиката и нейното историческо развитие, теорията на музикалните елементи и проблемите на музикалното изкуство. Този музикален анализ цели да открои естетиката, хармонията и критиката за музикалните произведения. В своеобразна теоретично-хронологична линия се проследява процесът на развитие на музиката.
А музиката е може би най-динамичното изкуство, в което намират отражение историческото време, модерното и креативното, свързано с него, различни стилови разновидности, които се харесват в момента, ново звучене. Музиката следва настроението, емоциите, различните поводи, по които е създадена и звучи. И макар всички да се раждаме с любов към музиката, предпочитанията ни търпят с времето развитие, повлияни от едни или други фактори – лични и обществени. Така лека полека ние формираме нашите музикални предпочитания, а музиката своите традиции.
"В новата ми книга изследвам събитие с 55 годишна история, което е доста трудно и лично за себе си аз исках да започна още от началото на тези процеси, когато още през 70 -те години започват Софийски музикални седмици, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Диана Данова – Дамянова, главен асистент в Сектор "Музика" на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременните музикални фестивали, съхранение на културното наследство, проучването на непознати страници от българската музикална история.
Повод за срещата е последната ѝ книга със заглавие "Софийски музикални седмици. Студии върху историята и настоящето на фестивала".
Тя е издание на Института за изследване на изкуствата при БАН. Реализирано е по проект на Фондация "Международен фестивал "Софийски музикални седмици" с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" във връзка с 55-годишнината на фестивала.
"Най-старите издания на Софийски музикални седмици ми бяха най-трудни и най-интересни за проучване. Времето е различно и подкрепата за тези фестивали е била съвсем различна.
Трябва да подчертаем, че това е първият Международен музикален фестивал на столична сцена. Той е и най-дългогодишният ни международен музикален фестивал, който се провежда в София, тъй като най-старият е Варненско лято, който има още по-дълга история, той е от 1926 година...
За Софийски музикални седмици трябва също да подчертаем, че той нито една година не е прекъсвал, дори по време на пандемията от Covid - 19. Докато Варненско лято е имал прекъсвания.
При проучванията най-трудни бяха първите години на фестивала, тъй като и документи не са запазени много от този период, но все пак имаше свидетелства, които позволиха да се изгради история, каза още д-р Диана Данова – Дамянова от БАН.
Д-р Дамянова допълни още, че в момента в сферата на изследователските ѝ интереси са музикалните фестивали. Тя следи и навлизането на новите технологии в тази сфера, но смята, че човек не успява да проследи всичко, защото изявите са твърде много дори в национален аспект.
"Софийски музикални седмици не е с конкурсен характер, те са създадени да бъдат витрина на българската музикална култура. Замислен като международен музикален фестивал, той дълги години започва точно на 24 май, по традиция, времетраенето е било различно - между 3 и 5 седмици, а тази година за първи път ще има и Есенна сесия.
Това е многолик фестивал, многожанров, многоаспектен, много труден за изследване, защото много линии се преплитат в него. През годините е претърпявал различни трансформации.
Аудиторията е разностранна, но това е и ароматът на тези събития, защото публиката със своята реакция дава друг ракурс на събитието, изтъкна още д-р Дамянова.

На 21 ноември от 19 часа в Софийската опера и балет е поредният концерт от сезона на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. Това събитие ще бъде по-различно и емоционално, защото с него ще бъде отбелязана 65-годишнината от създаването на Детския радиохор – рожба на незабравимия акад. Христо Недялков. Това ще бъде..
Артистът Красимир Аврамов съобщи пред БНР, че концерт-спектакълът "Вдъхновението Попопера", планиран за 29 ноември в Зала 1 на Националния дворец на културата, се отлага за следващата година. Причината за това решение е спешна медицинска намеса, на която артистът трябва да се подложи незабавно. Всички усилия са насочени към възстановяването и..
Лигата на българските писатели в САЩ и по света отбелязва 15-години от създаването си. Творците на словото организираха среща в Чикаго. На 15-годишнинината бе посветено третото издание на конкурса за поезия и проза "Език свещен", в който с двете големи награди бяха отличени Калина Томова и Васил Славов. Всяка година Лигата издава и годишен..
“Никога не съм вярвал, че е възможно Operalia да се случи в България! Толкова смела мечта надали някой от нас може да сътвори! Благодарен съм на колегата Соня Йончева !" Това каза за БНР тенорът и заместник-министър на културата Георги Султанов, който връчи специални награди на Министерството на културата на двама от финалистите в..
По повод предстоящия концерт на 21 ноември и представянето на новия албум, с които Детският радиохор отбелязва 65 години от своето създаване, гост в студиото на предаването "Рано в неделя" бе маестра Венеция Караманова, главен диригент на състава. "Тази година е наистина специална за нас. Юбилеят ни провокира да направим възможно най-пъстър сезон...
По повод изложбата, която бе открита в сградата на Столичната община, Александра Чолакова разказва за инициативата, посветена на децата с дислексия и другите специфични обучителни трудности. „Това е пътуваща изложба, която вече имаше няколко отправни точки – Народното събрание, Министерството на образованието и науката, Регионалния център за..
Алеята на славата в Тутракан – едно от емблематичните места в Крайдунавския парк – продължи да попълва своята историческа памет. На 12 ноември бе открита четвъртата паметна плоча, посветена на поетесата Пенка Цанева – Бленика (1899 – 1978), родена в Тутракан и оставила значима следа в българската литература. Идеята за Алеята на славата бе на кмета..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..