Картини на Анна-Хен са били откраднати, други в неизвестност, но все още се разменят от колекционери

Премиерата и разговор за монографията „Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872 – 1931)“ ще бъдат тази вечер от 18 часа в Съюза на преводачите на ул. Шипка 6 в София. Книгата-албум е двуезично издание.

Анна Хен-Йосифова е немска художничка, омъжена да българина Петър Йосифов от Пирот. Тя, но не и творбите ѝ, е бързо забравена заради смяна на политически режим в България, 10 години след смъртта ѝ.

Една от причините е и близките отношения с царското семейство, на чиито деца е давала уроци по рисуване, разказаха в интервю пред БНР преводачите доц. Невена Панова и д-р Иван Попов, редактори на изданието "Панорама" към СПБ.

"Биографията ѝ е проблема, защото е била и близка с царското семейство. Освен, че се разрушава къщата им с Петър на площад Руски паметник, има поне набези в апартамента, в който живеят наследниците ѝ. За няколко десетилетия има откраднати нейни картини, някои са върнати, други в неизвестност. Преди 20 години има ретроспективна изложба за Анна-Хен в Градската галерия и в София. В книгата дори има призив, да се изяснят още неща около нейното наследство. Активно се разменят нейни творби между колекционери и частни сбирки се оказва", разказа доц. Попова в "Хоризонт до обед".

И допълни, че художничката Анна-Хен е баба на покойната проф. Емилия Стайчева.

"Анна-Хен е явление за прохождаща българска култура", каза д-р Иван Попов.

"Тя на практика въвежда натюрморта в българската живопис, както и флорални мотиви. Имаме рязък скок в цветето, букети, аранжировка като самостоятелен обект на рисуване, излагане и колекциониране. На практика тя въвежда стилистика, която тя овладява, преди да се запознае с бъдещия си съпруг, в Нидерландия, където се обучава", разказа д-р Попов. 

"Фигурата на Анна-Хен е интересна и научаваме през този частен случай за епохата на буржоазната култура в България", допълва той.