Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българските фирми от отбранителната индустрия настояват за по-добро сътрудничество с институциите у нас

Петър Георгиев: Може би ни трябва по-добра координация

| Репортаж
Самоходна верижна гаубица AHS Crab 155 mm
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако отворите Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. – документ, приет преди около две години, съвсем ясно ще прочетете, че в проектите за между 6 и 9 милиарда лева, които трябва да се реализират, приоритетно ще участва българската отбранителна промишленост.

Ще прочетете също, че "създаването на национални способности е от стратегическо значение и за развитието на бизнес средата в България", както и че включването на индустриалното сътрудничество е "с оглед нивото на развитие на индустриалните възможностите на компаниите от българската отбранителна индустрия". 

От МС обаче още не са публикували, а и надали ще го направят заради естеството на данните, одобрения тази седмица отчет за изпълнение на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. По тази причина само по реакцията на отбранителните компании у нас може да съдим дали действително има сътрудничество с българските фирми от отбранителния сектор.

"Ако един човек от Министерството на иновациите знае какво прави българската отбранителна индустрия, ще се обеся ей тук", гневи се Петър Георгиев от Сдружението на отбранителната индустрия. 

И прави проста сметка. От продадената през 2023 г. продукция на стойност малко над 4,2 млрд. лева извън България, МО е направило поръчки за 50-100 млн. лева. Той допълва, че 16-те фирми в отбранителния сектор у нас могат да бъдат доста близо до нуждите на военните.

"30 години правим военна индустрия в България. Ние сме една от петте фирми в нашата област в света. Едно изделие няма в нашата армия! И ще създаваме тук иновационен център!", допълва Георгиев.

Може би ни трябва по-добра координация, казва полк. доц. Борислав Генов от Института по отбрана "Цветан Лазаров".

Подчинената сега на МО структура ще става част от бъдещия Център за иновации в отбраната, каза премиерът Росен Желязков пред ЕК, представяйки планове, с които да привлече част от обещаните близо 800 млрд. евро инвестиции в превъоръжаване на континента. 

"Трябва ни национален фокус. България да си определи ясни приоритети. Да погледнем какви традиции имаме по отношение на индустрията в отбраната. Оценявам високо инициативата за този иновационен център. Дано успеем да го напълним със съдържание", обясни доц. Борислав Генов от Института по отбрана. 

Но времето за търсене на отговори изтича. Германският оръжеен концерн "Райнметал" вече потърси сътрудничество с България. ЕК позволи страните членки да пренасочват за отбрана и сигурност пари от фондовете за сближаване. Бяла книга за европейската отбрана и план "ReArm Europe" вече дават право на държавите членки да задействат националната клауза за изключенията при разходите за отбрана.

Отвори се и възможност през капиталовите пазари да наберат близо 150 млрд. евро за превъоръжаване. Ще се разреши на Европейската инвестиционна банка да разшири обхвата на кредитирането си, така че да включва проекти в областта на отбраната и сигурността. 

"Нашите усилия допълват дейностите на НАТО, тъй като ние подкрепяме държавите членки на ЕС в развитието на техните военни способности", каза заместник изпълнителният директор на Европейската агенция по отбрана генерал-майор Андре Денк. 

"Дейностите на Европейската агенция по отбрана допълват тези на НАТО. По своя си начин принадлежим към 27-те министерства на отбраната на Европейския съюз. Ние сме и корпоративна платформа. Агенцията вече работи интензивно, за да отговори на нуждите на държавите членки. С подписаното и от България намерение за участие в Интегрираната противоракетна отбрана и боеприпасите. Има решение, че най-спешно трябва да се инвестира в боеприпаси, ракети, артилерийски системи, дронове, системи за борба с дронове, но също така и в изкуствен интелект, квантови технологии и военна мобилност. Справянето с неотложните проблеми не трябва да става за сметка на стартирането на нови проекти за доставяне на ново въоръжение, нови изследвания и технологии в областта на отбраната".

Редица държави в Европа обявиха или вече направиха стъпки към собствена индустрия. Германия промени конституцията си, като премахна законовата спирачка, която слагаше строги ограничения върху държавните разходи за отбрана, гражданската защита, разузнаването и киберсигурността.

Френската публична инвестиционна банка създаде Фонд за проекти в отбраната на стойност 450 млн. евро. В този фонд ще може да участват и френските граждани, ако искат да инвестират. Отделно, френски държавни и частни инвеститори ще събират капитал до 5 млрд. евро в подкрепа на отбранителния сектор.

В Норвегия е напът е да падне забраната върху т.нар. "Суверенен фонд" - за да придобива дялове в компании, които произвеждат критични компоненти за ядрени оръжия, както и да инвестира във фирми, които участват в производството на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Фондът е на стойност 1,8 трлн. долара и е най-големият в света.

Гърция планира да отпусне 25 млрд. евро като част от 12-годишна стратегия за отбраната.

Румъния ще следва план за въоръжаване, който да позволи в страна да се произвежда колкото се може повече оборудване.

Хърватия разработва проекти за производство на боеприпаси с малък и голям калибър.

У нас на форума с оръжейниците Министерството на отбраната за първи път заговори за предприемане на действия за изработване на стратегия за българската отбранителна индустрия. А председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев с нетърпение очаква да прочете анализа за изпълнението на инвестиционната програма до 2032 г.

"Да е ясно как вървим и дали трябва да се добави нещо. Развитието на технологиите вече не е в рамките на десетилетие, а в рамките на година може да се промени коренно начинът на ползване на технологии. Трябва да сме в крачка. Има какво да направим, но работата с Министерството на отбраната е ключова". 

И държавата, и ЕС, трябва да правят прозрачни процедури за конкуренция в сектора. Така че най-работещите, а не най-големите да побеждават. Пожеланието идва от представители на IT бизнеса - друг сектор, който е добре развит у нас.

И като външни наблюдатели, а и като бъдещи участници във високотехнологичната война те казват, че признаването, че има проблем, е първата стъпка към разрешаването му. А начини, стана ясно в новата политика за сигурност на ЕС, има. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Неврокопската гимназия навърши 105 години

Училище с дух, традиции и мечти - това кратко представяне стои в началото на сайта на Неврокопската природо-математическа гимназия, която отбеляза своята  105-годишнина . Намира се в центъра на Гоце Делчев, до самата митрополия и носи името на Яне Сандански. Много достойни и известни хора са получили образованието си в нея, спечелили са приятели за..

публикувано на 22.05.25 в 06:45
Президентът на Кипър Никос Христодулидис.

"Умове в Кипър" - кампания за връщане на квалифицирани специалисти от чужбина

Правителството на Кипър започна глобална кампания за насърчаване на талантливи кипърски професионалисти и учени, работещи в чужбина, да се завърнат в страната.  Стартът на инициативата „Умове в Кипър“ /„Minds in Cyprus“/ бе даден от президента Никос Христодулидис в сряда вечерта в Лондон на първото голямо събитие с кипърската диаспора. Над..

публикувано на 22.05.25 в 03:07
Снимка: Ставрос Йоанидис/parliament.cy

Парламентът на Кипър обсъжда реформа на изборното законодателство

Намаляването на възрастта за право на гласуване в Кипър на 17 години е едно от ключовите предложения за реформа на изборното законодателство, които влизат за одобрение от депутатите на пленарната сесия днес.  Следващите избори в страната са за парламент и те ще се проведат на 24 май догодина, обяви вътрешното министерство.   Парламентът на Кипър трябва..

публикувано на 22.05.25 в 02:17

Тръмп получи луксозен самолет като дар от Катар

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет прие от Катар луксозен самолет "Боинг 747", който ще бъде ползван като служебен самолет на президента Доналд Тръмп. Това съобщи Пентагонът, цитиран от Асошиейтед Прес.  Темата породи въпроси за етичността и законността на приемането на скъпия подарък от чужда държава, отбелязва агенцията. Министерството на..

публикувано на 22.05.25 в 01:53

Твърдения от Лондон за руски кибератаки с цел прекъсване на помощта за Украйна

Британското разузнаване твърди, че Русия се е опитала да хакне камери за гранична сигурност, за да шпионира и прекъсне потока от западна помощ, влизаща в Украйна.  Няколко британски издания разпространиха твърдение на разузнаването, че руските военни разузнавателни служби (ГРУ) са имали достъп до камери близо до контролно-пропускателни пунктове, военни..

публикувано на 22.05.25 в 01:52
Дом за възрастни в село Воден, Ямболско

Ремонт на Дома за възрастни в село Воден по Плана за възстановяване и устойчивост

До края на годината Домът за възрастни в боляровското село Воден ще бъде основно  ремонтиран, като за дейностите са осигурени над 2 милиона и 300 хиляди лева по Плана за възстановяване и устойчивост. 28 мъже и жени от цялата страна са настанени в бившето училище, което преди 15 години е преустроено в Дом за възрастни и..

публикувано на 22.05.25 в 00:13

Голяма демонстрация в Атина срещу войната в Газа

Голяма демонстрация се провежда в Атина срещу войната в Газа. Гърци и палестинци протестират заедно. Демонстрацията е пред гръцкия парламент. Стотици са палестинците, които живеят в Гърция. Към тях се включиха неправителствени организации за защита на човешките права, много студенти, пенсионери и работнически и синдикални организации. Силно е..

публикувано на 21.05.25 в 21:55