Темата повдига 12-окласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов, носител и на отличието "Джон Атанасов", който не крие недоволството си от липсата на възможност държавата да помогне с финансиране, за да отиде той като студент в чужбина.
Програма за стипендии за ученици за обучение в чужбина не беше приета от МС след обществено обсъждане, напомня той.
Става дума за фонд "Стефан Стамболов". Борис отчита като много добър механизма на програмата, според който срещу финансовата подкрепа стипендиантът се задължава след това да работи няколко години в България.
На практика няма такъв фонд, въпреки че в бюджета за 2024 г. имаше отделени пари за финансиране – около 5 милиона лева. Идеята е от 2022-ра година, когато премиер беше Кирил Петков. Но тогава депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН отказаха подкрепа, защото бюджетът финансира университети, а не граждани. ВУЗ-овете тогава заподозряха, че ще се определят възможно най-скъпите университети, освен това липсва списък на приоритетни направления, а и бройката от 15-20 души не би решила въпроса. За фонда се заговори и по времето, в което служебният кабинет на Димитър Главчев искаше да прехвърли парите, за да ги даде на земеделски производители.
Така или иначе, тези 5 милиона се оказват "мъртви пари", не са били използвани. Парадоксалното е, че в началото на тази година, още преди да стане ясно, че ще са в опозиция в 51-вото НС, от ПП отново се опитаха да лансират фонда "Стамболов" през Специалния закон за събиране на приходите и извършване на разходите през 2025 г. до приемане на редовен бюджет за годината.
Какво отговарят от МОН? Програмата не е заложена в бюджета за 2025 г. и не се предвижда да бъде реализирана по начина, по който е предложена през 2024 г. Остава настрани фактът, че министър на образованието сега е Красимир Вълчев, който и като председател на просветната комисия през 2023 г. не криеше резервите си спрямо фонда.
От ведомството отбелязват още, че шанс студентите ни имат през програма "Еразъм+" и наблягат, че "важен акцент в политиките е привличането на чуждестранни студенти в България", дори и през програма, която улеснява кандидатстване на "лица от българска народност, живеещи в чужбина, за обучение в български висши училища". Успоредно с нея се осигуряват и по 2000 места годишно за обучение в държавните висши училища в България на сънародниците ни, които са от българска народност и пребивават на територията на друга държава.
Възможно е държавата да избере такъв подход – да финансира образованието на отделни студенти в чужди университети и държави. Това става през отделянето на ресурс във фонд, за който се кандидатства. Остава икономическата обосновка на подобно решение, коментира за БНР Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.
Ако политиците се обосноват за ефекта от подобна програма, могат да я направят. Въпросът е какво искаме да постигнем, с какви пари и какъв ефект се цели, казва експертът от ИПИ.
Георгиева е на мнение, че и сега държавата отделя значителен ресурс, за да осигури висше образование за голяма част от населението си, "при почти никакви, да не кажем мижави такси за обучение, което не е типично за другите държави".
Студентските кредити не работят добре, защото таксата за обучение е толкова малка, че не си струва целият труд да минеш през тази процедура, изтъква още Петя Георгиева.
"Държавата може да финансира личности и тя го прави чрез стипендиите например. От друга страна, има ли смисъл държавата да финансира отделни студенти, защо трябва да го прави и защо да го прави извън общото финансиране на висшите училища в България?".
Обикновено подобно финансиране в западни държави се осъществява чрез фирми и фондации, пояснява Георгиева.
Според нея досега не е имало кампании от страна на големия бизнес да подкрепя изявени ученици, на които се предлага образование зад граница, но те самите не могат да си го позволят.
"Но да се ангажира държавата, е неразумно."
Повече по темата слушайте в звуковия файл.
През 2024 г. най-чести кибератаки са свързани с блокиране на информационни системи на фирми или кражба на данни. Това посочва докладът за дейността на ДАНС. Докладът на Военното ни разузнаване също предупреждава за кибератаки. Под атака остават информационни системи на държавни институции и общински администрации; дружества, ангажирани с производство,..
"Да, България" – една от партиите в коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България", избира нов лидер на мястото на подалия оставка преди 9 месеца Христо Иванов. Кандидатите за поста са шестима. От предварителните им заявки стана ясно, че има консенсус партията да бъде ръководена от двама съпредседатели. За да се случи това, делегатите..
В края на Светлата седмица, в която се питахме къде са светлината и просветлението, толкова ли е голяма търпимостта в държавата и толкова голямо ли е човешкото безрасъдство. Седмицата ни донесе поредна печална статистика за жертвите на пътя. Липсата на отговорност убива хора всеки ден, а близки на загинали на пътя се изправиха пред..
Не е ясно какво МОН иска да въведе в училище. Това заяви пред БНР Георги Богданов, председател на Националната мрежа на децата, за намерението на МОН да въведе предмет "Добродетели и религии" от следващата учебна година. До 8 май просветното ведомство ще публикува концепцията за предмета. "Явно има политически натиск върху..
В България няма акредитирани органи за контрол, които имат права за технически проверки на съоръженията, поставени в увеселителните обекти. Това пък съобщи пред БНР Ирена Бориславова, директор на ИА "Българска служба за акредитация". Тежко остава състоянието на мъжа, ранен при инцидента в лунапарка в Ямбол Въпросът за необходимостта от..
Фалитите в България растат и процесът ще се задълбочава във все повече сектори, прогнозират икономически анализатори. Проучване на глобален застраховател на търговски кредити показва, че 2% от компаниите ще фалират през тази и следващата година, а все повече ще задлъжняват - всичко това на фона на европейската и световна икономическа криза,..
Международната организация "Грийнпийс" последователно се противопоставя на ядрената енергетика, определя я като опасна, скъпа, замърсяваща и несъвместима с устойчивото бъдеще. "Грийнпийс"-България обаче се обяви за оставане на оборудването на АЕЦ "Белене" в България и ако технологиите са съвместими, това оборудване да се използва в работещите..
Цялото интервю на Диана Янкулова с Георги Георгиев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Цялото интервю на Диана Янкулова с Тодор Тагарев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Не мисля, че новата формация на Корнелия Нинова има бъдеще. Това заяви пред БНР Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката и бивш висш функционер в..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно