Деми Мур и трагизмът на съвършенството във "Веществото"

"Веществото" е историята на Елизабет Спаркъл. Водеща на шоу за аеробика, която навършва 50 години… и се оказва твърде възрастна за амбициите на телевизионния си продуцент. Набързо е пенсионирана и от известна личност със звезда на алеята на славата се превръща в безработна жена на средна възраст. Нещо, с което трудно би се примирил човек, свикнал да се гледа по телевизионни екрани, билборди и плакати. След като претърпява зловещ инцидент, до нея достига информация за "веществото" – нелегално средство, чрез което получаваш възможност да създадеш по-млада версия на себе си. Стига да се придържаш към определени правила. Така се появява съвършената Сю – младият вариант на Елизабет, с когото трябва да се редуват – две седмици съществува Елизабет, две седмици съществува Сю. Какво обаче се случва, когато нарушиш правилата?

"Веществото" не е типичен филм за хорър жанра. В него има и някои моменти, които спокойно могат да го класират в полето на черната комедия. Най-правилно е обаче да кажем, че заглавието е „боди хорър“ – зловеща история за това, което сами причиняваме на телата си, докато гоним перфектните пропорции.

А резултатите могат да са наистина ужасяващи. И това може би е най-голямото зло, пред което някои от нас се изправят и в реалността – репликите от рода на "тя е твърде стара" или "той е твърде грозен", за да преследва мечтите си. Трагичността на Елизабет Спаркъл е предадена брилянтно от Деми Мур. Чрез "Веществото" тя демонстрира колко значителен е актьорският ѝ потенциал. 

Най-страшните сцени във филма не са свързани с някое изневиделица появило се чудовище. Истинският ужас на "Веществото" виждаме, когато героинята на Деми Мур се подготвя за среща, докато от всички страни я гледа облика на нейното по-съвършено и по-младо "аз". 

Актрисата получи Златният глобус за "Най-добра актриса" в главна роля за мюзикъл или комедия и прие това високо отличие много емоционално. Ето какво сподели на награждаването:

"Преди 30 години един продуцент ми каза, че съм актриса от филми за пуканки. Тогава се примирих с факта, че не мога да имам награди като тази. Че ще правя филми, които ще бъдат успешни и ще изкарват много пари. Но талантът ми никога няма да бъде оценен. Приех това и му повярвах. В един момент обаче при мен се появи един магически, дързък, смел, абсолютно ненормален сценарий. Наричаше се "Веществото". Така вселената ми каза - не си приключила с киното“!

Анализаторите сочат Деми Мур за най-вероятната носителка на наградата за "Най-добра актриса в главна женска роля" и на „Оскарите“. Златната статуетка ще ѝ отива и ще бъде напълно заслужена. Ето какво Деми Мур сподели и пред сутрешното предаване на телевизия NBC - „Today”.

„Мисля, че това е уникален начин да се впуснеш в дълбините на един много важен съвременен проблем - колективното възприемане на остаряването и женската стойност в този процес. Тази стойност сякаш намалява с възрастта. Това обаче не е истина, макар и да е прието в някои старомодни идеали. Ролята на Елизабет Спаръкл определено ме извади от зоната на комфорт. Имаше много физически и емоционални предизвикателства. Трябваше да демонстрирам уязвимост. Най-силното послание, поне за мен, в този филм идва от насилието, което сме способни да приложим върху себе си".

Деми Мур е съвършено трагична в ролята си на Елизабет Спаркъл. Трябва обаче да отбележим и другите замесени в тази емоционална въртележка. Режисьор на "Веществото" е французойката Корали Фаржа. По майсторски начин тя успява да структурира един филм, който ни шокира с откровеността си за съвременните възприятия що се отнася до възраст и красота. Нейните идеи са смели, креативни и безпощадни към зрителя.

Именно за това Корали е сред номинациите за Оскар в категорията за "Най-добър режисьор". Филмът ѝ започва на алеята на славата.

И завършва на алеята на славата. Още един от символите за фалшиво съвършенство, което често мислим, че е крайната спирка на човешкото щастие. Аплодисменти заслужава и актрисата, влязла в ролята на по-добрата версия на Елизабет Спаркъл – Сю. 30 годишната Маргарет Куейли идеално предава сексапила и елегантната арогантност на своята героиня, в която светът се влюбва буквално за няколко минути екранно време.

Най-важно послание на "Веществото"? Време е да заживеем в свят, който съди по-малко и малко повече обича себе си. Независимо от възрастта и външния вид.

Още по темата в рубриката ''КиноРадио'' на предаването "Понеделник вечер" по "Хоризонт".