Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Студенти и преподаватели ще изследват детайлно архивите

Проф. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

Тежестта на репресията у нас в сравнение с други страни трябва да се осмисли, убеден е историкът

| Интервю
Мартин Иванов
Снимка: Савина Спасова
Чуй новината! Чуй новината:

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини, има политически употреби."

Това каза пред БНР историкът проф. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес.

Според него "обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава", което води до политически употреби.

В предаването "Преди всички" проф. Иванов огласи проект на студенти и преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и НБУ, по който ще направят публична цялата налична в архивите информация за Народния съд.

"Може би документите са скучни – огромен документален масив, но ние имаме амбицията да преровим всичко. Нямаме намерение да преразглеждаме присъдите, нито да се произнасяме по тяхната автентичност, по достоверността им. Искаме да съберем имената на хората, които са били съдени, да съберем информация за тях и доколкото е възможно, да допълним познанието ни за Народния съд", увери историкът.

Немалка част от документите са в състояние, което затруднява изваждането на материали от тях, уточни той.

Прави впечатление, че става въпрос за два типа обвинения и два типа жертви на Народния съд, посочи проф. Иванов.

Някои от процесите в големите градове са опити за разправа с политически опоненти - потенциални кандидати и конкуренти за властта, в немалко провинциални състави обаче се съдят бивши военни и полицаи, "които буквално са се окървавили", обясни той.

Досега примерите са били само от 13 софийски състава, а нямаме общата картина – какво се е случвало в страната, в малките селища, където хора от местния елит са били "изчистени по повдигащи вежди обвинения". Голямата картина ще дойде след може би още година активна работа по проекта, смята изследователят.

В България жертвите на Народния съд са между 10 000 и 11 00, докато в другите страни са от порядъка на няколко стотици, до 1000, тоест "тежестта на репресията създава сериозен проблем, който трябва да бъде осмислен", подчерта Мартин Иванов.

В съставите е имало хора с най-разнообразни професии – земеделци, работници, учители, занаятчии, неграмотни, разказа историкът. Той даде примери с неграмотни съдии, подписвали присъдите с палец или с хора, починали преди това, но съдени, само и само да може да бъде отнето имуществото им.

"Има в някои състави опити за внасяне на рационалност, но като цяло вината е предзададена и трябва да се изпълни "нормата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42