Спомен за композитора Александър Морфов

Александър Морфов е композитор, поет, публицист и офицер, известен като един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен. Той е и един от създателите на Съюза на народните хорове в България.

Брат е на голямата оперна певица Христина Морфова, която насърчава да се насочи към вокалното изкуство.

Александър Морфов е роден на 13 януари 1880 г. в Пловдив, в рамките на тогавашната Източна Румелия. Завършва българската католическа гимназия в Одрин, където учи основни музикално-теоретични дисциплини и флейта. Свири също на виола и виолончело.

После постъпва във Военното училище в София, което завършва през 1902 г. Участва в Балканските войни (1912­-1913 г.) и Първата световна война. Още като юнкер пише първите си военни маршове („Ний ще победим, всички дружно кат‘ вървим“, 1900 г.). Най-известният сред маршовете му е „Изгрей, зора на свободата“, познат още като „Марш на македонските революционери“.

За създаването на „Изгрей, зора на свободата“ разказва съвипускникът и близък приятел на автора, също композитор, подполковник Павел Христов в спомените си, публикувани във вестник „Целокупна България“ на 27 май 1941 г.:

„1925-то лято. Седи до мене в канцеларията другарят ми от младини – подполковник Александър Морфов. Седи и тананика. Вслушвам се. Хубавият му глас реди приятна боева мелодия. Но познавайки го добре, правя се, че не му обръщам внимание, за да не го смутя. След като тананика доста, грабна бързо от масата ми листове хартия и повдигна високо дясната си вежда – знак за силното му творческо напрежение, започна да пише. След като приключи да пише, Морфов каза смутено: „Македонската организация е натоварила нашите композитори да напишат текст и музика за македонски марш, а мен викаха за член на комисията по одобрението му. Един писал марш, друг писал химн. Слушах, слушах около десетина. Не ми хареса нито един. И си рекох: да напиша и аз един, но за себе си, за мое и твое удоволствие, приятелю. Ето, написах го! Слушай сега, пък отсъди!“

И Морфов запява: „Изгрей, зора на свободата, зора на вечната борба…“

Морфов е творческа личност с разностранни интереси. Освен поет, публицист, музикален общественик, той е също художник, скулптор, дърводелец, резбар, фотограф. Изобретател е на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма “Рампони” и на нов инструмент - орфеин, с тембър на виола и виолончело.

Александър Морфов е автор на повече от 40 военни марша и патриотични песни; песни за мъжки и смесен хор; една литургия; солови песни и със съпровод на пиано и др. Песента “Дамян танец води” е станала  христоматийна за българската хорова музика. Популярни са още песента му “Баба Минковица” и баладата “Сеймени”. Той е автор на текстовете на голяма част от своите творби, както и на либретото на операта на Маестро Георги Атанасов “Запустялата воденица”.

Морфов престава да свири след едно особено трагично събитие – атентата в църквата „Света Неделя“ в София през 1925 г.. Там загива жена му, а той загубва долната си челюст.

За военните си заслуги е награден с орден “За храброст“, IV степен. Завършва земния си път на 19 април 1934 г. в  София.

В звуковия файл можете да чуете емблематичната песен на Александър Морфов „Дамян танец води“. Изпълнението е на Смесения хор на БНР под диригентството на Методи Матакиев.