На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр Илич Чайковски. Автор на либретото на тази последна творба на композитора е неговият брат Модест Чайковски, а съдържанието е по пиесата "Дъщерята на крал Рене" от датския поет Хайнрих Херц.
Новата продукция бе дългоочаквано музикално събитие в културния живот на австрийската столица, тъй като лиричната опера "Йоланта" се завърна на сцената на Щатсопер след 125 години отсъствие от афиша на театъра. На 22 март 1900 г. е първото представяне на това заглавие в тогавашната Дворцова опера във Виена. Инициативата е на Густав Малер, който е силно впечатлен от творчеството на Чайковски. Още като капелмайстор в Хамбург Густав Малер реализира в тамошния оперен театър през 1893 г. първото представяне на "Йоланта" извън границите на Русия, а по-късно през 1900 г., вече в качеството си на директор на Виенската дворцова опера, осъществява и сам дирижира австрийската премиера на творбата.
Актуалната продукция във Виена е дело на впечатляващ постановъчен екип: диригент е Туган Сохиев, режисьор - младият, роден в Казахстан Евгений Титов, красивата и ефектна сценография е дело на Руфъс Дивизус, а костюмите - на Анмари Уудс. Всички те допринасят за изящната, естетическа визия на спектакъла. Красив зелен хълм и феерия от цветя в райска градина, на фона на бароков замък, ни пренасят в имагинерния свят, в който в уединение живее незрящата принцеса Йоланта. Тя е заобиколена от придворна свита, на която е забранено да споделя истината за нейната слепота и царски произход. Принцесата изпитва тъга, усещайки интуитивно, че нещо съществено в нейния живот ѝ убягва. Йоланта проглежда благодарение на лечението на мавританския лекар Бен-Хакиа и чрез своята вдъхновяваща любов към граф Водемон, който словесно обрисува и разкрива пред нея един нов, бленуван магически свят на светлина, цветове и божествена красота.
Но в концепцията на постановчика Евгений Титов този щастлив финал на операта, заложен в либретото, не е еднозначен. Истинското послание на режисьора настъпва като взрив именно в последните минути на спектакъла. В неговата концепция вече прогледналата Йоланта се сблъсква с реалността, която може да бъде не само красива, но и ужасяваща. За секунди всичко се трансформира – бароковият дворец в дъното на сцената се срива и показва ужаса на външния свят, разкъсван от войни и трагични човешки съдби. На втори план, зад красотата на райската градина, пред публиката се разкрива един опустошен изглед, апокалиптичен пейзаж, мрак, руини, протегнати ръце на фигури, облечени в тъмни качулки, които излъчват страдание.
В този момент режисьорът поставя философския въпрос – какво избира всеки от нас да види в заобикалящия свят, защото който вижда светлината трябва да види и сянката? Дали понякога хората не са слепи без да са такива всъщност, предпочитайки да затворят очите си за злото и да отвърнат поглед от трагичните събития и нещастието в днешния свят? Евгений Титов споделя, че се вдъхновява за своите режисьорски решения от музиката на Чайковски и слушайки грандиозния хор във финала на операта избира този кулминационен момент, за да отправи своето послание към публиката.
Силно въздействащ на пулта е Туган Сохиев, който води оркестъра без диригентска палка и буквално извайва с изразителен емоционален жест на ръцете всички драматични обрати във великолепната музика на операта „Йоланта“.
Блестящо подбран е солистичният състав на новата продукция във Виенската Щатсопер. Примата Соня Йончева бе очакваната бляскава звезда в постановката. След триумфален успех в тази партия на сцените на Пале Гарние през 2016 г. и Метриполитън опера - Ню Йорк през 2019 г., тя представи своето ярко превъплъщение на престижната австрийска сцена. Специализираното печатно издание на Щатсопер „OPERNRING“ постави на своята корица за месец март нейна снимка и публикува обширно интервю с българското сопрано.
Премиерният спектакъл бе триумфален успех за целия постановъчен екип и изпълнителски състав, а публиката прие с възторг и възнагради с бурни овации ярката интерпретация на Соня Йончева в ролята на Йоланта. Отзвукът в австрийските медии е впечатляващ: Авторитетното издание Der Standart отбеляза: „Соня Йончева съчетава вокално великолепие с драматичен заряд и силно актьорско присъствие в задълбоченото изграждане на образа на своята героиня.“ Вестник Kurier обобщава: „Соня Йончева възхищава с красивия тембър на своя сопранов глас, финес в изпяването на лиричните пасажи и експресивност в драматичните моменти!“, а изданието Der neue Merker подчертава: „Една принцеса не би могла да бъде по-красива и завладяваща, отколкото тази в интерпретацията на Соня Йончева.“
Силни образи в операта на Чайковски изградиха и солистите Дмитрий Попов, баритонът с утвърдена международна кариера Борис Пинкасович и българският бас Иво Станчев, който след поредица от изяви на реномирани световни сцени, направи своя успешен дебют във Виенската Щатсопер.
Заключителният спектакъл на „ Йоланта“ ще бъде пряко излъчван на 6 април в ефира на австрийската държавна телевизия ORFIII.
Серията от забележителни изяви на Соня Йончева на сцената на Виенската Щатсопер през настоящия сезон продължава – след успешните превъплъщения в ролята на Тоска през февруари и Йоланта през март, българската оперна прима ще изпълни партията на Мадалена Де Коани в операта "Андре Шение" на 8, 12 и 15 април в легендарната постановка на режисьора Ото Шенк.
За слушателите на предаването "Алегро Виваче" по "Хоризонт" Соня Йончева и Иво Станчев споделиха кратко емоционални думи за своето участие в новата продукция на "Йоланта" от Чайковски. Чуйте кореспонденцията в звуковия файл.
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 100 години от рождението на проф. Димитър Русков - един от големите български хорови диригенти от средата и втората половина на ХХ век. На 1 август се навършиха 100 г. от неговото рождение. Свързваме името му предимно с Българската хорова капела..
Млади кюстендилски художници, възпитаници на школата "Новите майстори", рисуват уличен стенопис в Босилеград, Сърбия. Оригиналният пърформанс, подкрепян от Общината в сръбския град и сдружението "Глас", се прави за четвърти път и ще продължи до неделя, 24 август. Тазгодишното издание е под мотото "Стените, които ни свързват", а стенописите..
Село Антон се превръща в своеобразна сцена за музикални експерименти и място за срещи на специалисти и меломани, заинтригувани от съвременните тенденции в музикалното творчество и интерпретация. На 23 и 24 август в подножието на Стара планина ще се проведе третото издание на Фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи" , посветено на..
Варненци и гостите на морската ни столица са големи късметлии - особено ако са орепомани, защото от Варна ще започне да се пише историята на българските постановки на операта "Русалка" от Антонин Дворжак. А Държавна опера - Варна може да се похвали с присъствието на една от най-високо ценените изпълнителки на главната роля – оперната прима..
В 12-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от спектакъла на операта “Риналдо“ от Хендел на студентите от оперната студия на Йерусалимската опера /кореспонденция на Феня и Искра Декало/ - Отзвук от спектакъла на операта “Дама Пика“..
На 82-годишна възраст в Габрово почина проф. Венцеслав Николов - един от забележителните български виолончелисти, уважаван педагог и общественик, а също и плодовит писател. Роден през 1943 г. в Русе, той получава първите си уроци по виолончело от баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов. Първият си концерт изнася,..
В разгара на летните месеци музикалните афиши в австрийската столица продължават да бъдат привлекателни, предлагайки на меломаните разнообразие от събития в класическия жанр. Един от тези артистични форуми е Международният музикален фестивал във Виена (Internationales Musikfest in Wien), който се проведе за осми път като партньорство между..
Фирмата, предлагаща парасейлинг, при който в Несебър загина 8-годишно момче, не е била проверявана за трудовите договори от Инспекцията по..
Чистка в Столична община явно има и смятам, че това е неетично. Явно не е на база работиш – не работиш, може би причината е, че си работил по..
Има специална наредба за водноатракционни услуги , приета през 2009 г. и е актуализирана през 2012 г. По случая със загиналото дете в Несебър възниква..