Проф. Иван Илчев: Вторачили сме се в Руско-турската война, но без надигналите се българи нямаше да я има

Прекалено сме се вторачили в Руско-турската война, но нея нямаше да я има без усилията на Велчо Атанасов-Джамджията, Раковски, Стефан Караджа, Левски, Бенковски, Гюргевския комитет. Ако българите не бяха показали, че се надигат, Русия нямаше да се намеси.

Това каза пред БНР историкът проф. Иван Илчев, бивш ректор на СУ "Св. Климент Охридски", като уточни:

"Никой не тръгва да воюва за интересите на някой друг народ, воден от морални причини. Това се случва нееднократно на Балканите - Сърбия, Гърция. ... Русия води руско-турски войни не за освобождение, а в изпълнение на своите стратегически стремежи. Русия няма голямо желание да обявява тази война, това сме го писали много историци. ... Тогава много помага един фактор - общественото мнение. От 30-те години на 19-и век до Освобождението настъпва коренен прелом в медиите. ... Тъй като хората стават по-грамотни, през 70-те години вече много хора четат вестници и се формира обществено мнение. Това обществено мнение във Великобритания, която винаги е била противник на Русия в Източния въпрос до този момент, започва масова кампания в полза на българите и на сърбите, която се знае под името "Българските ужаси". ... Те публикуват сведенията, които им предоставя Българската екзархия, т.е. пак заостряме вниманието на някои неща, без да обръщаме внимание какво е довело до тях". 

• Росен Желязков: Да се фокусираме върху просперитета на нашия дом - България

• Наталия Киселова: За да заеме България достойно място в съвременния свят, трябва да помним миналото

• 147 г. от Освобождението на България

Проф. Илчев подчерта, че българското опълчение е 7000 души, но руснаците не са искали да има много българи в армията, не ги въоръжават:

"Участват много по-малко от тези, които биха могли да участват. Руснаците не искат други самостоятелни фактори във войната, предпочитат да са те". 

 Според историка няма никакво съмнение, че 3-ти март е в съзнанието на българина междата между свобода и несвобода. 

• Андрей Захариев: 3 март трябва да остане Националният празник на България

"Робство - в юридическия смисъл на думата - не е имало. Българите са били много по-свободни от крепостните селяни в Русия, примерно. Може би правилната дума е османска власт, османско владичество. Действително системата е наложена насилствено. Тя в никакъв случай не дава равноправие на българите, но същевременно българите имат известни възможности да се развиват. Погледнете Рилския манастир. Такъв манастир от роби прави ли се? И то от роби, които са от религия, враждебна на тази на господарите. Друг пример - търговските кантори. Нашите търговци 19-и век вече имат кантори във Виена, в Будапеща, в Манчестър, че дори и в Калкута, Индия. Българинът е пътувал не малко тогава - от 30-те години на 19-и век насетне, когато в Османската империя започват да се копира западното законодателство. Тогава и българинът вече има възможност да се замогва. Ако погледнете църквите в България, огромен брой от тях са строени през 30-те г. на 19-и век, това е след Руско-турската война от 1828-29 г., когато на българите се дава право да издигат църкви и те издигат тогава. Има българи, които са заместник-управители на вилаети, има българи, които са членове на Държавния съвет, има българи, които са професори в Медицинската академия в Истанбул. Въпросът е, че тази глътка свобода не е била достатъчна. Този, който се е замогнал, се надига, когато властта му пречи да се замогне повече. Това се случва и при Френската революция, и при американската революция, това се случва и при нас. Като правило е, че бедните, които няма какво да ядат, много рядко се надигат. За тях важно е да осигурят залък за утрешния ден", обясни историкът.

Интервюто на Стефан Кунчев с проф. Иван Илчев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.