Ваня Нушева: Свалянето на председателя на НС би създало конфликтна основа на предизборната кампания

Свалянето на сегашния председател на парламента - Рая Назарян, би създало конфликтна основа на предизборната кампания. Това обясни пред БНР гл.ас. Ваня Нушева, катедра Политология в СУ и експерт в "Прозрачност без граници".

Днес се очаква да разберем дали има 80 гласа за вкарване на такава точка в дневния ред на парламента.

"Може да определим това действие като доста рисково и крайно. Подобна оценка бихме могли да дадем в контекста на бъдещите възможности за сътрудничество между политическите партии в следващия парламент". 

Политическият живот и действията на партиите в парламента отново са заложник на неефективен начин на действие на разследващите институции  относно престъпленията, свързани с нарушаване на избирателните права на гражданите, обясни Нушева в предаването "Преди всички". 

"С неефективно пресичане на мрежите за купуване на гласове. Това е основната причина, която мотивира решенията на партиите да искат смяна на служебния министър-председател и съответно промяна на министъра на вътрешните работи". 

Президентът разполага с избор между трима възможни служебни министър – председатели към днешна дата, обясни тя.

"Настоящият премиер и двама представители на институциите – на БНБ – Петър Чобанов, както и на Сметната палата – Горица Грънчарова - Кожарева. Те са изявили определено желание да заемат този пост. Въпросът е доколко това би било приемливо за президента, а също и за политическите партии". 

• Има ли партийна завера за свалянето на Рая Назарян от шефското място в НС?

• Петър Чобанов "не изключва възможността" да стане служебен премиер

• Димитър Главчев би приел да бъде отново служебен премиер

Нушева коментира и възможностите за промени в Закона за Сметната палата. 

"През последните повече от десет години се затвърждава тенденцията за промяна в законите, които регламентират дейността на независимите регулатори – да се премине от един колективен начин на управление към подход, при който НС избира председател, а по негово предложение се избират останалите заместници и членове на съответната регулаторна институция. Това превърна тези институции до голяма степен в еднолично управлявани органи. 

Много внимателно трябва да се преценява по какъв начин се извършват промените в законодателството. Когато депутатите предлагат промени, за да бъде решен един конкретен проблем – да се разшири обхвата на лицата, които потенциално биха могли да бъдат посочени за служебни министър-председатели, възможно е да възникнат промени, които засягат същинските функции на тези регулаторни институции". 

Резултатът от изборите ще бъде функция от действията както на политическите партии, така и на един по-широк кръг от институции, обясни Нушева. 

"МВР има важна роля в охраняването на избирателните права. Но ЦИК, РИК, СИК са съставени от представители на политическите партии. Областните управители и кметовете имат поддържаща техническа функция. Прокуратурата, Съветът за електронни медии също имат правомощия. Не трябва да преекспонираме влиянието, което би могло да има МВР.

От активността на партиите и на медиите зависи дали ще бъдат идентифицирани практики, свързани с нарушаване на избирателните права на гражданите". 

Тя коментира дали е реалистична възможността Мария Габриел да стане заместник-главен секретар на НАТО. Вчера се появи такава информация в няколко медии.

"Ръководните постове в НАТО са свързани с постигане на висока степен на съгласие между страните членки и наличието на експертиза. Не мога да преценя дали тези изисквания са свързани с профила на Мария Габриел".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.