Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба",  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия. Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение, доказва своите професионални качества и умения. 

 Като млад архитект, водена от желанието да изпита себе си в една друга реалност, арх. Христова приема предизвикателството да стане част от българския екип, който участва във възстановяването на Алжир след земетресението през октомври 1980 година, което причинява много щети и разрушения на жилищни сгради и публична инфраструктура. 

" В строителството работихме. Правихме проекти по възстановяването - подновяване на сгради, които не бяха пострадали много от земетресението, ново строителство, жилищни сгради и обществени сгради, които бяха разрушени. Имаше и пътища, които не бяха в добро състояние, но там имаше пътни инженери. Аз специално работех по възстановяване на жилищни квартали и обществени сгради", разказва архитектката.
В Белгия арх. Христова пристига през 1992, за да реши сериозен здравословен проблем, пред който българската медицина била безсилна. 

"Моят син се роди 1988 г. след аварията в Чернобил и имаше проблеми със здравето, които трябваше спешно да бъдат решени и то в тези години, когато в България се перяха бинтовете. Нямаше възможност за съжаление, да бъде опериран в България толкова бързо и не се наложи да търсим начини да си спасим детето. Така се развиха нещата, че успяхме да намерим начин да дойдем тук в Белгия, да го оперираме и сега да се радваме на един голям, здрав, млад и хубав мъж."

След успешното преодоляване на здравословния проблем, арх. Арсения Христова решава заедно със семейството да се установи в Брюксел и започва да си търси работа по специалността. Решаваща роля изиграва един неин проект за реставрация на Златевата къща в Банско, който запленява белгийските й колеги и така започва работа в едно архитектурно бюро.

"И до ден днешен си го пазя този проект. Той е правен на ръка във времето, когато нямаше компютър. Ставаше въпрос за Златевата къща в Банско, която аз реставрирах. Това е проектът, който заплени архитектурното бюро тук и ми донесе  възможността да кандидатствам за работа в Белгия", разказва българката.

В Белгия архитект е защитена професия. И още нещо важно, архитектите нямат право да се рекламират.

"Архитект в Белгия е много уважавана професия. Архитектът е човекът, който е отговорен, първо, 10 години за проекта си, както и за концепцията на проекта. Той е отговорен за бюджета на клиента си. Той е отговорен за следене на строежа. Той ръководи целия строителен процес. Във всяко едно разрешение за строителство архитектът е посочен. Няма едно информационно табло на строежите, на което архитектът да не присъства на първо място. Архитектът е най - важният, който ръководи всичко. Това е защитена професия в Белгия", казва Арсения Христова.

И в Белгия професионалните успехи на арх. Христова идват след едно природно бедствие - наводнение в квартала, в който живее.

"В този квартал се намираше един много голям фитнес - клуб,  някъде около 1000 кв. метра. След това наводнение картината беше катастрофална. Всичко беше разрушено. Клубът щеше да затвори.....Аз казах, че ще се натоваря с целия ремонт. Той продължи около 6 месеца. Беше доста тежък, защото всички помещения бяха пострадали. Когато дойде денят на откриването на подновения клуб, всички хора се извървяха и започнаха отново да тренират. И от там нататък името ми стана много познато и аз имах много клиенти".

Арх. Арсения Христова е работила и по много мащабни проекти свързани с изграждането на седалището на НАТО в Брюксел и Съвета на Европа.

"В един момент се оказа, това че съм и заклет преводач, и архитект, беше много интересно на строителните фирми, които бяха спечелили конкурса за строителството на новото седалище на НАТО в Брюксел. Получих предложение да се занимавам с грубия строеж на сградата като ръководя българските строителни фирми. Аз приех, защото това беше много интересно. Във всеки един момент имаше около 150 човека на строежа. Бяха ме кръстили Майка Тереза, защото се бях превърнала в нещо като закрилница на работниците. Така че сега горе -долу, където и да отида в България някой ме познава".
За мястото на България в сърцето на арх. Арсения Христова, за носталгията по родината и има ли планове, един ден на старини, да се върне назад при корените:

" Аз си обичам много България и съм имала желание през тези години да направя нещо, което да ми позволява да си сътруднича в професионалната сфера с България. За съжаление, неколкократните ми опити се увенчаха с много голям неуспех. И то не по моя вина...Аз съм много носталгична. Освен това съм лудо влюбена в старата българска архитектура и танците. Танцувала съм девет години народни танци. Аз си обичам много страната и я познавам доста добре. Непрекъснато се връщам, виждам си приятелите, съучениците, колегите. Всяка година се връщам и то по няколко месеца....Бих искала българите да имат повече самочувствие ", казва в заключение арх. Христова.

Още по темата в звуковия файл.