Венелина Попова: Ако имахме държавници, а не политици, "щяха да видят хляб" в Бузлуджа

Държавата чрез Министерство на културата не е добър стопанин на паметника на Бузлуджа. Може би трябва инициативен комитет, за да бъде запазен. Защото съхраняването му препраща към друга идея - за създаването на Институт за национална памет. България е единствената страна от бившите социалистически, която няма такъв институт.

Това препоръча журналистката Венелина Попова, бивш кореспондент на БНР в Стара Загора, в интервю пред Националното радо.

В предаването "Нещо повече" тя коментира референдума в община Казанлък за Бузлуджа и причината местните да не проявяват интерес към допитването за съдбата на емблематичния, социалистически монумент.

• Галина Стоянова: Държавата да се ангажира с паметника на връх Бузлуджа!

"Трудно ми е да намеря отговор, може би казанлъчани отдавна са свикнали с този паметник и не са оценили смисъла на референдума. Винаги на всички избори в община Казанлък има най-ниска избирателна активност, има ниска гражданска активност, а тук е мястото, където се е родила Социалдемократическата партия навремето.Не знам, доколко смислено е проведена кампанията да бъде управляван Бузлуджа от община Казанлък. Може би хората са притеснени от твърденията на кмета Галина Стоянова, че вече са осигурени 7 млн. лв. по европейски проект да се покрие", коментира Попова.

Тя разказа, че според идеята на ОбС на Казанлък, Бузлуджа трябва да се превърне в туристическа атракция, място конференции и изложби.

• Референдумът в община Казанлък за паметника на Бузлуджа се провали

"По-важно е, че за този паметник няма концепция, 35 години управляваха леви и десни, и никой не обърна поглед към него. И сега обществото продължава да е противопоставено идеологически. Ако имаше хора, които да мислят държавнически, а не само за своя мандат, трябва да го запазят. Защото този паметник ще говори сам за себе си и ще дава представа на поколенията, какво е представлявал като идеология, като тоталитарен режим", смята Венелина Попова.

Тя припомни, че паметникът на Бузлуджа е определен като "огромен, тоталитарен, пропаганден жест, реализиран за времето си изключително модерно", от проф. Експертът по културно наследство проф. Йорг Хаспел, директор на Института за паметници на културата в Берлин. А благодарение на Дора Янкова специалисти от чужбина са възстановили останалите парчета от мозайката на Бузлуджа.

• Малко над 15% е активността на референдума в Казанлък към 16 ч.

"Ако бяха държавници, а не политици щяха "да видят хляба" в този паметник и да го възстановят. Благодарение на усилията на арх. Дора Янкова влезе в класацията на седемте най-застрашени културно- исторически обекти в Европа. В този паметник има бъдеще и има много идеи, по които да бъде възстановен. Можеше държавата да кандидатства с проекти за еврофондове. Предлагам идеята от 20 години, всички лидери на БСП и министри култура или се дразнеха, както Станишев, или не обръщаха внимание. Ако ги дразни тоталитаризъм, тогава да бъде паметник на тоталитарната архитектура, могат да го нарекат както искат. Когато хората са обединени бързо се събират средства, паметника е построен с дарения от всички българи", каза Венелина Попова.