Оперната звезда Роландо Вийязон: Нека да запазим искрата жива

• Оперната звезда Роландо Вийязон: за музикалния свят днес и за мисията на Red Noses

В момента Роландо Вийязон е в Берлин. Играе в Берлинската държавна опера “Унтер ден Линден“, където изпълнява главната роля в операта “Идоменей“ от Моцарт, постановка на Дейвид МакВикър. Знаменитият тенор даде ексклузивно интервю за слушателите на Българското национално радио.
 
РК:  Българската публика очаква с нетърпение завръщането Ви в България, този път по покана на българския сопран Соня Йончева, с която сте пели заедно на световните оперни сцени. Какво бихте споделили за партньорството със Соня Йончева – като музиканти и като продуценти?

РВ:  “Познавам Соня от дълго време. Мисля, че се запознахме, когато представях в Arte програмата си "Stars of tomorrow" /"Звезди на бъдещето"/. Соня Йончева дойде като млада изгряваща супер звезда. Направих й интервю, пяхме заедно. Тя участва в “Сватбата на Фигаро“ в поредицата от седем последни моцартови опери, която записваме за Deutsche Grammophon под диригентството на Яник Незе Сеген и предстои да завършим с “Идоменей“. Със Соня Йончева ще пеем в Париж в оперна гала на 11-и май. Винаги ми е приятно да я видя и много се радвам, че ме покани за този рецитал в поредицата “Съкровени гласове“, която продуцира! Тя пък гостува на тазгодишното издание на фестивала, на който аз съм артистичен директор – “Моцартовата седмица“, в Залцбург. Имаше прекрасен концерт с Виенската филхармония. Така че винаги ми е приятно да се срещаме и да осъществяваме съвместни проекти. Очаквам с нетърпение да се видим в София!“

РК:  И двамата със Соня Йончева сте част от звездното семейство на престижния международен конкурс на Пласидо Доминго “Опералия“. Ако се върнем 25 г. назад във времето, какво беше значението за вас на спечелването на втората награда, наградата за сарсуела и наградата на публиката на “Опералия“?

РВ:  “Беше много важно за мен! Беше през 1999 г. и това беше началото на международната ми кариера. Пеех Де Грийо в Генуа и оттам отидох на Опералия. Да се срещна с моя идол Пласидо Доминго, да успея да спечеля няколко награди, да пея заедно с него – това беше нещо много специално за мен! Оттогава сме направили толкова много прекрасни неща заедно с Пласидо Доминго! “Опералия“ е много важен конкурс! Днес оперният свят е пълен не само с победители на “Опералия“, но с участници в този конкурс. Има певци, които може и да не са победили, но в момента имат невероятна кариера по целия свят. И така, “Опералия“ беше чудесен момент от моята кариера!“

РК:  Какъв репертоар сте избрали за концерта “Белканто“ на 2-и април в партньорство с френската пианистка Сара Тизман?

РВ:  “Това е едно пътешествие през италианската художествена песен. Започваме с три прекрасни, блестящи барокови песни. Продължаваме с майстора на белкантото Белини, който е написал стотици невероятно красиви песни. Избрали сме няколко от тях. После се отправяме към Джузепе Верди – големият майстор на операта, който също е написал не стотици, но известен брой великолепни песни. Селекцията от тях завършва с една от най-любимите ми песни, която съм изпълнявал толкова много пъти – “L’esule“. След това имаме една истинска звезда на пианото в италианските песни – Паоло Тости. Той наистина е бил супер звезда в Лондон и неговата музика се радва на успех и до днес. Сред почитателите на Тости е и великият оперен композитор Джакомо Пучини, който, също като Верди не е написал много песни, но тези, които е написал, са изключителни – изпълнени с патос и емоции. Ще представим някои от тях на нашата публика. Завършваме с едни от най-красивите италиански мелодии от началото на 20-и век, с които във възходяща градация ще стигнем до грандиозен финал. Надявам се, че публиката ще е много щастлива, защото сме подготвили няколко музикални подаръци! Това е програма, която сме изпълнявали много пъти и бих казал, че е чудесно да се види изключително радостната реакция на публиката по време на това пътешествие! Една красиво подбрана програма, изпълнена с емоции и чудесна музика!

Със Сара Тизман сме направили толкова много концерти! Тя е прекрасен пианист. Изпълнява много съвременна музика. Живее в Берлин, където сега съм и аз за спектаклите на “Идоменей“. Сара е асистирала на велики диригенти. Наскоро изнесе с инструменталисти от Берлинската филхармония чудесен рецитал с нова музика, създадена специално за тях. Също така Сара е професор. Правила е концерти с много колеги, големи оперни певци, като Пьотр Бечала например. Не бих могъл да изброя всички! Ние имаме чудесно сътрудничество от дълги години. Красотата на камерния концерт е в това, че е дует! Много съм щастлив, че в нашия дует и двамата артисти се познаваме отдавна, много пъти сме музицирали заедно и може да се каже, че изразяваме на един и същи език посланията, които бихме искали да отправим към публиката!“

РК:  Съвсем скоро прибавихте 10-ата моцартова роля в своя богат репертоар – главната роля в операта “Идоменей“. Премиерата в Берлинската държавна опера “Унтер ден Линден“ беше на 28-и февруари. Какво бихте искали да споделите за това?

РВ:  “Да, вече направихме две представления. Това е първата голяма опера на Моцарт, първият му оперен шедьовър. След него идват останалите шест – “Отвличане от сарая“, трите опери по либрето на Лоренцо да Понте: “Сватбата на Фигаро“, “Дон Жуан“ и “Така правят всички жени“; “Вълшебната флейта“ и “Милосърдието на Тит“, но всичко започва с “Идоменей“ през 1781 г. Моцарт е бил изключително вдъхновен! Имал е прекрасен оркестър – Оркестъра на Манхайм. Мисля, че най-хубавият оперен хор, който е създал, е в “Идоменей“! В тази опера има повече дисонанси, отколкото в която и да е друга моцартова творба. Разбира се, композиторът вече е достигнал зрелостта си в “Симфония концертанте“ например, /опус или по-точно номерация по Кьохел 364/, но той е “умирал“ да напише опера, когато е получил тази страхотна възможност. Моцарт оставя незавършена предишната си опера “Заиде“ и се потапя напълно в света на “Идоменей“, /KV 366/. Хубаво е, че са запазени толкова много писма, в които композиторът разказва на баща си за създаването на операта, и от тях ние знаем колко важна е била драматургичната линия за него. Моцарт е човек на театъра! Много е хубаво да изпълняваш тази музика и чрез тези писма да слушаш какво е искал композиторът – това е като че ли разговаряш с него.

Ние имаме великолепен каст в Берлинската Щатсопер – изключителни млади оперни звезди в останалите роли, и аз съм много щастлив да бъда част от тази продукция! Това е, както казахте, моята 10-а моцартова роля и 55-а роля в 30-годишната ми оперна кариера. Това е нещо много специално!“

РК:  Когато бях ученичка в Националното музикалното училище “Любомир Пипков“, разговаряхме с преподавателя ми по цигулка Трендафил Миланов за сол мажорния цигулков концерт на Моцарт. Изведнъж той стана, донесе един къс аметисти, посочи скъпоценните камъни и каза: “Това е Моцарт!“ Ако трябва не да изпеете, а да опишете Моцарт, Вие какво сравнение бихте използвали?

РВ: “О, знам ли?! Големият маестро Харнонкурт казва, че Моцарт е като метеорит, който е дошъл на тази земя от Космоса. За мен лично той е като най-скъпия ми приятел. Но за света той е светлина. Това е светлина, която осветява и показва страданията, показва меланхолията и носталгията, но накрая от тази светлина струи радост.  Това е много специална светлина, единствена по рода си!“

РК:  Колко красиво казано! Догодина ще се навършат 270 г. от рождението на Моцарт. Какво подготвяте като артист във връзка с тази годишнина, както и като артистичен директор на “Моцартовата седмица“ и на Фондация “Моцартеум“ в Залцбург?

РВ:  “Като артист подготвям голямо турне с творби на великия Моцарт в негова чест. Като артистичен директор, да, ние завършваме голяма програма, с която ще честваме както 270-годишнината от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт, така и 70-годишнината от създаването на фестивала “Моцартова седмица“ в Залцбург. Ще го направим с нова продукция на операта “Вълшебната флейта“, която ще поставя. В моята режисьорска концепция, вътре във великата вълшебна приказка на Моцарт и Шиканедер ще бъде вложено съвременно честване на композитора. Мисля, че това е уникален проект, който разкрива щастливото призвание на международната фондация Моцартеум не само да представяме на света музиката на Моцарт, но и неговия живот и всички документи“.

РК:  Едно от Вашите амплоа е на радиоводещ. Какво е най-голямото предизвикателство в тази роля?

РВ:  “Да запазя свежестта и да не се поддавам на рутината! Да бъда сигурен, че успявам да се свържа с публиката! Въпреки че не виждам слушателите, да ги усещам! Мисля, че радиото е прекрасна форма на комуникация и го предпочитам пред телевизията например. Човекът, който слуша радио, трябва да бъде много по-активен, съсредоточен, да използва своето въображение, отколкото зрителят, който възприема нещо пасивно от екрана. И така, не бих го нарекъл предизвикателство, но много държа на това винаги, когато представям творба или разказвам анекдот за някой композитор, да имам усещането, че говоря на точно определен човек. На този мъж, на тази жена, на това дете, а не на микрофона или по въздуха. Това не е монолог, а диалог. Понякога получавам отговора на аудиторията по улиците, когато хората идват при мен и ми казват: “Klassik Radio Furioso“ – слушам го!“ Да, трябва да го чувствам като диалог, че давам нещо и очаквам да чуя отговора, да усещам винаги присъствието на слушателя. Мисля, че това е най-важното!“

РК:  Да, така е и за мен! Какво Ви тревожи най-много в днешния свят и какво Ви дава надежда?

РВ:  “Какво ме тревожи? Почти всичко в света в днешно време! Тревожат ме ходовете, които правят политиците в САЩ, тревожат ме военните дронове, тревожи ме липсата на емпатия от страна на хората. Не само на лидерите, защото ние сме тези, които ги избираме съзнателно! Тревожи ме липсата на емпатия към другия, защото всъщност всички ние сме този друг! Не съм човек, който обича да говори за надеждата. Става въпрос за реалността, която ми дава енергия да бъда тук и да продължавам това, което правя, да се боря за ценностите, които вярвам, че са важни за човечеството! Имам щастието и отговорността да работя с много хора от различни страни, с много хора, които биха могли да имат различни възгледи за живота и въпреки това ние трябва да се обединяваме в името на общите си цели. Трябва да виждаме, че има път за диалог, за интеграция, за обединение като човешки същества. И така, не възприемам това като надежда, а като начин на мислене и съм сигурен, че е възможен! Човек трябва да направи това, което може да направи, и също така да не се деморализира, да не се поддава на депресията, защото има и такава опасност. Нека да запазим искрата жива!“

РК:   Какво е Вашето послание към българските слушатели?

РВ:  “Бих искал да им кажа, че очаквам с вълнение да пея за тях, че нямам търпение да се срещнем отново и да се почувстваме обединени от изкуството, от музиката и от поезията в песните, които ще изпълним за тях със Сара Тизман на 2-и април в рецитала “Белканто“ в поредицата “Съкровени гласове“ в зала “България“!“