Частните пенсионни фондове - ключ към разтоварване на системата?

Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт за сметка на повишаване на риска от разрастване на сивия сектор и задълбочаване на неравенствата.

• Управляващите обмислят увеличаване на осигурителната вноска

• Проект в НС: За 6 месеца да се разработи Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система

Дебатът, който започва - за реформирането на системата, трябва да изведе на преден план доброволното пенсионно осигуряване, за да бъдат стимулирани бизнесът и работещите да заделят повече за пенсия.

Акцентът на реформата трябва да бъдат частните пенсионни фондове - това е позицията, която икономисти и работодатели ще защитават в хода на общественото обсъждане. Пътят към високи доходи минава през инвестиции, по-висока производителност и икономически растеж, категорични са те.

Според прогнози на Националния осигурителен институт, натискът върху пенсионната система ще бъде най-голям през следващите 20 години.

Експерти изчисляват двойно повече напускащи от постъпващите на пазара на труда през следващите няколко години. При тази ситуация най-простото решение за увеличаването на осигурителните вноски с 5% през следващите три години вече е на дневен ред, а хората започват да задават и политически неудобния въпрос идва ли момент за увеличаване на възрастта за пенсия, подминаван засега с притеснително мълчание от управляващите, при средна пенсионна възраст в Европейския съюз 65 години.

• Какви промени трябва да бъдат направени в пенсионния модел, за да не го огънем и счупим критично?

Авторите на предложението за увеличаване на осигурителните вноски пропускат все още високия дял на сивата икономика и неговата експанзия през последните години. Работодатели и работници, които не могат да понесат новата тежест, ще бъдат тласнати към сиви или черни практики. Заради това и фискалният ефект ще е по-малък, смята икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Според него вариант може да бъде промяна на швейцарското правило.

От предишната реформа остава да се изконсумира още малко увеличение на пенсионната възраст. Много зависи от състоянието на работната сила. България е изправена пред бързо намаляване на населението в трудоспособна възраст, коментира Николов.

• Първоаприлски: Повишават се минималният и максималният осигурителен доход

• Над половината потребители у нас ползват допълнително пенсионно осигуряване от частни фондове

Трайното решение е преминаване към по-сериозното участие на частните пенсионни фондове, категоричен е той.

Солидарният стълб на пенсионно осигуряване трябва да гарантира само социалния минимум за пенсия на работещите, смятат експертите. Останалото трябва да бъде личен принос чрез доброволно осигуряване в частни пенсионни фондове. Само така, при това в дългосрочен план, бихме постигнали съизмерими европейски пенсии. 

Всеки работещ на 20 или 30 години би следвало да се замисли как да спестява сам за старини, съветва той. По думите му, младите могат да си позволят по-агресивно инвестиране.

В бъдеще солидарната система трябва да осигурява само социален минимум. Необходим е плавен преход към все повече и повече частно спестяване, смята икономистът.

По думите му, колкото повече преместваме тежестта към частните фондове, толкова по-лека ще е задачата на държавното пенсионно осигуряване.

• Зорница Русинова: Да се въведе ясен регламент за пенсиониране след 2037-а!

• Светла Несторова: Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране

Акцент в подхванатата пак реформа на пенсионната система трябва да бъдат именно частното доброволно осигуряване и механизмите, с които държавата може да го насърчи, а не по-високи вноски и по-висока пенсионна възраст - тук експерти и работодатели са единодушни.

Пенсионно-осигурителната система трябва да заинтересува младите хора и те в нея да видят надеждна и стабилна система, която най-малко 25-30 години няма да се променя. Промените трябва да отчитат дългосрочните ефекти, подчертава Григор Димитров от Българската стопанска камара.

Той напомня, че по политически причини са били нарушени основни принципи на пенсионната система.

"Ключовата дума е доверие. Има голям сив сектор и голяма част от хората не правят вноски върху реалния размер на това, което получават."

• Христина Христова: Политиците не дават аргументи и това поражда страх в хората за бъдещето

Непрекъснатите промени в системата на парче обезсърчават хората, отправя критики Димитров.

Бизнесът е съгласен да плаща осигурителни вноски на работещите за трета пенсия, но срещу финансови стимули от държавата. Така и работещите ще бъдат стимулирани да остават да работят при съответния работодател.

Сега всяка втора отпусната пенсия е инвалидна – това е резерв за освобождаване на средства за стабилизиране на финансовата система, допълва Григор Димитров от БСК.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.