Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“.

По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй като има клинични състояния, които не могат да се дефинират като болест. Мозъчните заболявания продължават да са една от водещите причини за инвалидност и смъртност, допълни лекарят.


Проблемите сега и преди 10 години са почти едни и същи - невролозите в страната са близо 800, поставени са в не добри финансови условия, тъй като клиничните пътеки са много недофинансирани, липсват желаещи да специализират неврология, каза акад. Иван Миланов, директор на Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“. По думите му невролозите са получавали подкрепа, но ситуацията се променя много бавно. Неврологичните заболявания са много сериозен проблем. През последните години се създадоха множество терапии за заболявания, които не бяха лечими, но забравяме по-елементарните заболявания каквато е хроничната мигрена - бич за жените над 50-годишна възраст, посочи още той.

Проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация посочи, че мозъчното здраве е многоаспектно и зависи от телесното здраве. Една от причините за големия ръст на мозъчните заболявания е увеличаването на случаите на психичните разстройства в богатите страни. По думите му това се дължи на по-добрия начин на живот, заради който е снижен прагът на фрустрация. 

Друга причина е употребата на дрога, което води до зачестяване на появата на психични заболявания, посочи още той. Паралелно с този ръст, инвестицията в психичното здраве остава нулева, каза още проф. Ончев и припомни, че в България има стратегия за психично здраве до 2030 г., но „нищо от заложеното не е свързано с транслиране и осъществяване в реалната клинична практика“. Първата национална концепция в България е от 1976 г., но реалното инвестиране в психиатричното обслужване остава нулево, допълни проф. Ончев.


Проф. Радка Кънева, мениджър на Център по молекулна медицина, каза, че проблемът не е свързан само с лечението на мозъчните заболявания, а и с генетичната диагностика за всички наследствени заболявания. Нямаме възможност за реимбурсация на генетични изследвания на възрастни хора, каза още тя. По думите ѝ при генетичната диагностика за деца в България има напредък и в страната ни има възможности да бъде изградена инфраструктура, позволяваща генетични и геномни изследвания. Липсват усилия, финансиране и подкрепа от страна на Министерството на здравеопазването. Според проф. Кънева липсата на база данни е пречка за развитието на съвременна, базирана на доказателства медицинска наука.

В здравеопазването трябва да се инвестира, а инвестициите да са умни - в профилактика и превенция, в ранна диагностика, в грижата за пациента, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании в България. По думите му инвестициите трябва да се правят на базата на стратегически документи, изпълнявани на практика.

Евгени Тасовски, директор на Българска генерична фармацевтична асоциация, посочи важността от транслация в политическата власт – без убеждението на голямата палитра от политически партии, които трябва да взимат решения относно финансиране и програмиране на основните проблеми и търсене на решения, както и без финансиране инвестициите не могат да се случат. По думите на Тасовски България трябва да догонва другите страни по отношение на нивото на отделяне на средства за здравеопазване от Брутния вътрешен продукт.

Аркади Шарков, икономист, посочи, че преките разходи за лечение на мозъчни заболявания в света са 1,14 трилиона долара, като се очаква значително да нарасне икономическата цена на неврологичните заболявания. Непреките разходи, включително загуба на производителност и разходи за болногледачи, представляват 50% от общата икономическа тежест, което посочва необходимостта от общи спешни действия за намаляване на тези въздействия, каза още Шарков.


Финансирането е в основата на всичко и вероятно затова фокусът върху Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е толкова голям, инвестицията в здраве е инвестиция в бъдещето на нацията, каза подуправителят на НЗОК проф. Момчил Мавров. По думите му, за да е ефективно финансирането, то трябва да почива на информирани решения и е важно да се работи с експерти, които да дават всичко от себе си, за да може парите да се разпределят по най-правилния начин. Друг проблем е комуникационният дефицит, каза проф. Мавров и допълни, че до обществото не достига достатъчно информация.

Министерството на здравеопазването има приоритети, обединени в стратегия до 2030 г., където е обхванато и психичното здраве, каза Петко Стефановски, заместник-министър на здравеопазването. По Плана за възстановяване и устойчивост има предвидени над 84 млн. лв. за шест държавни болници, в които ще бъдат създаден модерни центрове за ендоваскуларно лечение на мозъчно – съдови болести, каза още той. Министерството на здравеопазването приветства създаването на съвет за мозъчно здраве, добави той.

Повече чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Цанев

Стефан Цанев, който започна своите 90 години: Станах морски човек!

От Балчик ви срещаме със забележителен човек, с когото да водиш разговор е като да вдишваш дълбоко планинския въздух или пък да се носиш свободно по повърхността на водата.  Това е Стефан Цанев, дни след като писателят, поет и драматург навърши своите 89 години.  Стиховете му са преведени на всички езици, постановките му са представяни на сцената на..

публикувано на 02.09.25 в 14:29
Мирослав Михайлов

Мирослав Михайлов: Международният туризъм може да бъде мост към различните култури

Мирослав Михайлов е млад предприемач . Работи в сферата на туризма и пише докторантура по регионално развитие в Университета за национално и световно стопанство в София.  Как започна да развиваш бизнес в Северна Гърция.  Каква е твоята връзка с южната ни съседка? "Калиспера, много благодаря за поканата и за това предизвикателство...

публикувано на 01.09.25 в 15:25
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Столичната АГ болница "Шейново" се сдоби с нова апаратура

Повече бебета се родиха от началото на годината в столичната АГ болница „Шейново“, в сравнение с миналата година. Столичната община е отпуснала средства за нова апаратура на болницата. Купени са две операционни маси от висок клас, удобни за работа на лекарите и за пациентите, разказа директорът д-р Румен Велев. Изцяло променят начина на водене..

публикувано на 31.08.25 в 10:42

Спортен лагер учи деца на дисциплина и взаимопомощ

Десетки деца със специални потребности и техните родители ще спортуват, ще общуват и ще се забавляват в спортната база на Националната спортна академия в Несебър през следващите седем дни. Всички те ще участват в летен лагер, който се организира за четвърти път от столичните спортни клубове „БГ спорт за всички“ и „СОП Спорт Самбо за развитие“...

публикувано на 31.08.25 в 06:32

15-годишната Ива-Мария от Плевен преплува Дунав с най-добро време

Село Сомовит се намира в община Гулянци, област Плевен. То е единственото населено място, до което може да се стигне по вода, защото се намира на река Дунав. В празничния за селото 30 август, смелчаци отново преплуваха Дунав, състоя се и състезанието за най-малките риболовци.   15-годишната Ива-Мария, ученичка от Плевен и тази година..

публикувано на 31.08.25 в 06:14

Ваня Гергова: Гърците изминават огромни разстояния с табла на ръце, за да те обслужат, което българите не биха направили

Егейско море е все по-предпочитано място от българите не само за туризъм и лятна почивка, но и за развиване на бизнес. Крайморското селище Неа Перамос, разположено на 20 километра от град Кавала, е едно от онези спокойни и красиви места, което вече се превърна в предпочитано място отдих за много българи. Сънародничката ни Ваня Гергова е..

публикувано на 27.08.25 в 16:30
Константин Анастасов - художник

Предстои представянето на изложбата "Дневник от морето“ на художника Константин Анастасов

В Пазарджишката галерия "Георги Машев“ предстои представянето на изложбата на художника Константин Анастасов "Дневник от морето“ . Това е 17-тото издание на поредицата морски сюжети , които традиционно Константин Анастасов представя на своята публика. Тази година изложбата е със заглавие "Синьо“ . Според художника името не е избрано случайно, тъй..

публикувано на 27.08.25 в 16:17