Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

| Репортаж
Снимката е илюстративна
Снимка: Болница „Лозенец“

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в чужбина – основно в Турция и Франция.

В България се възпрепятстват бъбречните трансплантации, както от жив, така и от трупен донор, на първо място чрез нормативни прегради - това твърди адвокат Христина Николова, която е председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

В листата на чакащите за такава трансплантация могат да се включват само хора, които са на диализа. Достъп до нея нямат пациенти на перитонеална диализа, както и тези, които не са стигнали до диализа, но са в последния стадий на бъбречно заболяване, посочва Николова.

"Когато в България не се извършват често трансплантации, колкото и добри специалисти да имаме – а ние имаме безкрайно добри специалисти, те не трупат нужния опит и практика", изтъква тя. По думите ѝ, именно това е причината пациентите да се насочват към други държави, в които на ден се извършват по няколко трансплантации, колкото у нас се правят за година.

Сред държавите, в които трансплантациите са рутина, са Турция и Франция. По данни на здравното министерство през миналата година у нас са се проследявали 68 българи, трансплантирани с бъбрек в чужбина. Иначе специалистите нефролози в България насочват пациент с бъбречно увреждане към ефективното за него лечение, като трансплантацията е най-добрият начин за заместване на бъбречната функция в най-напредналата степен на увреждането, коментира проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница. Голяма част от хората търсят лекарска помощ в напреднал стадий на бъбречно увреждане, уточнява той.

"По отношение на диализните методи нямаме проблеми – могат да се включат много хора. Диализата е налична. С нея се действа широко в нашата страна, докато при бъбречната трансплантация има рестриктивни моменти. Много по-бързи са различните методи на диализно лечение, отколкото толкова бързо да се направи самата бъбречна трансплантация."

Христина Николова  Снимка: Елена Бейкова

Диализата не е лечение, а е поддържащ механизъм, подчертава Христина Николова.

"Това е изкуствен бъбрек, който е временен, който поддържа човека да остане жив, но не го лекува. Напротив – човек докато е на диализа, неговите показатели се влошават, неговото здравословно състояние се влошава и другите органи се увреждат. И колкото повече стои на диализа, толкова по-малък е шансът му за успешна трансплантация."

Според проф. Паскалев българите се ориентират към чужбина заради скъсените срокове на изчакване за трансплантация. Когато има вариант за жив донор, това изисква време и подготовка, пояснява той и дава пример с майка, която е подходящ донор на детето си.

"В рамките на месец такъв донор и реципиент можем да ги подготвим и да се осъществи трансплантацията."

От 2020-а година у нас е разрешено кръстосаното донорство, но не са създадени условия то да се случва и повече хора да имат шанс за трансплантация, отбелязва адвокат Николова.

"Това е донорството, при което различни двойки помежду си не са съвместими, но по диагонал – например съпругът на едната жена може да бъде донор на съпруга на другата. Това, макар и да е разрешено, на практика не е организирано."

проф. Емил Паскалев  Снимка: БТА

В Александровска болница се събират данни за чакащи такава възможност донори и реципиенти, като в регистър са записани около 10 души, казва проф. Паскалев. Тази дейност все още е в начален етап.

"Осъществяването на бъбречна трансплантация по кръстосан начин не е толкова често и в другите държави от ЕС, които са доста напреднали в това отношение."

Колкото до дължината на живота с трансплантиран бъбрек, няма средна стойност за нея. Вече има публикации за човек, отпразнувал 50 години живот с присаден орган. Според проф. Паскалев продължителността зависи от наличието на заболявания при двете страни, както и от редовното проследяване на трансплантирания човек.

"Зависи колко е бил здрав, когато му е направена трансплантацията, колко е била съвместимостта между него и донора, как той се грижи за собственото си здраве след това", допълва Христина Николова.

По думите ѝ, щом се почувстват добре след трансплантацията, много от пациентите започват отново "със старите вредни навици – пиене, пушене, качване на килограми, спират да пият вода, спират да се движат".

Николова поставя и друг проблем - листата на чакащите бъбречна трансплантация не е обективна спрямо реалната ситуация у нас, като нуждаещите се са в пъти повече.

"Там трябва да бъдат включени хора, на които по чисто медицински показатели да се извърши трансплантация. Това са хора и преди диализа. Освен това има и много хора, които въобще не са диагностицирани с бъбречно заболяване поради факта, че това заболяване протича тихо и безсимптомно и когато вече се установи, е твърде късно. Много често хората с бъбречно заболяване умират от сърце. Хората с диабет и високо кръвно налягане са предразположени, те са рискови и за бъбречно заболяване. Ако реално хората се изследват навреме и се установи заболяване на бъбречната функция, по предварителни статистически данни в листата би трябвало да са около 10 000 човека."

Проф. Емил Паскалев

А в Александровска болница, които преди няколко месеца възстановиха бъбречните трансплантации от жив донор, подготвят няколко нови трансплантации. Донорите и реципиентите преминават през различни изследвания.

"Няма защо да бързаме. Нещата се подготвят плавно и спокойно", уверява проф. Паскалев. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Росица Матева

ЦИК изпрати на Темида копия на част от поисканите материали за вота

ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година.  Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации  и копията от приемо-предавателни разписки..

публикувано на 11.03.25 в 13:31
Йорданка Бекирска

Йорданка Бекирска: При споделеното родителство важните за детето решения ще се вземат единодушно

Споделеното родителство означава важните за детето решения да се вземат от двамата родители единодушно – къде ще учи, къде ще живее, каква религия ще изповядва, какви неспешни медицински грижи да се полагат. Това обясни в интервю за БНР Йорданка Бекирска, адвокат по семейно право. От трите законопроекта трябва да се изработи един..

публикувано на 11.03.25 в 08:03

Студент инициира възстановяването на изоставен парк в София

Акция за почистване на парка, който се намира между Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и малкия стадион "Академик" организира доброволецът Андрей Димитров , който е студент по политология в университета. Искаме да покажем на обществото и институциите, че когато държавата отсъства от своите отговорности, има активно гражданско..

публикувано на 10.03.25 в 10:39

Няма безопасна дрога, няма безопасна доза - кампания в училищата в Добрич

В училищата в област Добрич започва информационна кампания във връзка с употребата на наркотици и тяхното въздействие върху здравето на децата, както и за наказателната отговорност при притежание или разпространение. Заради все по-честите инциденти при употребата на вейп устройства със забранени субстанции и опасностите, които крият, те също..

публикувано на 07.03.25 в 15:51

Сергей Петров: Украйна ще остане отворена рана, периодично ще кърви

За да има истински разговор за мир, трябва да присъстват и двамата участници във войната . Към момента и двете страни имат нереалистични цели , които много трудно биха постигнали. Това мнение изрази в интервю за БНР Сергей Петров, политически анализатор от украински произход. Към момента можем да си представим компромисите от..

публикувано на 07.03.25 в 09:48