Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

В последните месеци обектът има около 900 посетители на ден

7
Проф. д-р Людмил Вагалински
Снимка: Личен архив

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН.

Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха огромен интерес сред туристите.

В последните месеци обектът има около 900 посетители на ден.


Археологическият обект е разположен на малък хълм в близост до река Струма, което му е давало стратегическо значение през Античността, осигурявайки достъп до водни ресурси и търговски пътища. 

Древният град е съществувал от 4 век пр.н.е. до 6 век от н.е. и е бил важен икономически, културен и религиозен център за региона.

Близо 100 години учените спорят за местонахождението му. Градът носи името на митничния герой Херакъл. 


Археологическите разкопки на Хераклея Синтика са в подножието на Кожух планина, което показва, че географското разположение на града е било добре обмислено, разказва професор д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей към БАН пред представители на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.

Големината на централния площад дава информация за това колко е голям e бил градът.


Археологическите проучвания в Хераклея Синтика са разкрили останки, които са били част от обществени и административни сгради, включително гражданска палата или съдебна сграда. Тези сгради са играли важна роля в живота на древния град, тъй като са били център за управление, правораздаване и организиране на обществени дела.

Сред откритията на археолозите са 15 верижни сакрални помещения. Впечатляваща със своята прецизност е системата от отводнителни канали, като по-малките се вливат в по-голям колектор. Един от тях изглежда като строен в съвремието, продължава разказа си професор д-р Людмил Вагалински. 


В Хераклея Синтика са намерени и много надписи. Двете статуи, които бяха намерени през това лято в големия канал – Клоака максима са в процес на реставрация и се намират в музея в Петрич. Реставрацията се случва пред погледа на посетителите от Китан Китанов.

Една от редките находки в Хераклея Синтика е капител, на който изработването не е завършило. 


Разказът на археолозите е неизчерпаем. Те не са просто търсачи на ценности и предмети. Те се опитват да създадат информация, да възстановят историята, когато за нея няма достатъчно данни, казва проф. д-р Людмил Вагалински. 

Античният град Хераклея Синтика е отворен за посещения всеки ден от 09.00 до 20.00 часа.

Сандански - лечебен въздух и минерална вода в съчетание с богата история и кино

Туристическата обиколка на Епископската базилика в центъра на Сандански

Още по темата слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37