Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милена Николова: Трябва да напуснем модела на наизустяването

Назря ли моментът за нова философия на учебните програми?

Гергана Ефремова: Образователната ни система събира ужасно много данни, които не се използват

| Интервю
Милена Николова и Гергана Ефремова
Снимка: Юлияна Корнажева
Чуй новината! Чуй новината:

"Учебните програми имат нужда от много сериозна актуализация. Промените, които се правят, са абсолютно козметични, на парче – отпадане на някой термин, местене на материал от един клас в друг, което не е реална промяна. Има нужда от концептуална, философска промяна на учебните програми, така че да бъдат фокусирани върху уменията, нагласите, които искаме нашите ученици да имат при излизане от образователната система."

Това мнение изрази пред БНР Гергана Ефремова от Фондация "Заедно в час".

Реалността в сегашната образователна система е, че учителите готвят учениците за изпити, смята тя.

Ако не бъде променен начинът на преподаване на математика, начинът на развитие на математическото мислене и математическата грамотност, матури в 12 клас няма да доведат до никакъв резултат, освен че ще станат повече частните уроци, посочи Ефремова.

Според нея образованието би следвало да изравнява неравенствата, което в момента не се случва. Тя напомни, че България е страна с изключително голяма ножица между най-зле и най-добре представящите се ученици

За нея подходът на фокусиране върху един предмет е много погрешен, защото "днешният свят е много комплексен". Ефремова вижда проблем, че в концепцията за учебните програми се говори за "предметни групи и промяна предмет по предмет, където пак се губи цялата картина", докато успешните образователни системи имат рамкови програми, които се адаптират от отделните училища.

"Изключително пренебрегвани в България са изкуствата, а те са ключова част от развитието на учениците. Спортът! Статистиката за затлъстяването на българските ученици е потресаваща."

Милена Николова и Гергана ЕфремоваНеравенствата в образователната система могат да се намалят още в ранна детска възраст, отбеляза Милена Николова, експерт "Политики за детето" в Националната мрежа за децата и автор в Бележник 2025.

Не бива качеството да се измерва само с резултатите от оценяванията, защото в крайните квартали, в маргинализираните общности, в селските райони има "специалисти, които вършат чудеса", изтъкна тя.

"Това, че не постигат качеството спрямо матрицата от резултати, не означава, че не са си свършили работата."

Трябва да се напусне моделът да се наизустяват нещата, подчерта Николова в предаването "Хоризонт до обед". За нея стои необходимостта да се въведат надпредметни умения – социални и емоционални умения, способност да се разрешават спорове, да се управлява бюджет.

"Българската образователна система събира ужасно много данни, които не се използват за почти нищо", обобщи Гергана Ефремова. По думите ѝ не се използват препоръките на експерти, отправени въз основа на данни.

"Наложителна е и промяна в оценяването. Докато се търси те да заучават, учителите ще ги учат да заучават", коментира тя.

Като "ретроградно" Милена Николова определи предложението да има оценка за поведение на учениците.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04