Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Студенти и преподаватели ще изследват детайлно архивите

Проф. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

Тежестта на репресията у нас в сравнение с други страни трябва да се осмисли, убеден е историкът

| Интервю
Мартин Иванов
Снимка: Савина Спасова

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини, има политически употреби."

Това каза пред БНР историкът проф. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес.

Според него "обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава", което води до политически употреби.

В предаването "Преди всички" проф. Иванов огласи проект на студенти и преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и НБУ, по който ще направят публична цялата налична в архивите информация за Народния съд.

"Може би документите са скучни – огромен документален масив, но ние имаме амбицията да преровим всичко. Нямаме намерение да преразглеждаме присъдите, нито да се произнасяме по тяхната автентичност, по достоверността им. Искаме да съберем имената на хората, които са били съдени, да съберем информация за тях и доколкото е възможно, да допълним познанието ни за Народния съд", увери историкът.

Немалка част от документите са в състояние, което затруднява изваждането на материали от тях, уточни той.

Прави впечатление, че става въпрос за два типа обвинения и два типа жертви на Народния съд, посочи проф. Иванов.

Някои от процесите в големите градове са опити за разправа с политически опоненти - потенциални кандидати и конкуренти за властта, в немалко провинциални състави обаче се съдят бивши военни и полицаи, "които буквално са се окървавили", обясни той.

Досега примерите са били само от 13 софийски състава, а нямаме общата картина – какво се е случвало в страната, в малките селища, където хора от местния елит са били "изчистени по повдигащи вежди обвинения". Голямата картина ще дойде след може би още година активна работа по проекта, смята изследователят.

В България жертвите на Народния съд са между 10 000 и 11 00, докато в другите страни са от порядъка на няколко стотици, до 1000, тоест "тежестта на репресията създава сериозен проблем, който трябва да бъде осмислен", подчерта Мартин Иванов.

В съставите е имало хора с най-разнообразни професии – земеделци, работници, учители, занаятчии, неграмотни, разказа историкът. Той даде примери с неграмотни съдии, подписвали присъдите с палец или с хора, починали преди това, но съдени, само и само да може да бъде отнето имуществото им.

"Има в някои състави опити за внасяне на рационалност, но като цяло вината е предзададена и трябва да се изпълни "нормата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране от специален фонд

Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране по линия на специално създаден фонд за декарбонизация, обяви в Тутракан премиерът Росен Желязков. Първоначално фондът ще разполага със 100 милиона лева, като впоследствие средствата могат да бъдат увеличени.  "С ваучери, около 20 000 лв. ще е стойността на ваучера. Около 100 млн. на година за началото,..

публикувано на 15.11.25 в 20:06

Ниско налягане, негодна за пиене... Проблеми с водата в Сливен

Дейностите по така наречения "Воден цикъл", по който в Сливен се изграждат довеждащи водопроводи и подмяна на водопреносната система, продължават да оставят цели квартали без вода за повече от 24 часа. Последният случай бе от почивните дни миналата седмица, когато над 24 часа домакинствата във високата зона на града бяха без вода или достигаше вода,..

публикувано на 14.11.25 в 08:45

Безплатни лекарства за деца - хубава мярка, но не особено работеща

5 лекарствени продукта за деца до 7-годишна възраст се отпускат безплатно към момента по лекарско предписание . Това са антибиотици, свързани с инфекции в горните и долните дихателни пътища, отит, както и инфекции на кожата и меките тъкани. Това стана възможно от юли тази година, след като депутатите приеха в бюджета на Здравната каса да се..

публикувано на 13.11.25 в 11:21

Защо бизнесът протестира срещу новите изисквания за стоките с висок фискален риск?

14 браншови организации от хранително-вкусовата и питейната индустрия изпратиха до Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и ресорните парламентарни комисии становище , в което категорично настояват Параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби да отпадне от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026..

публикувано на 13.11.25 в 10:16

Проф. Ивона Даскалова: Половината от диабетиците не знаят за заболяването си

Неправилното хранене – веднъж дневно, вечер, е сред рисковите фактори за развитие на диабет. Уязвими към болестта са хората с наднормено тегло, наследствено обременените и хората, водещи застоял начин на живот. Това каза в интервю за БНР проф. Ивона Даскалова, началник на отделението по ендокринология в столичната университетска болница..

публикувано на 13.11.25 в 10:05

Експерти: Генеративният ИИ затруднява засичането на порнографско съдържание

Генерираните с изкуствен интелект изображения влизат в инструментариума за изнудване на деца, отчитат от отдела за киберпрестъпност на ГДБОП. Проблемът, че изкуственият интелект помага на педофилите , е регистриран от Станфордския университет преди години. Изследването на учените показало, че преработването на изображение с ИИ трудно може..

публикувано на 13.11.25 в 10:01

Адв. Димо Господинов: Гражданската отговорност много по-трудно се доказва в дигиталното пространство

Книгата "Проблеми на доказването на гражданска отговорност в цифровото пространство на ЕС" ще бъде представена днес. Неин автор е Димо Господинов - адвокат, изследовател и правен активист. В изданието той пише " Дигиталните технологии променят гражданската отговорност и начините, по които тя се доказва ".  Пред БНР Господинов подчерта, че..

публикувано на 12.11.25 в 11:15