Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Могат ли и трябва ли мобилните телефони да предупреждават за бедствия или катастрофи?

Противоречи ли това на Закона за опазване на личните данни?

Проф. Колин Прайс
Снимка: Личен архив

При природни бедствия: тежки бури, наводнения и пожари по телефона предупреждават намиращите се наблизо хора за опасността, като дори я изчисляват в процент и поставят жълт или червен код. Израелска иновация показва точно обратната корелация: мобилните телефони (с вградените си сензори) могат по-рано от метеорологичните станции и постовете на Гражданската отбрана да засекат и предупредят за надвиснала опасност. 

По времето на страшния пожар, обхванал Лос Анджелис, в Израел си спомниха за проучване и съставен алгоритъм от група учени от Телавивския университет, за прилагането на което те и до сега се борят с бюрокрацията. Ръководителят на проекта проф. Колин Прайс от катедрата за изследване на Земното кълбо:

"Ранното предупреждение за горски пожари и екстремни метеорологични условия всъщност носим в джобовете си. С мобилните телефони можем да се свържем с познати или със служби за помощ, но те могат да помогнат и за събирането на данни за необичайни явления, подсказващи бъдещи пожари, наводнения, бури и дори земетресения. 

Препращането им към изкуствен интелект, който ги обработва и може да даде сигнал - ранно предупреждение за екстремни събития. Множество микросензори, вградени в самия телефон, събират индикации, гарантиращи неговото собствено функциониране: температура, барометрично налягане, влажност, магнитно поле, светлина, звук, местоположение, ускорение, гравитация и др. 

Тези данни помагат за навигация или сигнализират когато батерията прегрее, или устройството абсорбира влага – всичко това в реално време. Интелигентното им използване може да предупреди за бъдещ горски пожар, особено след като милиони или дори милиарди точки от данни се събират по света всеки ден от почти винаги носените от хората мобилни телефони. 

В малка държава като Израел стационарните метеорологични станции са 80. Има и на Гражданската отбрана, парната служба и др. Те са недостатъчни за ранно предупреждение в отдалечени гористи райони, например. Така възниква големия пожар в планината Кармел в Израел преди десетина години, в чието погасяване взеха участие и елитна група български огнеборци. На следващата година огнена стихия опожари много километри горски площи, но и селища в Португалия. Година по-късно и Македония беше обхваната от пламъци, а след това и в пиринския край в България гората пламна през лятото. 


Можеше ли да се предотвратят както тези катаклизми, така и огромните наводнения почти всяка година? Оказва се че всеки носи една хилядна от това предупреждение в джоба си. Около 40 000 души в Израел, Португалия и Македония дадоха съгласието си данните от сензорите на телефоните им да са събират и обработват. При това изцяло се игнорира личността на носителя на телефона, както и маршрута по който се движи. Приема се, че всеки от мобилните телефони предава в дадената минута от там, където се намира. Разбира се има и грешки. При толкова много предаватели от почти едно и също място, се търси усредняване на данните Телефонните непрекъснато предават данни, във фонов режим, но те не се обработват и не се запазват. Жалко. Не отричам, че има компании които събират данни от мобилните телефони, за да ги използват за различни цели, със съгласието на потребителя. Те, обикновено са комерсиални, разказа за БНР проф. Колин Прайс от катедрата за изследване на Земното кълбо.

И още:

"Смятаме, че хората биха се съгласили да предоставяте този огромен източник на данни (към 2024 г. има над 7 милиарда частни телефони по света) може да помогне при прогнозирането на екстремни метеорологични условия и природни бедствия. 

Разработихме методология за оценка на риска от горски пожар, базирани единствено на данни от джобните телефони. Резултатите бяха публикувани наскоро в престижно научно списание. Създадохме формула, използвана за прогнозиране на нивата на риск от пожари. 

При обработването на данни от метеорологичните станции процентът за грешка е по-голям заради по-малката биг дата. При използване на сензорите от лични телефони е с такава база данни, че може точно да се предвиди пожар или дъжд, но и по-точно да се локализира мястото, където те могат да се случат. При това сборът на данни не ангажира притежателите на мобилни устройства и става без активното им участие .

Има едно "но". Сблъскахме се със закона за опазване на личните данни. Въпреки че изрично подчертаваме, че при събирането на информация не се интересуваме нито от личността, нито от каквито и да е било показатели, свързани с притежателя на мобилния телефон, че игнорираме изцяло разговорите му или преписката с когото и да е било, влизаме в противоречие с този закон и със световната регулация, свързана с него. Наистина , отбелязваме мястото, където този мобилен телефон се намира, но дори апликацията, с която се проверява кога ще пристигне желаното превозно средство или джи пи ес консултанта в колата, безпрепятствено ползват същите данни. Вярваме в обществената значимост на нашето проучване, смята още проф. Колин Прайс.


Още по темата в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изглед към остров Св. Кирик и Юлита, където ще бъде разположен Институтът за подводно наследство на ЮНЕСКО. Предвижда се на острова да има и Музей на черноморската цивилизация.

Центърът за подводна археология в Созопол става институт на ЮНЕСКО

Центърът за подводна археология в Созопол вече ще е институт на ЮНЕСКО и ще отговаря за проекти и инициативи в Черноморския регион и Долен Дунав. Така се преобразува най-старият подобен център в Източна Европа , който разполага със собствени плавателни съдове и модерна геофизична апаратура. Центърът до момента е към Министерството на..

публикувано на 11.11.25 в 14:55
Николай Василев

Николай Василев: Филмът "Социално силните" е имунна защита срещу пошлостта и полуфабрикатите

Филмът на Николай Василев "Социално силните" е част от афиша на  "Киномания" (13-30 ноември). Документалната лента е посветена на златните медалисти на физика Теодосий Теодосиев и е своеобразно продължение на "Формулата на Тео" . Василев е познат като автор на поредицата "Малки истории" по БНТ, той е и автор на филма "Ваклуш". След..

публикувано на 11.11.25 в 12:04

Милен Данков: Има доста неща в работата на доброволците, които могат да се подобрят

"Ресурсът в спасителните акции по издирване на някого не е малък. Той е чисто човешки" . Това отбеляза пред БНР Милен Данков , ръководител на Доброволното формирование за овладяване на бедствията на територията на Столичната община: "Когато има хора, които могат да откликнат в такива ситуации винаги е много хубаво. Да речем, ако аз съм се..

публикувано на 11.11.25 в 11:52
Мартин Куванджиев

Мартин Куванджиев: С Бюджет 2026 се гледа бизнесът да бъде ограничен

"Когато един бизнес е успешен и когато расте, той всъщност плаща едни данъци , които данъци отиват точно за спонсорирането на хора, които да могат да помагат на всички тези бизнеси и да растат, но при нас се получава точно обратното и с Бюджет 2026. Така както го виждаме, се гледа по някакъв начин да се ограничи този бизнес ". Това коментира пред..

публикувано на 11.11.25 в 11:26
Георги Ганев

Георги Ганев: Заради такива бюджети ще сме по-бедни, отколкото бихме могли да бъдем

"Бюджетът ще бъде приет, без да има разбирателство". Това заяви пред БНР икономистът Георги Ганев : "Няма законодателно изискване работодатели и синдикати да одобряват бюджета. Конституционен прерогатив и то с изключителна висока степен на важност е, че бюджет се приема единствено и само от Народно събрание и никой друг не може да командва..

публикувано на 11.11.25 в 09:12
Александър Каракачанов

Александър Каракачанов: Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в ЕС

Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...

публикувано на 10.11.25 в 18:17
Веска Събева

Фотоизложбата "Емоции на фокус“ представя емоциите на млади хора с епилепсия

Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..

публикувано на 10.11.25 в 12:14