В четвъртък държавите от петролния картел и съюзниците му във формата ОПЕК+ с водещи партньори Саудитска Арабия и Русия взеха решение още три месеца да се прилагат настоящите съкратени квоти за добив на черно злато, защото пазарът е пренаситен. В същото време, според Надер Итяим, редактор "Близък изток и ОПЕК" в специализираната в енергийната сфера Аргус Медия, петролният пазар очаква ефекта "Тръмп".
Намесата на следващия американски президент в бушуващите военни конфликти и потенциалното налагане или отмяна на съществуващи санкционни режими ще даде тласък на пазара, смята Итяим. Пред Марта Младенова енергийният експерт обясни, че има няколко нива на фактори, които се наслагват, за да се стигне до настоящата ситуация на пазара:
"Първото ниво е намаление от 2 милиона барела на ден, което се прилага от цялата група ОПЕК+ от около две години. Следващото ниво е от група от девет държави, която миналата година доброволно намали добивите с още 1 650 000 барела дневно. И тук идва третото ниво, върху което много хора се фокусират, а именно съкращение от 2,2 милиона барела на ден, направено от осем държави - въпросните девет от предишното ниво без Габон. Решението им беше в началото на тази година, което доведе до наслагване на трите нива, което прави общо намаление на дневния добив с малко под 6 милиона барела за период от последните две години и половина.
Слабостта на пазара обаче постави въпроса дали можем да върнем тези количества обратно в продажба, защото цените на черното злато започнаха да падат през последната или поне втората половина на годината. Причината се крие в основния за пазара фактор: много по-голямото предлагане, отколкото търсене на петрол. От Китай не дойде очакваното повишено търсене.
- Как навлиза пазарът в новата година и доколко фундаменталните фактори, които го движат биха се променили?
- Навлизаме в 2025 година с по-слабо търсене, отколкото се очакваше. В същото време се очаква много голямо предлагане на петрол извън групата на ОПЕК+, което означава, че вътре в нея ще има излишък. Ето защо всички се питат необходимо ли е изобщо връщането на пазара на очакваните количества. Първо видяхме отговора от осемте държави, за които вече споменах - те първо отложиха своите намерения за повече добиви от октомври за декември, след това за януари. Срещата на ОПЕК+ дойде с очакването, че е добре да се вземе решение какво ще се прави и дали ще има ново отлагане. Сега въпросът е докога.
Ключът обаче е в стъпката, с която количествата петрол би трябвало да се върнат на пазара. Първоначално трябваше да е в продължение на 12 месеца, а сега е за 18. Казано по друг начин, връщаме количествата на пазара постепенно, а не отведнъж, защото ОПЕК+ се опитва да не наводни пазара с петрол в нито един момент.
- Имаме обаче много геополитически фактори - продължаващата война на Русия срещу Украйна и санкциите срещу държавата агресор и бушуващите конфликти в Близкия изток.
- Най-важни са санкциите. Напрежението в Близкия изток е много сериозно, но реално не сме свидетели на огромен ефект върху предлагането на петрол. Някак пазарът на черно злато придоби имунитет срещу конфликтите в региона. Вярно е, сега Израел и Иран се обстрелват взаимно с ракети и това е невиждана досега ситуация. Обаче ако се запитаме дали тя повлия по някакъв начин на доставките на енергийни суровини или на маршрутите им, отговорът е не. Никой не би искал това да се случи.
Ако погледнем войната на Русия срещу Украйна, на преден план изпъкват целенасочените удари по петролните рафинерии. Отвъд този елемент обаче не виждаме чак толкова голямо влияние върху петролния пазар. Голямата въпросителна за него е политиката на Доналд Тръмп - как ще действа в двата конфликта. Има ключови държави-членки в ОПЕК+, които се свързват със санкции, споменахте Русия. Въпреки това тя продължава да произвежда доста големи количества, а наложените санкции не дават сериозен ефект. Всъщност, идеята на санкционните режими беше ограничаване на приходите в хазната на Кремъл, а не на производството. Видно е, че няма сериозен успех.
- Ако се стигне до премахване на санкциите заради заявката, че военните конфликти ще бъдат прекратени, какво ще се случи на петролния пазара?
- Иран успява да увеличи производството, макар и количествата да не са толкова големи, колкото биха били без санкции. Тръмп казва, че иска да сложи край на войните в Украйна и Близкия изток. При него е много важен елементът на изненадата. Възможно е Тръмп да подходи още по-твърдо. Друг вариант е да пристъпи към премахване на някои от санкциите и да потърси изход по съвсем различен начин. Не трябва да се заблуждаваме, че сме наясно каква политика възнамерява да води Тръмп.
По отношение на войната срещу Украйна - струва ми се, че очакванията са Тръмп да потърси решение в ущърб на Киев, само и само бойните действия да спрат. Това може да означава потенциална отмяна на санкции срещу Русия. Мисля, че когато става въпрос за Иран, е малко по-неясно. И тук е възможно Тръмп да подходи твърдо, както го направи в предишния си мандат, но отново може да потърси вариант за премахване на санкциите.
- Каквото и да се случи, няма да е за един ден, а и Тръмп се връща в Белия дом на 20 януари и то със заявката за налагане на мита едва ли не на всички. Следва сериозен удар върху и без това задъхващата се китайска икономика, което допълнително ще натежи върху петролния пазар. Какво очаквате от цените догодина?
- ОПЕК и ОПЕК+ имат интерес да поддържат цените в рамките на около 70 до 80 долара за барел. Мисля, че това работи и за потребителите, и за страните - износителки. Това не означава, че ОПЕК+ има целева цена на петрола, защото говорим за група от повече от 20 държави. Всеки от тях ще има своя собствена предпочитана цена. Много от тези държави могат да функционират и при 60 долара за барел, но зоната им на комфорт е при 70-80. Мисля, че това равнище е сигурен залог за движението на цените през по-голямата част от следващата година, но не и за цялата.

Глобата за неправилно паркиране от 100 лева, която се събира от месец, в Кюстендил може да се окаже неправомерна, казаха за БНР юристи. Доскоро санкцията беше 50 лева. Според коментари единствено Община-Кюстендил е въвела драстичното увеличение, като се основава на промени в Закона за движение п пътищата. Има идея въпросът да се отнесе до..
Българската академия на науките (БАН) официално подкрепи кандидатурата на генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев за втори мандат. Това съобщи БТА. Решението бе обявено по време на среща в академията, на която присъстваха председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева и заместник-председателят на БАН..
Прави се почистване на неотваряни от десетилетия шахти по международния път Кюстендил-ГКПП-Олтоманци и Сърбия при с. Соволяно. Това се прави при завършването на проект за цялостен ремонт на ВиК мрежата в селото, чиято главна улица е пътят за ГКПП. Изграждат се и нови, с цел да не са задържа вода при валежи по пътното платно в по-ниските му..
Комисията по околна среда, климат и безопасност на храните в Европейския парламент определи нова междинна и задължителна цел на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90 % спрямо нивата от 1990 г до 2040 г. Това е в отговор на предложението на Европейската комисия за промяна на закона за климата. В него е заложено постигането на..
Районният съд в Ловеч осъди на десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим единия от двамата избягали от затворническото общежитие в града преди седмица. 21-годишният Димитър Василев се призна за виновен и делото се гледа при съкратено производство без разпити на свидетели и без да се имат в предвид събраните факти по време..
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев обяви, че институцията вече работи с експериментален изкусвен интелект, разработен от института ИНСАЙТ, за да одитира в реално време обществени поръчки. Това позволява и бърза реакция на одиторите при установяване на изкривявания. "Това е последно поколение интелигентен AI. Подпомага одита на..
38-годишен мъж от Севлиево получи ефективна присъда за причинена по непредпазливост смърт на жена, която прегазил на пешеходна пътека в града. Габровските магистрати го осъдиха на 4 години затвор, като делото премина по реда на съкратеното съдебно следствие и наказанието бе редуцирано с една трета.