Икономист: Ръстът на доходите изпреварва ръста на цените при храните

Ръстът на доходите изпреварва поскъпването на храните през последните десет години, показва изследване на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Проучването е направено след началото на обявените бойкоти на търговските вериги и прави извода, че идеите за регулиране на надценките няма да са работеща мярка.

Стойността на общия хармонизиран ценови индекс към януари 2025 г. е 142 – с други думи, измереното според европейската методолгогия увеличение на ценовото равнище в страната за цялата потребителска кошница спрямо 2015 г. е 42%, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика в изследването си за динамиката на цените на храните през последните десет години. 

Повишението при храните като цяло е почти два пъти по-високо – 79% за същия период. Разликите между различните групи храни обаче е значителна – най-голямо увеличение има при зеленчуците – 98%, както и при хляба – 94%. Обратно, най-малко е поскъпването при рибата и морските дарове (42%), както и при плодовете (48%), а останалите храни се разполагат в диапазона 50-80% увеличение. 

Както е видно обаче, почти цялата промяна е съсредоточена през последните няколко години – докъм края на 2021 г. увеличението при общия хранителен индекс е от порядъка на 20%, но след това резките увеличения в цените на суровините и енергията, както и разходите за труд водят до бързо повишение, пиша анализаторът и припомня, че през 2022 година започна руската военна агресия срещу Украйна. И двете държави са износителки на селскостопанска продукция.

"Ценовата динамика обаче винаги трябва да се разглежда в контекста на доходите. За периода между 2015 г. и 2023 г. – последната, за която има данни – увеличението на средния доход на лице от домакинство е 119%, a ако се доверим на непълните данни за последната година, през  2024 г. то би трябвало да приближи 135%. Динамиката на заплатите на работещите е дори по-силна. 

С други думи, дългосрочното нарастване на домакинския доход далеч надхвърля ръста на цените на храните“, пише Николов, според когото няма основания да говорим за загуба на покупателна способност спрямо храните. 

Въвеждането на "тавани на надценката“ обаче, особено като вземем предвид резултатите от ограничената практика за подобна регулация към момента, не изглежда като да се работеща мярка, а по-скоро удобен популистки инструмент, чрез който да се демонстрира загриженост на определени политици за бюджетите на домакинствата, пише изследователят.