Музикология или музикознание – от гръцки се превежда като музика и думи. Обект на изследване в музикознанието са произходът на музиката и нейното историческо развитие, теорията на музикалните елементи и проблемите на музикалното изкуство. Този музикален анализ цели да открои естетиката, хармонията и критиката за музикалните произведения. В своеобразна теоретично-хронологична линия се проследява процесът на развитие на музиката.
А музиката е може би най-динамичното изкуство, в което намират отражение историческото време, модерното и креативното, свързано с него, различни стилови разновидности, които се харесват в момента, ново звучене. Музиката следва настроението, емоциите, различните поводи, по които е създадена и звучи. И макар всички да се раждаме с любов към музиката, предпочитанията ни търпят с времето развитие, повлияни от едни или други фактори – лични и обществени. Така лека полека ние формираме нашите музикални предпочитания, а музиката своите традиции.
"В новата ми книга изследвам събитие с 55 годишна история, което е доста трудно и лично за себе си аз исках да започна още от началото на тези процеси, когато още през 70 -те години започват Софийски музикални седмици, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Диана Данова – Дамянова, главен асистент в Сектор "Музика" на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременните музикални фестивали, съхранение на културното наследство, проучването на непознати страници от българската музикална история.
Повод за срещата е последната ѝ книга със заглавие "Софийски музикални седмици. Студии върху историята и настоящето на фестивала".
Тя е издание на Института за изследване на изкуствата при БАН. Реализирано е по проект на Фондация "Международен фестивал "Софийски музикални седмици" с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" във връзка с 55-годишнината на фестивала.
"Най-старите издания на Софийски музикални седмици ми бяха най-трудни и най-интересни за проучване. Времето е различно и подкрепата за тези фестивали е била съвсем различна.
Трябва да подчертаем, че това е първият Международен музикален фестивал на столична сцена. Той е и най-дългогодишният ни международен музикален фестивал, който се провежда в София, тъй като най-старият е Варненско лято, който има още по-дълга история, той е от 1926 година...
За Софийски музикални седмици трябва също да подчертаем, че той нито една година не е прекъсвал, дори по време на пандемията от Covid - 19. Докато Варненско лято е имал прекъсвания.
При проучванията най-трудни бяха първите години на фестивала, тъй като и документи не са запазени много от този период, но все пак имаше свидетелства, които позволиха да се изгради история, каза още д-р Диана Данова – Дамянова от БАН.
Д-р Дамянова допълни още, че в момента в сферата на изследователските ѝ интереси са музикалните фестивали. Тя следи и навлизането на новите технологии в тази сфера, но смята, че човек не успява да проследи всичко, защото изявите са твърде много дори в национален аспект.
"Софийски музикални седмици не е с конкурсен характер, те са създадени да бъдат витрина на българската музикална култура. Замислен като международен музикален фестивал, той дълги години започва точно на 24 май, по традиция, времетраенето е било различно - между 3 и 5 седмици, а тази година за първи път ще има и Есенна сесия.
Това е многолик фестивал, многожанров, многоаспектен, много труден за изследване, защото много линии се преплитат в него. През годините е претърпявал различни трансформации.
Аудиторията е разностранна, но това е и ароматът на тези събития, защото публиката със своята реакция дава друг ракурс на събитието, изтъкна още д-р Дамянова.
За седма поредна година голямата поляна край река Видима до троянското село Дебнево ще събере изтъкнати музиканти от България и чужбина. Фестивалът започва на 30 юли и ще продължи до втори август. Културеният форум носи името JAM ON THE RIVER. Подготвили сме много музикални изненади за нашите гости, разказа пред БНР организаторът..
Творци от 8 до 81 години участваха в 40-ото издание на пленера по рисуване във Вършец . Той се проведе през миналата седмица и завърши с изложба на създаденото от 20-те художници от региона. Картините бяха изложени в двора на къщата на Съюза на българските художници в курортното градче. Освен създадените над 70 картини и творби, по-важното за..
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица