Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

| Репортаж
Снимката е илюстративна
Снимка: Болница „Лозенец“

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в чужбина – основно в Турция и Франция.

В България се възпрепятстват бъбречните трансплантации, както от жив, така и от трупен донор, на първо място чрез нормативни прегради - това твърди адвокат Христина Николова, която е председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

В листата на чакащите за такава трансплантация могат да се включват само хора, които са на диализа. Достъп до нея нямат пациенти на перитонеална диализа, както и тези, които не са стигнали до диализа, но са в последния стадий на бъбречно заболяване, посочва Николова.

"Когато в България не се извършват често трансплантации, колкото и добри специалисти да имаме – а ние имаме безкрайно добри специалисти, те не трупат нужния опит и практика", изтъква тя. По думите ѝ, именно това е причината пациентите да се насочват към други държави, в които на ден се извършват по няколко трансплантации, колкото у нас се правят за година.

Сред държавите, в които трансплантациите са рутина, са Турция и Франция. По данни на здравното министерство през миналата година у нас са се проследявали 68 българи, трансплантирани с бъбрек в чужбина. Иначе специалистите нефролози в България насочват пациент с бъбречно увреждане към ефективното за него лечение, като трансплантацията е най-добрият начин за заместване на бъбречната функция в най-напредналата степен на увреждането, коментира проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница. Голяма част от хората търсят лекарска помощ в напреднал стадий на бъбречно увреждане, уточнява той.

"По отношение на диализните методи нямаме проблеми – могат да се включат много хора. Диализата е налична. С нея се действа широко в нашата страна, докато при бъбречната трансплантация има рестриктивни моменти. Много по-бързи са различните методи на диализно лечение, отколкото толкова бързо да се направи самата бъбречна трансплантация."

Христина Николова  Снимка: Елена Бейкова

Диализата не е лечение, а е поддържащ механизъм, подчертава Христина Николова.

"Това е изкуствен бъбрек, който е временен, който поддържа човека да остане жив, но не го лекува. Напротив – човек докато е на диализа, неговите показатели се влошават, неговото здравословно състояние се влошава и другите органи се увреждат. И колкото повече стои на диализа, толкова по-малък е шансът му за успешна трансплантация."

Според проф. Паскалев българите се ориентират към чужбина заради скъсените срокове на изчакване за трансплантация. Когато има вариант за жив донор, това изисква време и подготовка, пояснява той и дава пример с майка, която е подходящ донор на детето си.

"В рамките на месец такъв донор и реципиент можем да ги подготвим и да се осъществи трансплантацията."

От 2020-а година у нас е разрешено кръстосаното донорство, но не са създадени условия то да се случва и повече хора да имат шанс за трансплантация, отбелязва адвокат Николова.

"Това е донорството, при което различни двойки помежду си не са съвместими, но по диагонал – например съпругът на едната жена може да бъде донор на съпруга на другата. Това, макар и да е разрешено, на практика не е организирано."

проф. Емил Паскалев  Снимка: БТА

В Александровска болница се събират данни за чакащи такава възможност донори и реципиенти, като в регистър са записани около 10 души, казва проф. Паскалев. Тази дейност все още е в начален етап.

"Осъществяването на бъбречна трансплантация по кръстосан начин не е толкова често и в другите държави от ЕС, които са доста напреднали в това отношение."

Колкото до дължината на живота с трансплантиран бъбрек, няма средна стойност за нея. Вече има публикации за човек, отпразнувал 50 години живот с присаден орган. Според проф. Паскалев продължителността зависи от наличието на заболявания при двете страни, както и от редовното проследяване на трансплантирания човек.

"Зависи колко е бил здрав, когато му е направена трансплантацията, колко е била съвместимостта между него и донора, как той се грижи за собственото си здраве след това", допълва Христина Николова.

По думите ѝ, щом се почувстват добре след трансплантацията, много от пациентите започват отново "със старите вредни навици – пиене, пушене, качване на килограми, спират да пият вода, спират да се движат".

Николова поставя и друг проблем - листата на чакащите бъбречна трансплантация не е обективна спрямо реалната ситуация у нас, като нуждаещите се са в пъти повече.

"Там трябва да бъдат включени хора, на които по чисто медицински показатели да се извърши трансплантация. Това са хора и преди диализа. Освен това има и много хора, които въобще не са диагностицирани с бъбречно заболяване поради факта, че това заболяване протича тихо и безсимптомно и когато вече се установи, е твърде късно. Много често хората с бъбречно заболяване умират от сърце. Хората с диабет и високо кръвно налягане са предразположени, те са рискови и за бъбречно заболяване. Ако реално хората се изследват навреме и се установи заболяване на бъбречната функция, по предварителни статистически данни в листата би трябвало да са около 10 000 човека."

Проф. Емил Паскалев

А в Александровска болница, които преди няколко месеца възстановиха бъбречните трансплантации от жив донор, подготвят няколко нови трансплантации. Донорите и реципиентите преминават през различни изследвания.

"Няма защо да бързаме. Нещата се подготвят плавно и спокойно", уверява проф. Паскалев. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Белослава Томова: Протестът на младите лекари не е само за заплащането, а за цялостна реформа

Протестът на младите лекари не е само за заплащането, той е за цялостна реформа в здравеопазването. Това обясни пред БНР д-р Белослава Томова, лекар – специализант, един от организаторите на демонстрациите в София. "Парите не могат да те компенсират, ако нямаш адекватна почивка, добра лаборатория и образна диагностика, както и екип, с който да..

публикувано на 07.10.25 в 17:30
Васил Терзиев

Васил Терзиев: Не гледаме на проблема с боклука като на криза, а като на временно неудобство

Съседни на София общини изразиха готовност да помогнат за извозването на боклука от районите "Красно село“ и "Люлин“. Това са Елин Пелин, Ботевград и Панагюрище.   Дотук се стигна след като изтекоха договорите за сметоизвозване в двата района, където от понеделник техника и екипи на Завода за боклук извозват отпадъците.  " 70 процента от..

публикувано на 07.10.25 в 13:43

Природата срещу човешката алчност - изводи от бедствието в "Елените"

"Това, което гледам, е човешката алчност. Никъде в света не се строи в коритата на дерета или реки . Това дере им е пречело и за да се отърват от него, за да построят повече сгради, са го покрили ", смята заместник-деканът на Хидротехническия факултет на УАСГ доц. д-р инж. Венци Божков за трагедията в "Елените". Голямата водосборна област на..

публикувано на 07.10.25 в 11:14
Нина Колчакова

Нина Колчакова: Не избирайте най-евтината застраховка, а тази, която отговаря на имота

Не избирайте най-евтината застраховка, а тази, която отговаря на вашия имот.  Това посъветва от ефира на БНР Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на застрахователите. Тя коментира бедствието в курортно селище "Елените", където тепърва предстои оценка на щетите и възстановяване след голямото наводнение. Кризисната ситуация..

публикувано на 07.10.25 в 10:51

"За да остана в България"... Младите медици отново на протест

Младите медици готвят пореден протест. Той е насрочен за днес в 17.30 часа пред Министерството на здравеопазването. След това е предвидено шествие по бул. "Цар Освободител" до пл. "Орлов мост". Пред БНР Василена Киара Димитрова, която е студент в Медицинския университет в София, декларира, че е готова да протестира до последната си година в..

публикувано на 07.10.25 в 09:31

Общинско предприятие ли е разковничето за сметосъбирането в София?

Столичната община въведе кризисно сметосъбиране в районите "Люлин" и "Красно село". Жителите на двата района са призовани да организират отпадъците си разделно и да не изхвърлят едрогабаритни отпадъци. На сайта на СО има карта с разположението на големи сиви контейнери. Елин Пелин и Ботевград за заявили готовност да помогнат за..

публикувано на 07.10.25 в 08:11
Пламена Петракиева и Десислава Шейнова от проекта

Броени дни остават до бала "Дуел на светлина и сенки" в Централния военен клуб

Централният военен клуб в София ще е домакин след броени дни на магически фентъзи бал "Дуел на светлина и сенки" ,  участниците в който ще се пренесат в света на Луминара - древно кралство, разделено от две сили, борещи се за надмощие: Дворът на Светлината и Дворът на Сенките. "Това са елфски дворове, които са във война от векове, но..

публикувано на 06.10.25 в 13:32