Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Космическото миньорство - фантастика или реален бизнес

| Репортаж
Снимка: ЕПА/БГНЕС

2025 година може да се окаже сред важните за една нова сфера от бизнеса - търсенето на редки метали в астероидите. Нямаше да обърнем внимание на тази тема, ако и в България за първи път тя не беше поставена на студенти от Физическия факултет на Софийския университет. В резултат на това там вече има и написана дипломна работа по космическо миньорство

Не е страшно, че не сте чували за американския стартъп AstroForge, но тази година със сигурност мисията му до един от близките земни астероиди ще влезе в новините. През октомври компанията стана първата, която получи търговски лиценз на Федералната комисия по комуникациите на САЩ за работа в дълбокия космос. През октомври тази година апаратът им "Вестри" ще пътува на борда на кораб, който ще се кацне на Луната. Оттам "Вестри" ще се отправи към астероид близо до Земята, за да изследва състава му. Очакванията са да има и добив на метали – около един-два тона. Матю Гиалич, основател и главен изпълнителен директор на AstroForge, обясни преди време в подкаста на Grit Daily, че първоначално ще се търсят метали от т.нар. платинова група:

"Подобни ценни метали се използват във всяко електронно устройство, което имаме. Дори и в чиповете за изкуствения интелект. И ако искате да имаме някакъв вид възобновяема енергия в бъдеще или наистина всякакъв вид енергия в бъдеще, металите от групата на платината са основна част, но с тези метали има голям проблем. На Земята те вече са на привършване, а това влияе на цената. Освен това в Съединени щати са само 2% от световните запаси от тази рядка група метали. Затова се насочваме към Космоса, към астероидите. Нали все пак част от редкоземните метали са донесени именно  от астероиди, паднали на нашата планета. Затова е по-логично просто да отидем до тези астероиди. Другата причина е, че с космическото миньорство премахваме всички онези опасни процеси, които сега замърсяват Земята. Премахваме и човека от процеса, защото очевидно бихме направили това с автономни превозни средства, в които няма хора".

Матю Гиалич от AstroForge обясни, че хората вече са имали мисии като "Хаябуса" и "Озирис Рекс", откъдето са вземали проби. И това доказвало, че е възможно да се случи всичко това. Единственият проблем е цената, на която това се случва. "Ние просто ще го направим", каза Матю Гиалич и добави:

"Трудната част е изпълнението. Поехме ангажимент, че ще изпълним мисията възможно най-бързо. Това е изключително рискована мисия, но с ценна награда. Имаме шанс да влезем в историята след около 5 месеца. Да, всичко може да се обърка. Можем да се провалим веднага след излитането… нямам представа. Но всички работим ден и нощ, за да се опитаме да превърнем мечтата си в реалност. И да се опитаме да тласнем света малко по-далеч, отколкото е бил. Имайте предвид, че общата цена на тази мисия е по-малко от 7 милиона долара. По-евтино от 4 скафандъра, нали? Ние се целим на високо. Добивът на ценни метали от Земята е оценен на 16 трилиона долара. Това е огромен пазар, който искаме да нарушим. Има цял куп компании, които искат да станат част от веригата за доставки. Вярвам, че първия товар платина ще го доставим преди края на това десетилетие. За нас скоростта е предимство номер едно, което преследваме. Това е единственият начин да спечелим. Това е единственият начин да го направим".

Глобалната пазарна стойност на индустрията за добив от астероиди за 2025-а година е оценена на 3 870 000 000 щатски долара. Това е индустрията, която разработва технологии и дизайн на космически кораби за добива. НАСА пък пресметна, че богатият на ценни метали като платина, злато и паладий астероид "Психея" е на стойност между 10 и 700 квинтилиона долара. Квинтилионът има 18 нули отзад. Колко точно ще струва НАСА ще разбере през 2029-а, когато сондата "Психея" ще стигне до астероида в основния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Тогава и ще е ясно възможно ли е да се постигне положителният баланс между цената на мисията и цената на суровините, за да бъде икономически изгодно доставката им до земята. Засега това е възможно. 

Мисия OSIRIS-REx, която донесе проби от астероида Бену е била на цена от 1,1 милиарда долара. И при донесени само около 250 грама извънземни проби, цената на извличането на ценни метали би била 4,4 милиона долара на грам. Но прах. А ако това е чист ценен метал, той не би бил конкурентен на земните борси при продажбата му. Тази икономическа логика засега обуздава ентусиазма на човека за космическото миньорство, каза гл. ас. д-р Гергана Георгиева. Тя е преподавател в катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на Софийския университет. Преди време дала на студентите си тема за дипломна работа за космическото миньорство.

Дипломната работа на студента от Физическия факултет може да бъде сигнал за това, че страната ни трябва да мисли и за финансиране на обучение на кадри в тази сфера, смята тя.

Космически инженери, астрофизици, геофизици, геолози, еколози, ИТ специалисти. Това ще бъде полезно за бъдещото изследване на астероидите и добивите на ценни метали. Зад статистиката от дипломната работа, че бройката на мисии до астероиди се увеличава, прозира и политическият, и повече имиджовия мотив.

Ако през цялото време на репортажа в главата ви е бил сюжетът на филма "Армагедон", ще сте прави. Защото от времето, в което професионалния сондьор Хари Стампър отиде на астероида с екипа си, проби дупка и го раздроби с ядрен взрив, спасявайки Земята, са минали само 27 години.

Репортаж на Добромир Видев в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Папа Франциск на прозореца си с изглед към площад „Свети Петър“ във Ватикана, 6 март 2022 г.

Ще сбъдне ли новият папа мечтата на Франциск за общ Великден за християните?

Католическата църква преживява исторически момент. На 7-ми май ще бъде конклавът, на който ще бъде избран новият папа. Сикстинската капела се подготвя да приеме 133-ма кардинали от общо 135-ма на възраст до 80 години. Букмейкърите изчисляват, че бял дим от комина ще има между 5-ия и 8-ия път  Монтираха комина на Сикстинската капела в очакване..

публикувано на 05.05.25 в 14:28

Учител поде инициатива за изграждане на военен паметник в Радомир

Славчо Свиленов e учител по история и инициатор за изграждане на военен паметник в град Радомир, който ще бъде в памет на близо 2000 загинали след Освобождението българи . Когато започнали инициативата, нямали очаквания да открият толкова много жертви, казва учителят.  Паметникът ще бъде лъв на постамент и ще бъде поставен на символно за..

публикувано на 05.05.25 в 10:19

Илиян Христов: Липсва държавна политика за военноинвалидите и военнопострадалите

Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите е патриотична, обществена и социална организация, създадена през 1913 г. от пострадали от Балканската и Междусъюзническата войни. В нея членуват военноинвалиди и пострадали от войните и в мирно време. Основна цел на съществуването на организацията е да защитава правата и интересите, както и да оказва..

публикувано на 05.05.25 в 08:55

Локалите - огромна спяща клетка, заровен проблем, вече трудно контролируем

Проблемът с локалите трябва да бъде решен по някакъв начин, но той няма да бъде решен, яко няма сериозен обществен натиск. Това заяви пред БНР Милен Димов, родител, който заедно със съпругата си повдигнаха темата за бандите, локалите, които нападат и тормозят други деца.  "Явно това е една огромна спяща клетка, заровен проблем, който по..

публикувано на 02.05.25 в 15:33

Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия

Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия – рядко наследствено заболяване на кръвта. Смята се, че честотата на носителство у нас е висока, а в същото време държавата няма програма за откриването на тези хора и намаляването на риска да се роди дете с тежката форма на болестта. Проблемът и възможните решения бяха обсъдени от..

публикувано на 02.05.25 в 14:50

Частните пенсионни фондове - ключ към разтоварване на системата?

Увеличаването на осигурителната вноска и пенсионната възраст няма да решат проблемите на пенсионната система , смятат експерти и работодатели. Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт за сметка на повишаване на риска от разрастване на сивия сектор и..

публикувано на 01.05.25 в 08:57
Боян Рашев

Боян Рашев: Бъдещето е в управляемия енергиен микс. Зелената енергия не може да доминира!

Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови практически няма изградени в последните години. В система, която има нужда от диверсификация, като инвестираш само в едно нещо, което е неконтролируемо, очевидно ще имаш проблеми . Този коментар направи..

публикувано на 30.04.25 в 07:58