Общоградско лазаруване във Враца в седмицата преди Великден

Днес православният свят празнува Лазарова събота. В седмицата преди Великден празникът е спомен за най-голямото чудо в земния живот на Иисус Христос - възкресяването на Лазар, който бил починал преди четири дни.

Лазаруването е старинен момински ритуал за здраве, хубост, сила, любов, женитба, берекет за всички стопани, за цялото село, изобщо благополучие и благоденствие във всичко и за всички. Това е кратката визитка на един от най-красивите и жизнерадостни обичаи в обредния ни календар.

В многообразието на песенните поздрави на лазарките, адресирани до всеки според общественото му положение, семеен статус и персонални особености, има една неизменна ключова дума "Лазаре", разказа етнографът Недка Димитрова.

Тази автентична лазарска песен откриваме в дигиталния краеведски архив на врачанската библиотека "Карта на времето". Сред богатата информация за особеностите на този ритуал в различни населени места във Врачанско, разбираме, че в село Баница, например, лазарките са малки моми подевки, които встъпват в моминство. 

Те ходят само веднъж на лазаруване и след този ритуал стават, според местното определение "съвршени” моми, т.е. могат да либат, да се кичат и да носят накити. Дори се е приемало, че мома, която не е била лазарка, не може да се задоми.