Антимикробната лекарствена резистентност представлява огромно предизвикателство в глобален мащаб. Според СЗО антибиотичната резистентност е огромна заплаха, допринасяща за смъртта на 5 млн. души годишно. При този темп на разпространение ще достигне до 10 млн. през 2050 г., с което ще надмине смъртността от онкологични заболявания и ще струва над 100 трилиона долара на световната икономика. След началото на пандемията от Covid-19, опасенията са, че тези нива ще се достигнат още през 2030 г., коментира доц. д-р Росица Вачева - Добревска, Председател на Българската Асоциация за превенция и контрол на инфекциите БУЛНОЗО.
По думите ѝ всяка година в ЕС близо 4 млн. пациенти придобиват инфекции в лечебните заведения и приблизително 37 хил. от тях са с летален край, като директна последица от тези инфекции. Това се дължи на непрекъснато нарастване на неразумна употреба на антимикробни лекарствени средства, липса на нови антибиотици и резистентност на самите бактерии към съществуващите лекарства.
В България се извършва непрекъснат надзор на антибиотичната резистентност с националната система за надзор БулСТАР освен това страната ни участва и в надзора на антибиотичната резистентност на Европейския център по контрол на болестите в Стокхолм. За Европа може да се каже, че в северните и западните части резистентността (към един от причинителите на пневмонии) е под 1%, докато в 33% от страните се съобщава за резистентност над 25%, а в страни като Беларус, Грузия, Гърция, Молдова - над 50%.
“За нашата страна, през 2017 г. сме имали 12.4% инвазивни изолати от тези мултирезистентни бактерии, докато през 2020 г. стават 28%, а през 2021 г. вече са 46%”, коментира тя. При друг причинител на тежки и смъртоносни инфекции, резистентността към карбапенеми в България е в групата между 25 и 50%, което е доста високо и над средноевропейските нива.
По данни на нашата Национална система за надзор на резистентността ПУЛСТАР, процентът на резистентни клепсели (става дума за бактерията Klebsiella pneumoniae , причиняваща пневмонии - бел. ред.) расте тревожно от 9.7% през 2018 г. до 19% през 2021 г., казва още доц. д-р Вачева.
Причината за този ръст на резистентността е неправилното лечение с антибиотици, както и самолечението с такива, което обаче вече е ограничено с влизането в сила на електронните рецепти. По думите на доц. Вачева антибиотици трябва да се предписват след направено микробиологично изследване, за да се изясни кой е причинителят и каква е неговата резистентност и така да се избере най-подходящият антибиотик за лечение.
Още за мерките за намаляване на резистентността към антибиотиците, чуйте в разговора с доц. д.р Росица Вачева в звуковия файл.
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..