В рубриката "Родина зад граница", разказваме за едно място в Брюксел, което като магнит привлича нашите сънародници, живеещи в белгийската столица. Това е клубът "На хорото в Брюксел", който обединява хора от различни възрасти и с различни професии. Много от тях са българи, но има и представители на различни националности. Създател и ръководител на клуба е Мария Цветкова - преводач в една от европейските институции.
Любителите на българските народни танци се събират два пъти седмично, разучават нови стъпки или си припомнят наученото. От 2012 г. организират и "надигравания", известни като "Голямото хоро в Брюксел", което се разраства всяка година и събира около 400 души.
Преди 17 години преводачката Мария Цветкова започва да организира малкото, но артистично общество. Разказва, че в началото били пет - шест души ентусиасти, влюбени в народните танци.
"Когато нещо трябва да стане, то си става. Правихме "петминутка" на хорото, за да научим три - четири от най - популярните хора. След това хората доведоха приятели. Казаха "хайде, пак след работа" и полека - полека се стигна до една голяма група. Успях да намеря зала. Така започна, абсолютно неформално. Просто се случи. С времето от една група станаха две. Разделихме се по ниво. Дойдоха повече млади хора. Дойдоха доста българки, които са танцували в България и то това човек си го носи винаги. 2014 година имахме една доста добра танцьорка, която предложи да организира тези, които са танцували в група за сценични изяви, каквато нямахме. Нямахме и костюми. И започнаха осем момичета. След това започнаха покани. Осигурихме си костюми с лични средства. Интересът е невъобразимо голям. Всяка година имам множество имейли "мога ли да дойда", "искам да се науча", разказва Мария Цветкова.
Мария е от Горна Оряховица. Завършила е балетна педагогика, а фолклорът й е хоби. Връщайки се назад във времето си спомня, че при създаването на клуба е танцувала само 5 хора, сега вече може да се похвали с много повече.
Постепенно през годините "На хорото в Брюксел" набира популярност и от пет - шест души в началото, днес членовете на клуба са над 100, а участниците в големите хора четири пъти повече. Най - многобройни са българите, но на хорото се хващат и белгийци, италианци, гърци и румънци- казва Мария Цветкова.
"Аз започнах да си задавам въпроси и да ги задавам на хората - защо дойдохте? И обикновено отговорът е "отдавна исках да се науча". Дори моя бивша колежка ми каза "ако някой ми беше казал, че ще дойда в Брюксел да се науча да играя хоро, нямаше да му повярвам". При чужденците въпросът е по - сложен, защото в Белгия, Холандия, Германия през 70 - те години са минали няколко български хореографи от старата школа и са създали много голям интерес, включително и групи, които могат да танцуват. Това са хора над 65 години. Като организираме семинари, те идват и знаят страшно много. Може би нямат стила, душата е друга, но знаят стъпки повече от българите. Други са свързани с България по някакъв начин. Трети са с музикални интереси.
Тези уникални, единствени по рода си неравноделни размери за Балканите, са им много интересни...Тази година открихме нова група. Просто е като взрив. Има много стажанти от европейските институции, чужденци, ето имаме румънка, белгийци, поляк, който говори български, жена от Босна, гъркини, италианка, холандци доста. Това е едно явление, което надвишава способността ми да го анализирам. Важното е, че има невероятно добро настроение. Хората се сближават, стават приятели, установяват се връзки. Търсят се и си помагат. Има български студенти, които ни намират. Понякога ни търсят за сватби, когато един от съпрузите е българин и сватбата е тук. Съобразяваме се с това, че всеки идва от различен регион и да бъде уважен. Организираме всеки септември или октомври семинар с гост - хореограф от България. Търся такива хореографи, които държат на истинското, не толкова на сценичното претворяване. Много се радвам, че хората, които дойдоха в началото, главно млади жени, си родиха деца. Децата пораснаха и сега идват и те. За съжаление сега нямаме детска група, но обмисляме въпроса, казва Мария Цветкова.
В клуба по народни танци всеки идва, когато има свободно време и възможност. Групите са две "начинаещи и "напреднали". Сбирките се провеждат в сградата на Комитета на регионите в Брюксел, а когато е хубаво времето и в парка. Клубът е отворен за хора от всяка възраст.
"От много години живея в Белгия и ми липсва българското и като ходя на народни танци се чувствам по-свързана с родината", казва Лина.
"Това е прекрасна възможност да социализираме с българската общност. Атмосферата е много приятна. Мария е страхотна. Това е връзка с българското", казва друга танцьорка от клуба "На хорото в Брюксел"
"Около нашето хоро се събира огромна българска общност. Ние сме като едно ядро. Танците са движение, настроение. Много често, когато влизаме в залата имаме разни болежки, но като изиграем два - три танца и на тръгване сме си съвсем здрави. Лекува психиката, лекува тялото", споделя наша сънародничка.
Още по темата в звуковия файл.
Днес, в 16 часа, ще бъде открита изложбата "Глад 2.0". С нея Националният военноисторически музей отбелязва своята 109-годишнина . Изложбата може да бъде видяна в следващите 3 месеца. " Това е едно пространство за изживяване, едно пространство за рефлексия, място, в което посетителите да дойдат и да съпоставят факти от нашето минало и..
Световен джаз в София от 3-ти до 6-и юли. A to JazZ – най-големият фестивал за градска култура , се завръща за 14-и път с музика, свобода на изразяване, споделени емоции и пълно потапяне в пъстротата на по-високото изкуство. Програмата събира някои от най-добрите международни джаз, соул, фънк, ар-ен-би и етно изпълнители - вокалисти,..
Допреди около половин век в Израел е било немислимо да се изпълняват произведения на Вагнар и Рихард Щраус. Докато отдавна преминалия в отвъдното Вагнер не може да бъде обвиняван, че пред камерите на смъртта във фашистките концлагери е изпълнявана негова музика, Рихард Щраус е бил почти две години председател на Музикалната камара на Райха, назначен..
Летният афиш на Миланската Скала въодушеви любителите на оперното изкуство със “Зигфрид” на Рихард Вагнер. Завесата на Ла Скала тържествено се вдигна за третата част от цикъла “Пръстенът на нибелунга” на германския композитор с апел: “ПРЕКРАТЕТЕ ВОЙНАТА”, последван от известната фраза от операта “Симон Боканегра” на Верди: “E vo gridando pace, e vo..
С тържествени фанфари и с премиерата на операта “Танхойзер“ на 26-и юни беше открит Вагнеровият летен фестивал в Софийската опера . За поредна година форумът събира в България вагнерианци от цял свят – почитатели и музикални критици. Престижът на националния ни оперен театър в този репертоар вече е изграден, а очакванията към всяка нова продукция..
В Плевен продължават срещите, организирани от Регионална библиотека "Христо Смирненски" с български творци . Творческата вечер под мотото: "Думи и съдби: среща на творчески вселени" събра приятелите на поезията в залата на библиотеката. В Регионалната библиотека гостуваха Боян Ангелов, председател на СБП, Юлия Пискулийска, журналист и..
Домът на културата в Кърджали започна лятото с ново предизвикателство. В ход е подготовката на спектакъл, който обединява фрагменти от известните мюзикъли "Чикаго" и "Кабаре". Част от песните ще звучат за първи път на български език. В спектакъла, освен професионални актьори, ще участват и самодейци, чиято мечта е да бъдат на сцената...
Едно от най-разпознаваемите и обичани лица на bTV: лъчезарният и винаги усмихнат Борислав Лазаров е гост в "Нощен Хоризонт". Той влиза в домовете..
Най-добрите поп певци и музиканти у нас започнаха кампания за набиране на средства за колегата си Данаил Данаилов, когото всички приятелски наричат..
По това време на годината лъчите са слънцето са особено зареждащи и носят нова енергия към нас . Нещо ни кара да се усмихнем в такъв ден, да бъдем..