Любомир Дацов: България закъсня с внасянето в Брюксел на "бюджетен план"

Предполагам, че изготвянето на новия бюджет ще е съобразено с друг процес в Министерство на финансите и това е Стратегическия бюджетен план, който се изпраща в Брюксел. А България вече е закъсняла с 3 месеца, каза Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите, в интервю пред БНР.

"Този план обяснява защо не трябваше да се гласува бюджетът на служебното  правителство. Защото според новите правила за съгласуване, страните внасят план за 4 години напред и да избягаш от "бюджетен път" е много трудно. Това се прави за първи път и то е на база на новото бюджетно законодателство, прието от май 2024 г.", обясни европейската процедура Дацов в предаването "12+3".

Той уточни, че всяко правителство може да прави промени в бюджета, но трябва да е редовно и да има мандат:

"Това не са политиките за изпълнение, а това са таваните за разходи, това което се съгласува е "бюджетният път" – какви дефицити максимално ще направи бюджетът и размера на разходите, което е ново. За ЕК не е важно каква ще е структурата на разходите и функциите как ще се разпределени – в образование, в здравеопазване, а са важни само тези два показателя."

• Радослав Рибарски: ПП-ДБ ще се фокусира върху Бюджет 2025 и еврозоната
• Финансовото министерство ще мисли нов бюджет
• Теменужка Петкова: Предизвикателство ще бъде стабилизирането на публичните финанси

Дацов коментира, че никоя страна членка на ЕС няма опит с този инструмент и всички вече са направили това упражнение в последните няколко месеца. "Всички се учим в момента и самото МФ се учи, ЕК също", призна той.

Според него и логиката е до месец и половина България трябва да има изработен нов бюджет на базата на управленската програма на правителството, за която кабинетът си е поставил срок от 30 дни.

"Този бюджет сериозно трябва да бъде преработен и то в разходната част. В приходната каквото и да правиш БВП ще се измени със 7 -8%. Все още структурата на БВП е базирана на потребление и ще рече, че е от приходите в бюджета. Когато приходите са базирани на ускоряващо се потребление и ако е 7 - 8% БВП, се събират 10 – 12% повече данъци", коментира Дацов.

Той посочи, че ако разходната част не се промени ще се наложи вдигане на данъци като ДДС на 22%, а на общ доход на 15%.