Сърджан Цвиич: Никой в Сърбия не иска да сменя властта насила

Президентът Александър Вучич дава мило и драго да убеди студентите и въобще народа, че виновните ще бъдат наказани и че повече така няма да става. Но въпреки това протестите не спират. Видяхме как стотици хиляди сърби изпълниха улиците на Белград миналата събота.

Вучич оцеля през годините при доста вълни от протести, но този път явно се уплаши и пусна в действие кремълския речник - Майдан в Сърбия нямало да мине, нито цветна революция. Скоро щял да призове народа да въстане срещу терора на протестиращите.

Сърджан Цвиич от Белградския център за политика на сигурността е от поколението, което помни добре протестите, които преди четвърт век свалиха от власт Слободан Милошевич. Дори те обаче не могат да се сравняват с народната любов към Вучич миналата събота:

"Определено! Аз бях на най-големия протест срещу Слободан Милошевич на 5 октомври 2000 година. Бях и тази събота. Без съмнение протестът сега беше много по-голям. Няколкостотин хиляди души дойдоха в Белград. Реки от хора течаха по улиците на целия град. За разлика от друг път протестът не беше съсредоточен само на един, а буквално на всички централни площади. И всичките вече бяха изпълнени с хора, докато още няколко десетки хиляди бяха в Нови Београд. Това несъмнено беше най-мащабният протест в историята на Сърбия", казва Цвиич.

Kои части от сръбското общество се включват в протестите, освен студентите?

Бих казал, че вече всички - земеделци, работници, средната класа и дори пенсионери. Няма вече обществена група, която да не подкрепя студентите.

Преди гигантската демонстрация студентите бяха подкрепени от цяла плеяда звезди - и от шоу бизнеса, и от спорта. Агитката на "Партизан" дори им предложи помощ, ако се наложи. Имаше опасения, че може да се стигне до страшни сцени в Белград. Дори президентът Вучич беше притеснен. Как успяхте да избегнете ескалация на напрежението?

Насилие нямаше благодарение на студентите и на гражданите като цяло. Но най-вече благодарение на контрольорите, които бяха специално определени сред студентите. Те действаха много отговорно, въпреки че властите очевидно се опитваха по какъв ли не начин да предизвикат насилие - главно със струпването на този безсмислен къмпинг около президентството. Напълниха го с въоръжени до зъби криминални елементи, които само чакаха повод да се задействат.

Те замеряха хората с камъни, за да ги предизвикат, тъкмо когато беше незаконно използвано и звуково оръдие. Имаше провокатори и по покривите, откъдето хвърляха керемиди по множеството. Студентите обаче реагираха навреме. Определени зони бяха означавани като опасни и протестиращите бяха призовавани да ги избягват.

Защо беше необходимо това контрасъбиране, за което споменахте - в Пионерския парк? В интервю за една информационна агенция го нарекохте Потьомкинско село - бутафорен символ на народна любов към Вучич...

Да. Така е. Защото мисля, че властта иска да покаже, че има и хора, които я подкрепят. Но след толкова продължителни протести вече няма кой да я подкрепя, освен ако не е част от свързаните с нея групи или не му бъде платено за това. Видя се на снимките в социалните мрежи, че имаше общински служители, кметове дори, хора от системата на управляващата Сръбска прогресивна партия. А повечето от т.нар. антистуденти не са никакви студенти.

Така че очевидно целта беше да се създаде илюзия, че има някаква подкрепа за властта. От друга страна това беше и израз на параноята на президента. Това приличаше на човешки щит, който заедно с полицията го брани кой знае от какво. Защото никой не е имал намерение да го напада. Но, това е манталитетът на сръбската власт.

Голям спор се завихри около това звуково оръдие - звуков топ, както го наричате вие. Такива е известно, че се използват за отбрана от сомалийски пирати например. Но е прецедент в някоя от страните от нашия регион да се "гърми", образно казано, с такъв топ по мирни демонстранти, за да бъдат неутрализирани...

Така е. И в Сърбия употребата на звуково оръжие е незаконно. Защо тогава сръбските власти са го купили, и то преди няколко години?! В интерес на истината те се опитаха да променят закона за полицията, за да легализират такива далекодействащи акустични устройства, но не успяха благодарение на противопоставянето на граждански организации.

Когато протестиращите се оплакаха, че са станали мишени на такова нещо и когато се видя паниката и блъскането, предизвикани от него, властите първо отрекоха да имат звуково оръжие. Но бяха уличени в лъжа, след като сам вътрешният министър го показа по телевизията! Тогава казаха, че то не е било разположено в близост до протеста. Но пък излязоха снимки, които ги опровергаха за пореден път.

Така че - също както след падането на козирката на гарата в Нови Сад - властите излъгаха многократно. И това, разбира се, още повече мобилизира хората да протестират.

16 живота отнеха корупцията и некадърността, причинили трагедията на 1 ноември миналата година в Нови Сад. Близо 5 месеца продължават протестите вече. В събота след огромната демонстрация в Белград президентът Вучич увери: "Разбрахме посланието и ще трябва да се променим". Само ден по-късно обаче заяви: "Копие на Майдана няма да мине в Сърбия!". Разбрал ли е наистина посланието?

Очевидно не го е разбрал. Мисля, че гражданите загубиха всякакво доверие във властта и тя вече няма легитимност. Думите на президента се споделят само от едно малцинство в обществото, чието съзнание всекидневно е тровено от контролираните от властта средства за масова информация. Според някои социологически допитвания за първи път, откакто Вучич дойде на власт през 2012-а, опозицията има по-висок рейтинг от него.

Защо тогава сред добре известните вече искания на протестиращите студенти липсва такова той да слезе от власт?

Липсва, защото формално Вучич няма законови компетенции във връзка с трагедията в Нови Сад, макар и всичко в държавата да зависи от него. Но тази седмица парламентарната опозиция повтори настояването си - след като бъдат изпълнени исканията на студентите, да бъде съставено преходно правителство с две основни задачи.

Едната е връщане на свободата на медиите. А другата е създаване на условия за честни избори. Знаете - изборите в Сърбия през миналата и през 2023 година бяха брутално откраднати. Едва ли опозиционните партии ще се съгласят да участват без първо да бъдат направени реформи.

Чухме обаче от председателката на парламента Ана Бърнабич, че това настояване няма да бъде прието. Дали в края на краищата Александър Вучич няма да сподели политическата съдба на бившия си началник Слободан Милошевич? Улицата да го свали от власт...

Различно би било. Милошевич все пак свърши в международния трибунал в Хага. За различни хора става дума.

Миналия декември разследващи журналисти в Сърбия съобщиха, че тогава все още премиерът Вучевич събрал командващите на армията, полицията и службите и ги попитал дали са готови да бранят конституционния ред, т.е. властта на Прогресивната партия. Те, разбира се, му отговорили - да! Но вероятно и когато Милошевич е попитал на 4 октомври 2000 г. генералите от армията и полицията дали ще бранят неговата власт, всички са казали "да". Но после дойде 5 октомври.

Никой в Сърбия не иска да сменя властта насила. Нито студентите го искат, нито политическата опозиция. Но според мен е въпрос вече само на дни тази власт, която няма вече политическа легитимност и както се видя миналата събота вече дори не може да уплаши гражданите със сила, да приеме реалността. И да започне процес на редемократизация на Сърбия.

Много търпелив народ се оказвате вие сърбите...

Да, така излиза. Историята показва, че имаме някаква склонност да търпим авторитарни управници. Но има и още нещо. Когато свърши търпението ни, значи е свършило! Сега е именно така.

Дали ситуацията в Република Сръбска в Босна - кризата, която предизвика там Милорад Додик - може да окаже някакво влияние на ситуацията в Сърбия?

Според мен не. Може и в Белград някои да са се надявали, че връщането на Доналд Тръмп ще промени нещата, но след изказването на държавния секретар Марко Рубио в подкрепа на целостта на Босна мисля, че става ясно, че какъвто и да било авантюризъм по отношение на Босна само би ускорил падането на този режим от власт.