Искрен Великов с поглед към националните празници и националните герои

147 г. от Освобождението на България

Известно е, че на 3 март се подписва Санстефанският мирен договор, който обаче е прелиминарен - предварителен и не слага край на Руско -Турската война:

"Това наистина е много важно уточнение, защото по принцип всеки военен конфликт завършва първо с примирие, а след това с мирен договор. В нашия случай това е Берлинският договор. А Санстефанският мирен договор е предварителен и той няма такава юридическа стойност и тежест.

Той всъщност е в контрапункт на всички предварителни договорености, които Русия е сключила и с Австро-Унгария, и с Германия, тоест с всички останали европейски държави, защото говорим за 19 век и тогава Европа се е стремяла дейностите в нейните предели да се управляват от европейските държави в по-голяма степен. 

И това наистина е важно уточнение, защото от днешна гледна точка Сан Стефано е просто един идеал, смята д-р Искрен Великов.

"3 март е обявен за национален празник от 1990 година, тоест едва последните 35 години 3 март е национален празник, допълни още Великов.

Във времето на социализма България няма национален празник, но един от официалните празници се усещаше като национален и това беше 9 септември. Фактът, че и следващият 10 септември беше неработен, още повече усилваше значението на паметната дата.

Сега празник имаме, макар и спорен, но пък в борбата за свобода от османска власт имаме своите национални герои.

"Ако разгледаме Възраждането като нашето героично време, в неговите рамки неминуемо на върха се появява Априлското въстание. И до ден днешен Априлското въстание не е част от нашата официална празнична система, тоест то няма статут на официален празник. Ние го отбелязваме, има събития, има тържествена заря проверка, но не е със същия статут. А там я няма ролята на Русия. Докато при Руско-турската война я има, тя е очевидна, смята още Великов. 

"Ако трябва да съм честен, от момента на обявяването на Независимостта до 1944 - 1945 година, някак си се явява така, че именно обявяването на Независимостта се приема като връх в празничната система. Това е национален празник, в смисъл на празник на нацията като такава, не е династичен, не е църковен и е непреходен - тоест няма значение кой е владетелят към този момент или каква точно е формата на управление, той си е той - празникът - 22 септември, каза още д-р Искрен Великов за БНР. 

В Русе има три музейни експозиции, които разказват за героите от преди и след Освобождението. Това са къщата-музей на Баба Тонка, Пантеона на възрожденците и къщата на Захари Стоянов.

Още по темата слушайте в звуковия файл.