Полша и украинските бежанци - възможна е следваща вълна

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Тема на Марта Младенова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За решаването на тази задача е необходимо да бъдат овладени последиците от руската агресия срещу Украйна. Една от тях беше вълната от над 6 и половина милиона бежанци, близо милион от които бяха приютени именно от Полша.

Какво е отношението на поляците към бежанците и как се промени то от началото на 2022-а до днес?

"Трябва да си дадем сметка, че Русия и Беларус се възползват от начина, по който в цяла Европа се гледа на миграцията, и да преразгледаме подхода си. Има два аспекта - от една страна трябва да обясним на хората, които идват от Беларус, че са използвани, а от друга - да им разясним какви права имат и да им помогнем да се интегрират", казва пред БНР министърът на гражданското общество Агнешка Бучинска.

За да обясни миграционния натиск там, Бучинска избягва израза "хибридна война" по полско-беларуската граница, както част от обществото - основно крайнодесни и националистически настроени хора. Други определят бежанците от Беларус като жертва, която отчаяно се нуждае от помощ. Правителството на Доналд Туск избира стратегия с твърда ръка, заради което среща критики от Марта Прохович, вицепрезидент на местния офис на Европейския съвет за външна политика.

Володимир Зеленски и Доналд Туск, декември 2024 г. Снимка: БТА

Според тази миграционна стратегия при голям приток на мъже, които са обучени от беларуската страна да атакуват полски граничари, Полша ще има право да спре предоставянето на убежище. Засега не се е стигало до там, но е напълно възможно да се пристъпи към тази мярка.

"Мисля, че в дългосрочен план това ще има изключително негативен ефект, защото вкоренява в обществото чувството на страх от миграцията и е основна причина за увеличаване на поляризацията. Туск избра да подходи краткосрочно в миграционната политика, защото вярва, че това може да му спечели гласове от електората на крайната десница", смята Прохович. Тя е на мнение, че подкрепата за украинските бежанци бавно избледнява в полското общество, отворило врати за тях през 2022-ра.

"Как са се интегрирали украинците в Полша? Отговорът варира в зависимост от случая. Във Варшава се вижда, че украинските деца са в училище. Имам две деца, които посещават обществени предучилищни заведения, където украинските деца са интегрирани. Аз лично не виждам никакви пречки. А и много от медиите - поне тези, които аз следя редовно, се опитват да отправят посланието, че имаме много голям недостиг на пазара на труда и ако се откажем от приема на още мигранти, ще се сблъскаме с огромен проблем."

В Полския икономически институт потвърждават тази информация.

"Имаме приблизителни оценки на въздействието на украинските бежанци върху полската икономика през 2022 г. и 2023 г. Благодарение на тях има увеличение на потреблението и на работната ръка. Тези фактори добавиха 1 процент ръст към брутния вътрешен продукт", отбелязва Анджей Кубисяк, заместник-директор на изследователската институция.

"Този ефект се губи донякъде заради факта, че част от украинците напуснаха Полша - или продължиха на запад, или се върнаха в Украйна. Но други, които останаха, създадоха малък бизнес и в момента всяка 10-та нова компания, регистрирана в Полша, е собственост на украински гражданин."

Агнешка Бучинска, която преди да стане част от кабинета "Туск", има 20-годишен опит в неправителствения сектор, потвърждава, че има много програми, които помагат на украинските бежанци - основно жени с деца. Един от много успешните проекти е салон за красота, собственост на няколко украинки. По свой начин те успяват да балансират времето между работата и грижата за децата. Как се промени отношението към украинците и продължават ли институциите и неправителственият сектор да им помагат?

"Преди всичко, следим много внимателно какво се случва в Украйна и ситуацията на полско-украинската граница. В постоянна готовност сме да увеличим помощта в критичните точки - т.е. там, където са пунктовете за преминаване и след това по гарите и други места, където се събират бежанците. Трябва да отбележа и друг фактор - помощта, която в началото на пълномащабната война оказваше гражданското общество, се промени. Тъй като вече ги няма опашките по границата и препълнените гари, основно помощта е насочена към това хората да научат полски език и да се интегрират по-лесно", коментира Агнешка Бучинска.

За някои са необходими допълнителни документи, за да упражняват професиите си. Търси се гъвкав подход - например, много от медиците, избягали от Украйна, работят в украинските общности. А какво се случва с децата?

"Създадохме специални образователни програми в училищата за украинските деца. Работим специално и за младежите, защото е много важно те да намерят мястото си в тази нова действителност, която за тях е изключително трудна. Те са изгубили дома си, което е много повече от една сграда", допълва Бучинска.

Тя обръща специално внимание на работата с подрастващите момчета, защото се опасява от радикализация или попадане в престъпни банди.

"Не можем да кажем на някого да бъде добър, но можем да разберем страховете на тези млади хора и да се опитаме да поговорим с тях. Това е един урок, който в момента учим. Европа не успя да го реши, когато започна да приема мигранти. Една възрастна жена се държи по един начин, а детето, за което целият свят е майка му - другояче. Съвсем различно се държи един младеж, който е попаднал в нова среда", изтъква полският министър на гражданското общество и подчертава, че родният й син е 18-годишен. Преди години в семейството им влиза и украинско момиче, на което Бучинска е попечител.

"Ако нещата в Украйна продължат да вървят на зле - с надмощие на Русия на бойното поле, с абсолютно непредсказуем президент на Съединените щати, без да знаем дали Европейският съюз ще е в състояние да спре конфликта; напълно възможно е Тръмп да договори компромис с Путин, който е неприемлив за украинците и Европа; тогава ще има следваща миграционна вълна", очаква Марта Прохович.

"Може да си имаме работа с нови 10 милиона бежанци. Дори в един доклад се твърди за 12 милиона. Прогнозите не са еднозначни, но трябва да сме готови да посрещнем огромен брой хора."

Нов миграционен приток е по-вероятният сценарий, но все пак се правят изследвания и за най-добрия възможен - справедлив край на войната. В изследване, цитирано от Полския икономически институт, се твърди, че 80% от бежанците биха се върнали в Украйна при първа възможност. От икономическите мигранти - украинци, които живеят в Полша години преди войната, процентът е около 50.