Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Никола Петров от Рожен: Не можем да обърнем хода на климатичните промени, но можем да се предпазим от бедствия

| Интервю
Директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" доцент Никола Петров
Снимка: Александър Райчев

Високите температури през това лято дори в планинската Смолянска област бяха непоносими за родопчани, които са свикнали на прохлада. В най-горещите дни живакът стигна до 38 градуса, но след първия дъжд температурите в курорта Пампорово и високите части паднаха до 12-15 градуса.

Има места, където средните температури се повишават, но и такива, в които или са се запазили от последните 20-30 години, или има понижение на средномесечни, сезонни и средногодишни температури, сочат наблюденията на учените. 

Директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" доцент Никола Петров обясни:
"Това, което видяхме и последните дни, не е било нещо, което да не се е случвало - с голямо затопляне. Това, че говорим, че дори в Смолян и в големите ни градове сме отчели температури, които вероятно не сме отчитали досега - да. Но става въпрос за един, два или три градуса повишение, което по някакъв начин бихме могли да обясним с това, че урбанизираните зони, големите градове, където няма толкова силни ветрове, а има все повече постройки, а и нагряването на самите сгради и улици - то е в състояние да повиши тези температури с един, два или три градуса"

"Това, което се случва, например, в нашата обсерватория, мога да кажа със сигурност, че тази година не сме достигали температури, които сме достигали години назад във времето, когато задължително през летните месеци има и 28 градуса, и 29 градуса по Целзий температура. Докато тази година имаме 26-27 градуса в най-горещите дни, но това съвсем не означава, че пък при нас има захлаждане", добави доцентът.

Непоносимите за хората горещини не се усещат във високите гористи и чисти планински места за разлика от по-големите населени места, а дали има разлика в температурите през това лято в сравнение с предходните години ще се разбере след края на месец август.  

Според доцент Никола Петров, човек не може да повлияе глобално на климатичните изменения на Земята, но "може да затрие изобщо живота на Земята, което като че ли всячески се опитва да го направи! Това да се грижим за околната среда е едно, а това да говорим, че въглеродните емисии, диоксиди, водят до глобално климатично изменение на Земята, предизвикано от човека, според мен, не е съвсем вярно".


Дали има някакви изменения при Слънцето, за които обикновените хора не знаят?

"Със сигурност можем да кажем и да твърдим, че Слънцето не е променило своята радиация, своето лъчение, което достига до Земята. Това е абсолютно сигурно!", подчерта доцент Петров, който е специалист по Слънцето:

"Дори напротив - в момента ние се намираме около максимума на слънчева активност, което означава повече на брой слънчеви петна, по-чести слънчеви изригвания, т.е. избухвания, които могат да бъдат и силни, и слаби. Това се повтаря на всеки 11 години. Факт е и че последните три максимума на слънчева активност намаляват с всеки следващ". 

По думите му, няма как да кажем, че Слънцето е виновникът за нашите усещания, включително и когато говорим за климат:
"Тук се намесват не един и два климатични фактора, които могат да окажат влияние върху това, което усещаме и измерваме. Винаги трябва да има натрупване на поне няколко фактора, влияещи върху климата, за да можем да получим някаква по-трайна тенденция било то за една, две, три години или повече години". 

"Една година не е определяща за това накъде можем да вървим със сигурност, но ако така продължават нещата, факт е, че можем да очакваме и да виждаме около нас бързи климатични изменения в рамките на дни. Това са по-скоро метеорологични явления за кратък период от време, които се случват и които могат да доведат наистина до все по-големи бедствия при нас на Земята, в т.ч. и в България ще ги усетим", каза още доцент Петров, както и изтъкна, че:

"Най-много ме притеснява, че ако така продължават всички тези неща на Земята да се случват: на първо място какво ще правим с питейната вода и на второ мяясто какво ще правим, когато и в България дойде някой по-силен ураганен вятър? Защото през последните години забелязваме как това се проявява в Западна Европа, Англия, Франция. Преди години подобни ветрове със скорост 130-150 км/час започнаха да се появяват спорадично за кратко време в Германия, в Чехия, а тази година се появиха и в Словакия, т.е. това нещо приближава и към нас".

Националната астрономическа обсерватория Рожен


Ние не можем да обърнем хода на климатичните изменения, но е добре да помислим как можем да се предпазим от евентуалните бедствия, подчерта доцент Никола Петров.

"Няма как, ние, астрономите, или самите учени да можем да предначертаем тази абсолютна програма за превенция, която да се спазва, но е добре да се вслушваме в нашите колеги за това, че все пак ще ни е необходима вода. Може би сега трябва да започнеме тези геоложки проучвания от къде и как да се сдобиеме с необходимата ни питейна вода, включително за всички земеделци и животновъди, за които това е нещо задължително.

"Трябва да мислим за това и когато строим новите си домове - как точно слагаме керемидите си, дали ги закрепваме правилно? Ами едрите градушки, които започваме да ги забелязваме последните години - те няма да спрат с магическа пръчка. Напротив - в следващите от четири до десет години най-вероятно тези процеси ще се ускорят, т.е. ще станат още по-бурни". 

за кратко време ще наблюдаваме изменения на времето - от студено към топло, от топло към студено или да речем силни ветрове, поройни дъждове, т.е. вече трябваше да ни е светнала лампичката!"

Подробности можете да чуете в материала на Радостина Чернокова за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка в звуковия файл.

По публикацията работи: Зорница Близнашка и Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Драгомир Попов

Драгомир Попов: Рано е ИИ да се изучава масово в училищата

Драгомир Попов е един от тазгодишните носители на грамота от наградите на името на Джон Атанасов. Драго е от Перник, учи в Софийския университет и мечтае да програмира алгоритми за игри. Младежът учи софтуерно инженерство във Факултета по математика и информатика . Смята, че "това е поле, което въпреки навлизането на ИИ ще може да устои..

публикувано на 25.12.24 в 08:10
Теодор Николов

Теодор Николов - учителят, който създава интерес към технологиите и печели медали за България

Сертификат за номинация в категория "Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти" тази година  получи  Теодор Николов. Той е учител по информационни технологии в плевенското  ОУ "Васил Левски".  Просто нещата се получават, казва Николов, чиито ученици са неколкократни национални шампиони в STEM конкурси, национални състезания по..

публикувано на 24.12.24 в 14:10

Учениците-олимпийци: Борис Михов знае, че допълнителните усилия учат и на отговорност

Между олимпиадите и обучението дванадесетокласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов е разбрал еднo - допълнителните усилия дават резултат и учат на отговорност . Благодарение на това Борис е носител на сребърен медал от Международната олимпиада по информатика 2024, на златен медал от Балканската олимпиада по информатика и още..

публикувано на 23.12.24 в 07:55
Проф. д-р Славчо Томов

Проф. д-р Славчо Томов: Дългосрочната ни цел е биопринтиране на матка

През септемвр и Българската академия на науките избра нови член-кореспонденти, сред които и проф. д-р Славчо Томов, известен учен, хирург и общественик в областта на медицинските науки. Проф.Томов е сред най-известните онкохирурзи в света , чието име се свързва с хирургията на бъдещето – роботизираната хирургия. Има множество..

публикувано на 22.12.24 в 08:15
Деян Донков

Деян Донков: Ако намразиш живота, тогава и той ще те намрази

" Трябва да имаш очи да видиш и да усетиш безценните свойства на живота , защото иначе може да го намразиш, а тогава и той ще те намрази". Това каза пред БНР актьорът и режисьор Деян Донков и сподели, че вярва в чудеса и често се осланя на вярата. " Аз съм силно вярващ! Вярвам, че Бог е в мен и аз съм в него ! Първият моноспектакъл на Деян..

публикувано на 20.12.24 в 19:09

Проф. Владко Панайотов с нова мемоарна книга "Корона от превратности"

Проф. Владко Панайотов е гост в "Нощен хоризонт". Той е учен, политик и общественик, който от години впечатлява с дейността си в областта на екологията, устойчивото развитие и зелените технологии.  Поводът за срещата е неговата нова мемоарна книга "Корона от превратности" – един пъстър калейдоскоп от житейски истории, философски размисли..

публикувано на 19.12.24 в 10:29

Денислава Пеевска е горещо сърце, отдадено на изкуството

В звуковия файл ще чуете тоновете на едно горещо сърце, отдадено на изкуството. В рубриката ни "Горещи сърца" днес гостува 29 годишната Денислава Пеевска от Враца. Тя е завършила джаз и поп пеене в музикалното училище във Враца и класическо пеене в Националната музикална академия " проф. Панчо Владигеров". Споделя, че животът й е музика, която..

публикувано на 15.12.24 в 06:32