Американски учени виждат паралели между настоящата ситуация в САЩ и нацистка Германия

Преди около 100 години, в навечерието на Втората световна война, започва емиграция на учени - евреи, от Германия в посока САЩ, най-известният подобен случай е на физика Алберт Айнщайн. И до наши дни най-желана дестинация за учените е САЩ, поне допреди около месец, когато тази тенденция изглежда започва да се обръща. Университети в Европа предлагат "академични убежища" за уволнени американски изследователи или такива, които чувстват, че академичната им свободата е под заплаха заради мерките, предприети от администрацията на президента Доналд Тръмп, сред които са орязването на средства за научните институти и депортирането на студенти.

Една от европейските програми обещава защита от - цитирам - "политическа намеса или цензура". Университет в Марсилия пък се описва като "безопасно място за наука". "Политико" писа, че 13 държави членки на Евросъюза, сред които Франция и Германия, са изпратили писмо на българския еврокомисар Екатерина Захариева, която отговаря за стартъпите, научните изследвания и иновациите, с призив за повече финансиране и инфраструктура, с която да се привличат учени-мигранти. В различни западноевропейски страни са получени стотици заявления от биолози, епидемиолози и еколози от водещи американски университети, сред които "Йеил", "Колумбия" и "Станфорд". 

"Има три неща, което са особено обезпокоителни и техният комбинатевен ефект създава истинско предизвикателство. Това са първо - замразяването на средствата за научни изследвания на случаен принцип. Сплашването на университетите чрез политики, които обвързват финансирането с определени политики - в университетските комплекси и в учебната програма, какъвто е случаят с Колумбийския университет. В по-широк смисъл - настоява се за премахването на инициативи, имащи връзка с програмите за разнообразие, справедливост и приобщаване. Имиграционните политики създават обстановка на страх в кампусите, където идват маскирани полицаи и на практика отвличат студенти от улицата. Не толкова крайно, но също страшно, е анулирането на визи и уведомяването на хора, че ще трябва да напуснат по време на обучението си. Тези неща ще доведат до напускането на значителен брой талантиливи учени. Нивата на иновация и равнището на регистрираните патенти на имигриралите в САЩ са изумителни. Това е невероятният двигател, благодарение на който икономиката ни се движи и иновациите се случват в САЩ. Тези хора ще намерят други места, за да вършат работата си и други страни ще спечелят от това", казва проф. Тимъти Куигли. 

"Нападението на администрацията на Тръмп срещу университетите не е нещо, което може или трябва да се разделя от цялостната политика на тази администрация и нападенията й над цялото американско общество. Университетите може да са сферата, която познавам най-добре, и са единият пример на фашисткото поглъщане на страната ми, което наблюдавам с болка. Опитът да се поеме контрола върху съдържанието на това, което се преподава в университетите чрез изнудване, натиск, заплахи за отказ от финансиране, трябва да е част от по-голямата картина, при която настоящата администрация се опитва да контролира начина на преподаване на история не само в университетите, но и в началните и средните училища", е оценката на проф. Марси Шор. 

Най-трудните места за работа са на местата, където се води война, като Украйна например, или държавите с репресивни правителства, като Северна Корея. Според професор Шор вече и в САЩ напрежението се засилва. 

"Наскоро разбрахме, че 381 книги са били премахнати от университетска библиотека в Мериленд, тъй като привидно имали връзка с програмите за разнообразие, справедливост и приобщаване и в тях са се споменавали линчуванията в Американския Юг и Ку-Клукс-Клан. Тези нападения срещу университетите не бива да бъдат разглеждани отделно от нападенията над цялото общество. Администрацията използва мотива с обвинения към университетите, че не правят достатъчно, за да се борят с антисемитизма. Под този претекст започнаха да отстраняват чуждестранни студенти или студенти без американско гражданство, които имат връзка с пропалестински движения или симпатизират на палестински инициативи, въпреки че могат да отвлекат от улицата всеки. Антисемитизъм в американските университети съществува. Но твърденията, че чужденци биват отстранявани, донякъде на произволен принцип, и пращани в затвори в Луизиана без справедлив процес, за защита на студенти евреи от антисемитизъм, са напълно неверни и цинични. На настоящия режим не му пука въобще за защитаването на евреите от антисемитизма. На тях не им пука за евреите и палестинците. Когато вицепрезидентът Джей ди Ванс участва на Мюнхенската конференция по сигурността той изнесе лекция на европейците как те не защитават достатъчно свободното слово, а след това реши да се срещне с хора от крайнодясната германска партия "Алтернатива за Германия". А Илън Мъск пък използва нацистки поздрав и "флиртуваше" със същата партия. Така че по-скоро антисемитите идват от тази администрация, която не се бори с тях. Подписах отворено писмо, инициирано от някои от моите колеги евреи, озаглавено "Не в наше име". И аз съм еврейка и много рядко влизам в тази роля и посочвам това изрично и публично, но в този случай чувствам, че това е много важно да се направи. Писмото е в отговор на изчезването на студента Махмуд Халил, който имаше зелена карта и законно право да бъде в страната, а съпругата му - американска гражданка, тогава бе бременна в осмия месец. Той изненадващо бе отвлечен от дома си и пратен в затвор в Луизиана без процес. Подписах това писмо, защото ако евреите позволим на тази администрация да нарушава правата на хората под фалшивия претекст, че ни защитава от антисемитизма, то тогава наистина сме морално деградирали. На второ място се появи интуицията ми във връзка с това, че като специалист по история на Източна Европа съм добре запозната с историята на Руската империя и Съветския съюз. Мисля, че всички мои колеги историци, които наблюдават какво се разиграва и им е добре познато съветското минало, осъзнават, че има много реална възможност за провокация. Един критик на Израел като Махмуд Халил, който упражнява правото си на свободно слово, бива незаконно депортиран, уж в името на защитата на евреите. Това довежда до провокация и се стига наистина до антисемитско насилие, при което евреите стават изкупителни жертви за насилието, извършвано от тази фашистка администрация. Точно това е нещото, което би се понравило на тази президентска администрация. Най-ужасяващото от всичко, което се случва в университетите, е, че могат да отвлекат студентите ти във всеки един момент."

Към кои страни в Европа се насочват основно американските учени, които напускат университети в САЩ и решават да емигрират? Професор Куигли:

"Германия, Франция, Швейцария, Нидерландия, Испания изникват веднага в ума ми като места, чиито международни университети имат връзки със сътрудници на различни места. От разговори с колеги знам, че мислят и в посока Азия - Сингапур и Япония. За някои и Китай е вариант, но, разбира се, там има подобни предизвикателства що се отнася до това какво можеш или не можеш да учиш. Така че смятам, че онези, които напускат по подобни причини няма да изберат Китай. Имам колеги от Индия, които изразяват интерес да се приберат в родината си. Ако сте докторант някъде по света и размишлявате къде искате да учите инженерни науки, биология или ИИ - вчера, преди шест месеца или преди година, САЩ вероятно са били на първо място. Но мисля, че хората, които са наясно със случващото се в момента, преосмислят подобна позиция. Най-добрите ментори, които обучаваха тези докторанти напуснаха или сферата или страната. И студентите, които идват - добри са, но може би не са толкова добри, колкото бяха някога. Ще отнеме пет-шест години, за да се усетят тези ефекти, но ще се усетят като намаляване на нововъведенията, по-неспособни преподаватели и т.н."

Има ли все пак някаква надежда? 

"Протестите през последните седмици са окуражаващи и мисля, че ще има организирани още през април. Ако те стават все по-мащабни може би ще видим някаква промяна. Може би си спомняте, че се пишеше, че по време на първия мандат на Тръмп е имало "спирачки" в правителството, които не са позволили на най-лошите му инстинкти да се проявят. И тогава чухме недоволството му от това. Но той не направи същата грешка. Изпълни цялата си администрация с лоялни хора, които ще направят каквото поиска - от правосъдната система до министрите, той избра лично и стабилен брой от съдиите във Върховния съд."

"Опитахте се да се сгушите с администрацията с надежда, че ще се сдобиете с влияние. Дарявахте пари, идвахте на срещи и се усмихвате за снимки, направихте всичко, което президентът поиска. И след няколко месеца се оглеждат и осъзнават, че нямат никакво влияние. Може би следващата им тактика трябва да е тази, с която трябваше да започнат - да работят съвместно посредством Търговската камара и лобистки организации. Изпълнителните директори на водещите американски компании са около 190 и те са членове на лобистки организации. Доколкото знам всички те се страхуват да говорят поотделно, заради нападките на администрацията, от които ще пострадат. Но заедно, 190-те най-големи компании в САЩ могат да говорят в един глас и имат силата да окажат промяна. За мен е разочароващо, че не виждат тази сила и не я използват. Това е абдикация от техния дълг, техните задължения като изпълнителни директори, както към компаниите им, така и към американските граждани. Не е патриотично да седят отстрани, да наблюдават какво се случва и да не използват лостовете си за влияние, които имат на разположение, за да действат съвместно и да окажат натиск върху тази администрация да спре с действията си, с които вредят не само на бизнеса, но и на отделните хора."

И едно стряскащо сравнение:

"Трудно е да наблюдаваш случващото се в САЩ днес, имайки предвид станалото в Европа, в Германия през 30-те години на миналия век и да не виждаш ясен паралел. Когато говоря за това ми отговарят често, че сме далеч от това хора да бъдат убиват в газови камери. Но не са ни необходими масов геноцид и война, за да се стигне до наистина неприятна развръзка."

Проф. Марси Шор отправи смразяващ призив към европейците. 

"Фактът, че учени напускат САЩ и отиват в други страни заради репресии в университетите е в известен смисъл относително маловажно в контекста на спускането ни в един вид фашистко управление на терор, при което хора могат да бъдат отвличани на улицата. Моля европейците да видят ясно какво всъщност се случва. Колкото и да е странно, фактът, че аз и съпругът ми Тимъти Снайдер и колегата ни Джейсън Стенли напуснахме "Йейл" и вече сме в Училището по международни отношения към Университета в Торонто, се превърна в новина. Но изглежда, че именно това банално обстоятелство учени да заменят един добър университет с друг е нещото, което кара европейците най-накрая да зададат въпроса "Може ли наистина всъщност подобно нещо да се случва в САЩ?" Разбира се, че може. Американците нямат вълшебен имунитет от видовете тирания, които хората в други страни са преживели. Често в интервютата ми с европейски журналисти се чувствах, че влизам в ролята на психоаналитик, опитвайки се да ги изтръгна от това фройдистко отричане на случващото се в Америка. Това е. Това е краят. Демокрацията може да се разпадне навсякъде и това се случва пред очите ни в САЩ. За съжаление Америка потъва и моят апел към европейците е да не позволявате да ни завлачим с нас."