Работна група обсъди в парламента промените в Изборния кодекс за състава и мандатността на ЦИК

Работната група към парламентарната Комисия по конституционни и правни въпроси обсъди промените в Изборния кодекс за съставянето и мандатността на Централната избирателна комисия.  

Депутати и представители на професионални и неправителствени организации влязоха в спор дали да се увеличи числеността й и дали да се запази начинът на формирането й през парламентарно представените формации.

От "Възраждане" и ПП-ДБ предлагат състава на Централната избирателна комисия да се променя след парламентарни избори.

""Възраждане" е в Народното събрание от 2021 г., а все още нямаме представител в ЦИК", посочи депутатът Ивайло Чорбов.

Спор предизвика друга идея, отново на "Възраждане", но и на ПП-ДБ, за политическа необвързаност на предложените за членове на ЦИК чрез въвеждане на изискване - кандидатите да не са заемали ръководна позиция в политическа партия или да са развивали активна политическа дейност през последните три години.

На това предложение възрази Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС:

"Дали един член на ЦИК е професионалист или не, не зависи от това дали е представен и предложен от една политическа партия или пък неправителствена организация. 

Стигматизацията на политическите партии, че защитават само своя интерес, назначават "калинки" - една теза, която много често чуваме, е много зловредна за българското общество".

От "Възраждане" предлагат още да се увеличи числеността на ЦИК от 15 на 25 членове, да има възможност за отзоваване, а мандатите им да се намалят – от 5 на 4 години.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ възрази:

"Една "по-стегната" ЦИК, подпомогната от повече администрация, е по-работещото ефективно решение. Мандатността на един орган е една от основните гаранции за неговата независимост".

От Обществения съвет към ЦИК настояха, че изцяло партийният модел за излъчване на членове на ЦИК е неефективен.

Те предлагат смесен модел – ядро от петима експерти, което да работи постоянно, и преди насрочването на избори, парламентарно представените формации да надграждат със свои представители – по двама за партиите с над 50 депутати и по един – за останалите. Ядрото да е предложено от различни институции – президент, омбудсман, Висш адвокатски съвет, неправителствени организации и академичната общност.

Юлияна Матеева от партия "Величие" заподозря, че предложението е насочено срещу нейната формация:

"Когато наближава да се актуализират съставите с членове на по-малките опозиционни партии, рязко застъпваме въпроса за експертизата на тези членове".

Следващия вторник ще се обсъжда създаването на избирателна комисия за чужбина и технологиите на гласуване.