Музикология или музикознание – от гръцки се превежда като музика и думи. Обект на изследване в музикознанието са произходът на музиката и нейното историческо развитие, теорията на музикалните елементи и проблемите на музикалното изкуство. Този музикален анализ цели да открои естетиката, хармонията и критиката за музикалните произведения. В своеобразна теоретично-хронологична линия се проследява процесът на развитие на музиката.
А музиката е може би най-динамичното изкуство, в което намират отражение историческото време, модерното и креативното, свързано с него, различни стилови разновидности, които се харесват в момента, ново звучене. Музиката следва настроението, емоциите, различните поводи, по които е създадена и звучи. И макар всички да се раждаме с любов към музиката, предпочитанията ни търпят с времето развитие, повлияни от едни или други фактори – лични и обществени. Така лека полека ние формираме нашите музикални предпочитания, а музиката своите традиции.
"В новата ми книга изследвам събитие с 55 годишна история, което е доста трудно и лично за себе си аз исках да започна още от началото на тези процеси, когато още през 70 -те години започват Софийски музикални седмици, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Диана Данова – Дамянова, главен асистент в Сектор "Музика" на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременните музикални фестивали, съхранение на културното наследство, проучването на непознати страници от българската музикална история.
Повод за срещата е последната ѝ книга със заглавие "Софийски музикални седмици. Студии върху историята и настоящето на фестивала".
Тя е издание на Института за изследване на изкуствата при БАН. Реализирано е по проект на Фондация "Международен фестивал "Софийски музикални седмици" с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" във връзка с 55-годишнината на фестивала.
"Най-старите издания на Софийски музикални седмици ми бяха най-трудни и най-интересни за проучване. Времето е различно и подкрепата за тези фестивали е била съвсем различна.
Трябва да подчертаем, че това е първият Международен музикален фестивал на столична сцена. Той е и най-дългогодишният ни международен музикален фестивал, който се провежда в София, тъй като най-старият е Варненско лято, който има още по-дълга история, той е от 1926 година...
За Софийски музикални седмици трябва също да подчертаем, че той нито една година не е прекъсвал, дори по време на пандемията от Covid - 19. Докато Варненско лято е имал прекъсвания.
При проучванията най-трудни бяха първите години на фестивала, тъй като и документи не са запазени много от този период, но все пак имаше свидетелства, които позволиха да се изгради история, каза още д-р Диана Данова – Дамянова от БАН.
Д-р Дамянова допълни още, че в момента в сферата на изследователските ѝ интереси са музикалните фестивали. Тя следи и навлизането на новите технологии в тази сфера, но смята, че човек не успява да проследи всичко, защото изявите са твърде много дори в национален аспект.
"Софийски музикални седмици не е с конкурсен характер, те са създадени да бъдат витрина на българската музикална култура. Замислен като международен музикален фестивал, той дълги години започва точно на 24 май, по традиция, времетраенето е било различно - между 3 и 5 седмици, а тази година за първи път ще има и Есенна сесия.
Това е многолик фестивал, многожанров, многоаспектен, много труден за изследване, защото много линии се преплитат в него. През годините е претърпявал различни трансформации.
Аудиторията е разностранна, но това е и ароматът на тези събития, защото публиката със своята реакция дава друг ракурс на събитието, изтъкна още д-р Дамянова.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..