AI поставя пред много предизвикателства и адвокатите

Изкуственият интелект поставя пред много предизвикателства и адвокатите. В двете посоки - и за прилагането в практиката им, и заради появяващите се или липсващи регулации за използването му. Естония, Китай, Канада и САЩ използват изкуствен интелект в съдебните практики, припомнят футуристи. Международният съюз на адвокатите вече е изготвил препоръки за работата на адвокатите с изкуствен интелект. 

Няколко истории, разказани от футуриста Мариана Тодорова, разкриват как в правото, по думите ѝ, зеят огромни правни бездни за различни проблеми. И затова залогът е висок. Защото в използването на изкуствен интелект от застрахователните компании, които отказват застраховки на базата на иначе доброволно тествалите се с т.нар. геномни тестове американци; в липсата на яснота кой носи авторското право при създадено с изкуствен интелект произведение на изкуството; в примера за това как заради липсата на регулация изкуствен интелект е станал брокер на фондовата борса в САЩ, успял е да направи портфейл от инвестиции, спечелил е пари; или поголовното наблюдение в Китай, има много общо.

"Както изкуственият интелект много ни помага срещу шпионажа, така много може да уязви фундаментите на държавата", отбеляза Мариана Тодорова и изказа мнение:

"Може би вървим към т.нар. флуидно или течно право, което е адхок, което е много близо до прецедентното право, но просто това е единственият начин, съобразно някакви водещи фундаментални принципи да се регулират технологиите. По друг начин е невъзможно". 

Адвокатите са наясно, че трите закона, обособени от Айзък Азимов като закони за роботиката, половин век след написването им не биха могли да покрият различните случаи, в които изкуственият интелект се използва. 

Доц. Мартин Захариев, адвокат от Софийската адвокатска колегия, преподавател по различни дисциплини в областта на правото на информационните технологии, казва, че поне в европейското право засега изкуственият интелект се разглежда като субект, който не може да носи авторското право. "Изкуственият интелект не може да носи отговорност за своите действия и не може да черпи права също от действията, които извършва. Поради това не може да възникне авторство върху създаденото в помощта на изкуствен интелект съдържание", обясни той. 

Сложен стои например случаят със софтуерната индустрия, където вече голяма част от изходния код се "пише" от изкуствен интелект. Сложен пред адвокатите стои въпросът и за това какви данни се използват за обучение на "интелекта". Доц. Мартин Захариев припомня, че за обучението върху данните има права. 

Самите юристи не могат да дадат съвети за работа с изкуствен интелект към момента, става ясно от думите на адвоката от Софийската адвокатска колегия Мартин Захариев. Но сред препоръките е при всички случаи да се прави внимателна оценка на контекста за използването на съдържание, генерирано от изкуствен интелект. Останалите споделени съвети са насочени по-скоро към самата работа на адвокатите с изкуствен интелект - като например да се внимава с него при създаването на документи, адвокатите да искат проверка на масивите от данни, които са използвани за обучение. Важно е и как при боравенето с изкуствен интелект адвокатите да спазват клаузите за конфиденциалност на клиентите си, тъй като в световен мащаб има вече случаи на изтичане на данни, просто защото са били ползвани за обучението на изкуствен интелект. 

Подобни съвети към адвокатите вече са разработили и разпространили от Международния съюз на адвокатите. Те за базирани на приетия в ЕС тази година Закон за изкуствения интелект. От думите на Жереми Бенсусан, който е председател на Комисията по неприкосновеността на личния живот и цифровите права на човека в Международния съюз на адвокатите, става ясно, че преди всичко адвокатите трябва да са прозрачни с клиентите си за използването на технологиите.

Докъде ще се развие правото заради наличието на изкуствен интелект, никой за сега не се наема да прогнозира. Но за един човек - Клара Талабер-Риц, регулациите са много важни. Клара Талабер-Риц е правен съветник в Правната служба на Европейската комисия и обяснява за новите инструменти, които, по думите ѝ, станали по-ефективни с използването на изкуствен интелект.

"Преди 3 години правната служба на ЕС започна реформа, защото разбрахме, че имаме много данни, които не можехме да използваме и да търсим в тях. Осъзнахме, че липсваше диалог между нашите IT хора и юристите. От юристите чух, че са се хванали с тази професия, защото не са искали да се занимават с формули, математика… а IT-тата не са добри адвокати. Разбрахме, че трябва да разбираме езиците, на които говорим. В резултат разработихме инструмент, който е с отворен код и би помогнал при правните справки. В него има препратки към съдебни дела, към вторичното право, към първичното право. А с помощта на изкуствения интелект може да откриете всичко, което е нужно по съответния въпрос. Друг инструмент унифицира система за управление на съдебни спорове. Системата ни позволява да проследяваме всички, повече от 1000, случая на година. Това за нас е признание за работа и мотивация да продължим по-нататък. Но и за вас, защото има обещаващи перспективи за разработване на инструменти, които са надеждни и които наистина повишават ефективността на адвокатската работа", обяснява Клара Талабер-Риц, правен съветник в Правната служба на Европейската комисия. 

А като ръководител на работната група, подготвила Закона за изкуствения интелект на ЕС, Талабер-Риц допълва, че новата регулация на изкуствения интелект в Европа би била в полза на опазването на правата на гражданите.

Дали наличието на закони за ползване на изкуствен интелект в Европа ще създава проблеми на адвокатите, ако трябва да си комуникират с правните системи на Китай или САЩ, не е ясно. Засега е валидно само едно предупреждение към юристите. И то идва от футуриста Мариана Тодорова: