Православната църква отбелязва паметта на св. мчк Акакий и св. Авив, епископ Некрески

На 7 май Православната църква отбелязва паметта на св. мчк Акакий и св. Авив, еп. Некрески.

Свети мъченик Акакий е роден в Кападокия, живял през III век и бил стотник в мартисийския полк. При преследването на християните от император Максимиан (305 – 310) изтърпява затвор, заточение, мъчения, но не отстъпва от вярата си, а твърдо се държи в Господ, Който го укрепява духом, храни го и изцерява раните му.

Накрая изпратили мъченика Акакий във Византион, с писмо до съдия Флакин, управител на Тракия. След като прочел писмото, Флакин се възмутил, че толкова дълго и жестоко е измъчван воин, който имал почетния ранг на центурион и заповядал мъченикът да бъде обезглавен.

На мястото на екзекуцията, свети Акакий вдигнал очи към небето, благодарейки на Бога, че е бил удостоен да приеме мъченическа смърт за Него, след което със спокойна радост преклонил глава под меча.

Това станало през 303 г.

При Константин Велики мощите на светия мъченик Акакий почивали в Константинопол в църква, построена в негова чест. По-късно, през VII век, те са преместени в Калабрия, в град Скуилаче. Светият мъченик Акакий особено помага на онези, които се обръщат към него с молитва в борбата с плътта.

Свещеномъченик Авив, епископ Некрески, е един от 13-те сирийски (кападокийски) отци, основатели на грузинското монашество, дошли в Грузия през VI век. По молба на грузинския цар Парсман VI (542 – 557) и католикос Евлавий (552 – 560) той приема епископския сан и епархията на Некреси.

Персите, които по това време превзели Картли (Източна Грузия), въвели поклонение пред огъня. Епископ Авив, изпълнен с апостолска ревност, ходел с кръст в ръце през градовете и селата на своята епархия, изкоренявал тези груби суеверия и гасял огньовете в храмовете на зороастрийците. Персийският управител заповядал да го вържат и доведат при него. 

По пътя свети Авив получил за укрепление писмо и жезъл от своя приятел свети Симеон Стълпник и се сбогувал със своите събратя – свети Зенон Икалтски и свети Шио Мгвимски.

По заповед на управителя свети Авив бил подложен на бичуване и мъчения. Починал мъченически, убит с камъни. Тялото на свети Авив било хвърлено да бъде изядено от диви животни, но нито животни, нито птици, нито тление докоснали светите мощи. Монаси тайно ги пренесли в манастира Самтависи, където станали много изцеления. 

По-късно мощите са пренесени в катедралата Самтавро в Мцхета и са поставени под трона, където почиват и до днес.