"Нужно ми беше да намеря някаква локация. Простият отговор е, че беше много приятно. Качих се на мотора си, казах на жена си – трябва да намеря място за снимки и прекарах две седмици в обикаляне на Хърватското крайбрежие. Търсех малък град с интересна архитектура. Не знам дали са ви познати големите туристически центрове по крайбрежието – Хвар, Брач. Те не ми бяха толкова интересни. Градът, който избрах ме впечатли със своята особена архитектура. Това бе точното място, което търсех. Приятно е да си режисьор".
Откриването на локация води до създаване на филм. А създаването на филм до още едно пътешествие. Може би най-отговорното - това до публиката, разказва Данис Танович.
"Проблемът с фестивалите е, че започнеш ли да пътуваш с един филм, това може да отнеме месеци. С първия ми филм "Ничия земя" отидох през май на фестивала в Кан и през годината след това сумарно съм си бил вкъщи може би около 20 дена. Човек все пак иска да снима филми, да пише сценарий - това отнема няколко месеца – кандидатстване за финансиране и така нататък. В един момент се получава това, че ако започнеш да пътуваш по фестивали, правиш само това. В днешно време много внимателно подбирам събитията на които да присъствам".
Има ли киното националност?
"Не, киното няма националност. Това е малко като да те питат как правиш филми, откъде идва вдъхновението. Не знам. То е като едно красиво момиче, което минава пред теб и ти се опитваш да я догониш. Киното действително надхвърля границите и езиците. Аз, например, снимах филм в Индия, който беше на урду, аз не говоря този език. В това нямаше никакъв проблем, имах културни съветници, не исках да направя някоя глупост, това не е моята култура. Така или иначе, получи се. Тази сутрин се разхождах из София и видях няколко локации, които ми харесаха за снимки, бих могъл да снимам и тук. Градът е доста разбит, но пък много красив. Киното няма граници – може да се снима навсякъде".
Много от историите на Данис Танович се случват в границите на нашата съвременност. Попитан за това, режисьорът отговаря с усмивка…
"Мисля, че част от причината е финансирането. Много ми се иска да заснема филм и за Наполеон, например. Няма как да намеря такова финансиране за възстановка на епоха. Относително е и какво разбираме под „съвремие“, защото в „Ничия земя“ се говореше за случка, разиграла се преди 10 години. В „Ад“ действието се развиваше преди 20. Стои въпросът „Какво точно е съвремие?“. Не мога да кажа. В момента работя с една френска компания по филм за Виетнамската война – там ще се върнем малко назад във времето, ако успеем да намерим финансиране. Може би ще ни трябват над 10 милиона за снимките. Там работя с един мой приятел Патрик Шавел – най-старият все още работещ военен кореспондент. Той отива във Виетнам, когато е на 18. Там се запознава с един индианец от племето апачи, който е в американските специални части и впоследствие пише книга за това. Отдавна искам да заснема тази история. Пиша и сценарий за една случка в Украйна, където бях преди 2 години. Една история трябва да те докосне и да е важна за теб. Случвало ми се е да снимам един филм осем години – трябва наистина да вярваш в историята си и да вярваш, че е смислена за хората".
Данис Танович не пропусна да разкаже и за писането на сценарий. Има ли рецепта за успешна история?
"Няма правило. Всяка история е различна. Пиша сценариите си сам. Понякога съм работил и със съ-сценаристи. Снимах наскоро сериал в Сараево – осем епизода. Бяхме четирима съ-сценаристи, там има много писане. Осем епизода от сериал са като четири пълнометражни филма. Писането ми е най-мъчителната част от процеса. Човек си мисли, че с времето, когато става по-възрастен, ще му е по-лесно. Става обаче точно обратното. Помъдряваш, виждал си повече неща и знаеш повече неща. Казваш си – това го гледах в друг филми – в един момент се чувстваш много глупаво пред белия лист – не знаеш какво да направиш. Мисля, че писането на сценария е ядрото на филма. Там започва всичко".
Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари. "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..
Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..