От над 7000 днес у нас са останали близо 2700 психиатри. Голяма част от тях са практикуващи в амбулаторната психиатрична помощ, казва доц. д-р Мая Стоименова, която има почти 45 години трудов стаж като психиатър и е началник на клиника в Плевен.
"Това е общ "крясък" на здравната стационарна психиатрична система в страната. (…) Тези, които сме останали в стационарната психиатрична помощ, сме изключително малко. Това са болнични заведения с 24 часов режим на работа в условия на спешност."
Сега се отпускат 65 лева на ден за преминал болен при средностатистическа издръжка за всички лечебни заведения в страната за ден - 532 лева, подчертава тя. По думите ѝ, за университетски болници сумата надхвърля 600 лева.
"Ние получаваме 65 лева на ден. В тези 65 лева на преминал болен се включва цялата издръжка - отопление, бельо, храна, лекарства, консултации, медицински изделия и заплатите на персонала."
Доц. Стоименова прави равносметка за абсолютен санитарен минимум по отношение на лекарите, като отбелязва, че при сестрите положението е още по-тежко.
"Толкова тежка ситуацията никога не е била. В нашата практика имаме хора от всички професии. Всеки може да се разболее", предупреждава специалистът.
Начинът, по който са третирани пациентите в психиатричните клиники и стационари, винаги е било ужасяващо лошо. Качеството на психиатричната помощ никога не е било високо, заяви пред БНР д-р Владимир Сотиров от център "Адаптация", с професионален опит и в държавната болнична психиатрия.
Идеята, че тези хора са обречени и нямат никакъв шанс за възстановяване стои в основата на отношението към психиатрията. Става дума за културен аргумент, свързан с предразсъдък, смята той.
"Психичната болест е много стигматизирана. Тя стигматизира и семейството. Това е един от големите проблеми пред реформата в психиатрията. Нямаме граждански натиск."
Трябва да изследваме преживяванията на пациентите, докато получават тази грижа, да мерим удовлетвореността като показател на качество на здравната грижа, категоричен е д-р Сотиров.
"Имаме цял Център за обществено здраве и анализи. Аз анализ, който да изследва преживяването на удовлетвореност на пациенти, които са били обект на психиатрична помощ в стационарни условия не съм видял. Ние изобщо анализ за психиатричното здраве на нацията, произведен от този център, годишни доклади ние нямаме."
Психиатърът обърна внимание и върху нуждата "да се формулират адекватни стандарти за качество" – например прекарано време на терапевт с пациента, защото има пряка зависимост между това време и придържането на пациента към лечението.
Сега търговският интерес кара лекарите да прекарват по-малко време с пациентите, обясни Владимир Сотиров.
"Това беше отстъпление назад – когато се отказахме от този ключов индикатор: време, прекарано с пациент."
В предаването "Преди всички" д-р Сотиров очерта и друг недостатък в подготовката на психиатрите – че за разлика от психотерапевтите те не биват обучавани как да се справят със собствения травматизъм и патологии.
Една част от нас гласуват за психопати, защото по този начин нормализираме собствената си патология, изказа мнение д-р Сотиров.
"На избори, когато се явяват очевидни психопати, и кандидатстват за това да ни управляват, ние трябва да кажем – не, не искаме да ни управляват психопати. Вие си имате поведение на психопат, много е вероятно да сте психопат, няма да гласувам за вас."
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..
Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области. Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става..
Не един, а два завода за барут са нужни на България, за да се намали рискът, сподели Емилиян Гебрев, дългогодишен производител на оръжие, в..
Няма вариант в пощите да се продава каквото и да било! Това заяви пред БНР Пламен Дончев, председател на федерация "Съобщения" към КТ "Подкрепа",..